БЕТА-КАРОТЕН (Част 3)

БЕТА-КАРОТЕН (Част 3)

Бета-каротенът се абсорбира в тънките черва едновременно с разграждането и абсорбцията на липидите. В тънкочревните и чернодробните клетки бета-каротенът може да бъде оксидиран чрез диоксигеназните ензими до две молекули ретинал, след което се превръща в ретинол. Количеството на образувания ретинал намалява с увеличение съдържанието на бета-каротена в диетата. Установено е, че абсорбцията на бета-каротена има линеен характер до 20-30 mg, но при по-високи концентрации придобива нелинеен характер. Абсорбцията варира от 10 до 90%. Различни фактори, включително и някои заболявания оказват въздействие върху метаболизма и екскрецията на бета-каротена (Marinova and Ribarova, 2004).

Проучвания върху физиологичната роля на бета-каротена при хора показват разнообразен характер на резултатите. Някои епидемиологични изследвания доказват обратна зависимостмежду бета-каротена и риска от рак на белия дроб (Forman, 2004). Данните с други мащабни интервенционни проучвания са разнопосочни: „CARET“ (Beta-carotene and Retinol Efficacy study) (Omenn et al, 1996) и „АТВС“ (Alpha-Tocopherol, Beta-carotene Cancer Prevention study) показват, че при пушачи суплементи рането с 20-30 mg/ден води до повишение на риска от рак на белия дроб. Във Финландия проучването АТВС (1994) е проведено върху 29133 хронични пушачи, половината от които са приемали 20 mg (3-каротен всеки ден. Лицата със суплементирана диета показват значимо по-висока заболяемост от рак на белия дроб (RR 1.16; 95% CI 1.02-1.33). Проучването CARET включва 18314 пушачи, спрели да пушат и работници, експонирани на азбест. След двегодишен прием на бета-каротен по 30 mg/ден увеличението на случаите с рак на белия дроб е с 28%. Изследването PHS (Physicians Health Study, 1989) при пушачи и непушачи, използващи по 50 mg бета-каротен всеки втори ден в продължение на 12 години не показва повишение на случаите на злокачествените неоплазми. Обяснението на тези факти все още е в процес на дискусия. Смята се, че се намесват както антиоксидантните свойства, така и способността на бета-каротена да проявява прооксидантен ефект.

Съвременната научна информация показва разлика в ефекта на действие при суплементиране с естествени и синтетични форми на бета-каротен. Природните продукти притежават много по-голяма антиоксидантна активност. Независимо от съобщените по-горе смущаващи и все още неизяснени резултати за повишен отрицателен ефект на бета-каротена при случаите с рак на белия дроб, има огромен брой данни за позитивната роля на бета-каротена срещу други форми на рак, срещу сърдечно-съдови заболявания, диабет и много други болести и патологични състояния (PHS, 2002).

Бета-каротенът предпазва ДНК от оксидативно увреждане, повишава имунната защита на организма и подобрява панкреасната активност. Мощните антиоксидантни свойства на бета-каротена са в основата на широкото му приложение в различни комбинации, изграждащи богата гама от хранителни продукти. Част от ефектите на бета-каротена могат да бъдат свързани с образуването на ретиноева киселина, която има ключова функция като регулатор на генната експресия, морфогенезиса и ембрионалния растеж. Участието на бета-каротена в превенцията на някои ракови болести се обяснява и със стимулиране на имунната защита по пътя на продукцията на тумор-специфични антигени (SCF, ЕС, 2000).

Безопасност

Проучванията върху токсичността на бета-каротена са провеждани основно със синтетичните му форми. Доскоро се смяташе, че той не е токсичен. Хиперкаротенемията, изразена в пожълтяване на кожата, не се приемаше като вреден ефект, поради бързото изчезване след спиране на приема му.

Продължителна терапия с бета-каротсн с дози до 300 mg/ден не показва токсични ефекти. Не се установява витамин А-токсичност, тъй като метаболитното превръщане се регулира от витамин А-статуса. Няма и данни за репродуктивна токсичност или тератогенност, свързани с висок прием на бета-каротен, както преди, така и по време на бременност.

Несигурност в оценката за отсъствие на токсични свойства внасят двете проучвания АТВС и CARET, обсъдени в предишната глава (АТВС, 1994; Albanes et al., 1996).

Не се установяват данни за генотоксичност както in vitro, така и при много високи дози на прием in vivo. При опити с гризачи не се доказва канцерогенност (Wang, et al., 1999). В много хипотези вече се обсъжда наблюдаваният ефект при пушачи, някои от които предполагат образуване на вредни оксидационни продукти на бета-каротена при взаимодействието му с компонентите на цигарения дим. Проблемът е в процес на проучване и обсъждане (Lotan, 1999; Wang, 1999; Baker, 1999: PHS, 2002; EFSA, 2006).

Задълбочените проучвания със суплементиране от 50 mg всеки втори ден (еквивалентно на 25 mg всеки ден) показват, че тази доза може да бъде приемана, дори десетки години без установяване на вредно действие при непушачи (Hathcock. 2004). Между отделните институции и експертни групи се установяват известни различия във формулировките за безопасен прием и оттам – различни нива за Upper Level (UL) на бета-каротена.

Експертният Съвет по храни към FAO/WHO препоръчва като безопасно ниво за общ (храна плюс суплементи) прием на бета-каротен – 350 mg дневно, въз основа на хронични токсикологични изследвания, проведени с плъхове (EVM, UK, 2003). Използвани са дози до 1000 mg/kg т.м. До 500 mg/kg т.м./ден не се установяват вредни ефекти. Използвайки фактор на безопас-ност 10 за NOAEL при хора, се получава 50 mg/kg т.м./ден, което определя безопасния прием от 350 mg/ден за човек със средна телесна маса 70 kg.Многобройни са фактите, показващи, че суплементирането с бета-каротен при непушачи има определено биологично значение, а проблемът с пушачите предстои да бъде изясняван…

…следва продължение…

Вашият коментар