ДА ПРЕВЪЗМОГНЕМ КЛЕТВАТА НА МУМИИТЕ (част 1)

ДА ПРЕВЪЗМОГНЕМ КЛЕТВАТА НА МУМИИТЕ (част 1)

От хилядолетия плодородната долина около река Нил произвежда изобилие на растителен живот. Самата река в древността е била препълнена с риба и е предоставяла храна и покрив за птиците, докато тучното поречие е представлявало сочна паша за всякакъв вид диви животни. Древните заселници на античния Египет от своя страна са изваяли от камък основите на една от най-великите цивилизации за всички времена – Египет на фараоните.

В продължение на почти 3 000 години – от 2 500 г. пр. Хр. до 395 г. сл. Хр., египтяните усъвършенствали изкуството за мумифициране и го разпространили в цялата социална дейност. Някои експерти пресметнаха, че броят на мумиите от онази епоха е равен на населението на съвременен Египет. Учените в медицината анализираха много от останките на тези мумии толкова подробно, че можаха да определят не само кръвната група и телесните размери и форма, но дори и присъствието на някои специфични бактериални и паразитни инфекции и други болести, както и причината за смъртта. В резултат от това този легион от мумии ни снабди с тридесетвековно изследване на болести и здраве.

В допълнение притежаваме и писмената история, която египтяните са ни оставили. Археолози изкопаха десетки хиляди части от папируси, описващи всички аспекти на живота по поречието на река Нил по времето на отделните династии. От преводи на техните добросъвестни и обемисти исторически записки се запознаваме с живота им с вида жилищана им, къде и как са работили, колко са им плащали и най-важното за нашите цели – с какво са се хранели.

Какво ядели египтяните

Храната на средния египтянин съдържала най-вече въглехидрати. Главните продукти – жито и ечемик  ги снабдявали с пълнозърнесто брашно, грубо смляно между воденични камъни, което те изпичали на гладки питки и консумирали в големи количества. Фактически в по-късно време египетската армия определяла на всеки свой войник по 2,5 кг. хляб дневно – едно толкова впечатляващо количество, че елините в ония времена наричали тези войници артофаги – „хлебоеди“.

Египетските земеделци култивирали огромно разнообразие от плодове като грозде, фурми, жужуба, пъпеши, праскови, маслини, круши, нарове, рожкови, ябълки и лешници, както и няколко вида зеленчуци – главно чесън, кромид лук, салатки, краставици, марули, грах и папирус. Те подслаждали храната си с мед (тъй като захарта е била открита едва около 1000 сл. Хр.) и използвали маслиново, шафраново, сусамово и ленено масло за готвене и за медицински цели. Историите, записани на папирус, ни разказват, че първите египтяни сядали на масата, за да се хранят предимно с хляб, зърнени храни, прясно месо и зеленчуци, малко риба и птиче месо, почти не употребявали червено месо, използвали зехтин вместо мас и козе мляко за пиене, а не за правене на сирене – нирвана за вегетарианците. Освен от папирусите сякаш египтяните са получавали храната си и от рафтовете на всеки модерен супермаркет.

С това благоприятно разположение, богато на всякакви храни, смятани за полезни за здравето и почти лишени от наситени масти и холестерол, започва да ни се струва, че древните епиптяни са живели безкрайно или поне че животът им е бил дълъг и здравословен, и те умирали в леглата си от естествена смърт на преклонна възраст. Но така ли е било? Нека разгледаме археологическите доказателства.

От какво боледували египтяните?

Има два начина за оценка на здравето на тези древни хора: да се търси всеки оцелял папирус от онова време, за да се проследи и най-беглото споменаване на някоя болест или да се изследват наличните мумифицирани останки от древен Египет. Посредством науката палеонтология – приложение на съвременните технологии на патологията и други научни дисциплини при останките на древния човек, като се почне от части от кост до напълно запазени тела – учените могат не само да определят здравословното състояние по време на смъртта, но и почти незабележими реакции на плътта към трудностите на първобитния живот. Очевидно колкото по-запазен е съответният труп, толкова по-надеждни са анализите. А когато учените имат възможност да изследват голям брой напълно запазени останки, като например множеството египетски мумии от едно определено място и епоха, те могат да засекат болестните тенденции и да градят хипотези за здравословното състояние на населението с голяма степен на точност. Сигурно бихме очаквали да се открие доказателство за бактериални и паразитни инфекции, защото в онези времена все още не е имало антибиотици и антипаразитни лекарства – те са открити едва през двадесети век. И, разбира се, намерихме доказателства за ширещи се инфекции и масови зарази. Древните египтяни страдали от пневмония, туберкулоза, вероятно от проказа и множество други не така екзотични бактериални инфекции, освен от паразитите от пиене и къпане в замърсена вода.

Бихме могли да очакваме, че след като не са употребявали рафинирана захар, египтяните са имали прекрасни зъби, нали? Напълно погрешно. Мумии от всякакво обществено- икономическо положение показват ужасни зъбни болести. Зъбите на хората били разрушени до такава степен, че липсва и емайлът, и дентинът, а венците са оголени. При липсата на тази външна предпазна повърхност живата тъкан в зъбите умира, а празният канал (пространството, което зъболекарите запълват, когато работят върху коренен канал) се превръща в източник на хронична инфекция, често водеща до образуването на абсцес. Случаите на истинско зъбно загниване не са особено чести, защото зъбът трябва да се разруши до корен, преди да започне гниенето.

Египтяните страдали от сериозно заболяване на венците, което повечето експерти смятат за причинявано от два фактора – храна и лоша хигиена на зъбите. Знаем малко за хигиенните навици, свързани с устата при древните египтяни, но можем да допуснем, че те не са били по-лоши от тези на техните предци – ловци, които не са били особено поразени от болести на венците. А това учените непрекъснато откриват в общества, намиращи се на по-ниско стъпало на еволюцията. Има известна логика, че „цивилизованата“  храна играе някаква роля за предизвикването на болестите в устната кухина.

Като имаме предвид, че са се препитавали с храна от пресни плодове и зеленчуци и грубо смлян, пълнозърнест хляб, поне не можем да очакваме, че ще открием дебели египтяни. Основният им хранителен режим е точно този, който много специалисти предписват за отслабване, в наши дни….

…следва продължение…

Вашият коментар