БЕТА-КАРОТЕН (Част 2)

БЕТА-КАРОТЕН (Част 2)

Биологично значение

Основната роля на бета-каротена в растителния свят се свързва със способността му да абсорбира светлината в процеса фотосинтеза и да предпазва клетките от вредното действие на светлинните лъчи. От друга страна ролята му на пигмент има своето значение за оцветяването в природата и съответно за идентификация на отделните видове. Биологичното значение на бета-каротена се определя от свойството му да бъде най-активен прекурсор сред каротеноидите на витамин А и от способността му да проявява мощни антиоксидантни свойства. Тези характеристики на бета-каротена обясняват до голяма степен неговото широко участие в разнообразни биохимични механизми и значението му на биологичноактивна съставка на храната, есенциална за протичане на множество разнообразни физиологични процеси. Една от основните характеристики на бета-каротена е способността да проявява антиоксидантна активност. Растенията продуцират каротеноиди, чиято биологична роля, благодарение на дългата си полиненаситена верига, е да захващат свободните радикали, формиращи се при фотосинтезата (Faure et al., 1999). Каротеноидите са особено ефикасни срещу синглетния кислород, като ликопенът е най-активен, следван от кантаксина и бета-каротена (Di Mascio et al., 1992). Захващането включва физична реакция, в която енергията на синглетния кислород е предадена на каротеноида, при което се формира молекула във възбудено състояние. Способността за захващане на синглетния кислород е ограничена, тъй като каротеноидът може да бъде окислен по време на процеса. Антиоксидантното действие на бета-каротена зависи от дозата и парциалното налягане на кислорода. При физиологичните нива на кислорода бета-каротенът намалява със 70% формирането на конюгирани диени, докато при повишено парциално налягане на кислорода бета-каротенът е склонен към автооксидация, без да предпазва липидите от пероксидиране-ефект, който частично може да се коригира чрез добавяне на а-токоферол.

Освен срещу синглетен кислород, каротеноидите са ефикасни и срещу други свободни радикали – нитрилен, тиолови, сулфонилови и др. (Mortensen et al., 1997). Бета-Каротенът захваща и въглерод-центрирани свободни радикали, при което самият той се превръща в свободен радикал с по-ниска реактивоспособност от радикала, под влияние на който се е сформирал (Faure et al., 1999). От особен интерес е реакцията между каротеноидите и пероксилните радикали, които са включени в окислени то на липидите (Mortensen, 2002):

ROO* + Car -» ROO – Car*

Биологичното значение на бета-каротена се свързва най-вече със здравето на очите (Ribarova and Marinova, 2006). В повечето азиатски страни източникът на витамин А в хранителния прием на населението са растителните продукти, предоставящи основно бета-каротен. В Китай например повече от 70% от витамин А в диетата се получава от растителните храни, съдържащи провитамин А каротеноиди (Tang et al, 2000). В съвременните препоръки за суплементиране на храните с витамин А се предпочита използването на бета-каротен пред това на ретинола и неговите естери, тъй като до настоящия момент няма данни за тератогенен ефект на бета-каротена.

Превръщането на бета-каротен в ретинол определя нутриционистичната роля на бета-каротена, тъй като при недостатъчен прием на витамин А с храната се развиват болестни състояния, свързани с дефицита на този витамин. Присъствието на достатъчно количество бета-каротен и превръщането му съответно в ретинол е защитен механизъм, осигурен чрез диетата. Степента на това превръщане зависи от много и разнообразни фактори. На първо място може да се посочи степента на усвоимост. Пътят на бета-каротена от храната до тънко чревната стена е сериозен физиологичен процес. Биодостъпността на бета-каротена се определя от освободеното количество от храната, предоставено за усвояване от чревната лигавица. Биоусвоимостта е количеството, което по пътя на пасивната дифузия се транспортира в мукозните клетки. Биопревръщането е крайният резултат, определен от количеството образуван ретинол, а оценката на цялостния процес се изразява от биоефикасността (Van Liesholt, 2001), което всъщност е отношението между ретинол, образуван в организма, към общото количество |бета-каротен, съдържащо се в приетата храна.

Степента на превръщане на бета-каротен в ретинол зависи от вида на хранителния продукт. При интервенционно 10-седмично проучване при деца сравнителната оценка между спанак, морков и яйце показва, че при 50 g спанак, съдържащ 1500 микрограма бета-каротен се образуват 55 ретинолеквивалента (RE), а при 50 g морков, съдържащ 2000 микрограма бета-каротен – 75 RE. Изчислението показва, че факторът на превръщане е 27:1 (27 микрограма от растителния провитамин А каротеноид ще даде 1микрограм ретинол запас за организма). При яйцето картината е по-различна: 100 g яйца съдържат 200 микрограма витамин А, които дават 100 RE или факторът на преизчисление е 2:1 (това означава, че 2 микрограма проформа на витамин А ще даде 1 микрограм ретинол) (Tang et al; 2000). Изводът е, че зелените и жълто-оранжево оцветените зеленчуци могат да задоволят потребността от ретинол в значителна степен…

…следва продължение…

Вашият коментар