ДА ПРЕВЪЗМОГНЕМ КЛЕТВАТА НА МУМИИТЕ (част 2)

ДА ПРЕВЪЗМОГНЕМ КЛЕТВАТА НА МУМИИТЕ (част 2)

Ето още един здравословен проблем, който не се съвместява с парадигмата за „здравословна диета“: пълнотата. Имайки предвид изследването на мумифицираните им останки е установено, че много от древните египтяни не само че са страдали от свръхтегло, но направо са били затлъстели. Палеонтолозите са описали огромни гънки от излишна кожа от вид и разположение, които говорят за тежкото им затлъстяване. Хората в онези древни времена вероятно са гледали на излишните тлъстини по същия начин като нас, а не като част от красотата. Точно както на кориците на повечето списания днес ни показват стройни манекени (обработени изцяло с фотошоп), така и древните египтяни са рисували и издълбавали в камъка идеализирани рисунки, показващи своите граждани стройни и гъвкави, в прилепнали към фигурата, надиплени ленени облекла. От гледна точка на това несъответствие между реалното и идеалното изглежда невероятно египтяните да са действали нарочно, за да напълнеят. Напротив, както и днес, това вероятно и при тях е ставало несъзнателно.

Накрая, поради ниското съдържание на масти в храната, бихме могли да очакваме много малко или никакви доказателства за сърдечни заболявания, но отново богатата на въглехидрати и бедна на мазнини храна не издържа изпитанието. Доказателствата за сърдечносъдови заболявания, открити у мумиите и в папирусните хроники, още веднъж показват, че кардиоваскуларната болест е често срещана в древен Египет.

Когато палеонтолозите правят дисекция на артериите на египетски мумии, те не откриха гладки, еластични артериални стени, а мазни, обвити с холестерол натрупвания, често калцирани, разкриващи напреднал стадий на атеросклерозна болест. Артериите на много от изследваните обекти бяха разранени и удебелени – симптом за високо кръвно налягане. Патолозите днес откриват същите болестни промени, изследвайки тъканта на жертви на инфаркт, удар, диабет или други болести, характерни за късен етап на сърдечна болести. На практика се оказва, че сърдечносъдовите болести са преобладавали по същия начин в древен Египет, както и днес в почти всички страни.

Разполагаме и с друго доказателство, че древните египтяни са страдали от сърдечни заболявания. Сред огромното множество открити папирусови документи има няколко, които очевидно представляват медицински книги от онова време. Един от тях – папирусът Еберс, написан около 1500 г. пр. Хр., описва болката от сърдечна болест:

„Ако преглеждаш човек за болест в неговата кардиа, а той има болки в рамената и гърдите, и в една част от кардиата… грози го смъртна опасност.”

Това е съвсем точно описание на зловещите симптоми на настъпващ сърдечен удар: болка в лявата страна на гръдния кош, разпространяваща се към рамената. Имайте предвид, че средностатистическият египтянин е имал много по-кратка продължителност на живота от нас. Затова огромното количество артериални заболявания, открити в мумифицираните останки, са ясно доказателство, че „болестите в кардиите им“ вероятно са били смъртна опасност в сравнително млада възраст.

Ето каква картина се оформи за египетските народни маси, тормозени от зъбни болести, с тлъсти кореми и осакатяващи сърдечни заболявания. Знаем, че атеросклерозиите холестеролни плаки и високото кръвно налягане стесняват артериите им в младежка възраст. Все едно говорим за милионите поразени в света днес, нали? Египтяните не са употребявали много мазнини, не са имали рафинирани въглехидрати поне от вида, който познаваме днес, и не са се хранили почти с нищо друго освен с пълнозърнести храни, пресни плодове и зеленчуци, риба и птиче месо, и все пак са били поразявани от същите болести, които спохождат и съвременния човек. Някой непрекъснато поучава нашия съвременник, да употребява пълнозърнести храни, пресни плодове и зеленчуци, за да се предпази или да обърне хода на същите болести.

Според думите на Айдан Кокбърн (в книгата Мумии, болести и древна култура), основател на Асоциацията на палеонтолозите и пръв, който събра екип от всякакви научни специалисти, за да изследват мумиите с цялото съвършено оборудване, с което разполагаме днес:

„Атероматозната болест на артериите е… често срещана у мумиите. Днес се обръща първостепенно значение на стреса в съвременния живот или дебело се подчертава съвременната храна като фактор в много от случаите на тази болест в нашето съвременно индустриализирано общество, но етиологичните влияния със сигурност са там някъде в древния свят, а този факт трябва да се има предвид при създаването на всяка теория, относно причините.”

Какво ли означава това в голямата схема на нещата? Ние мислим, че става дума за реални проблеми с високовъглехидратната, бедна на мазнини храна. Може да оспорите, че то означава просто, че древните египтяни вероятно по генетични причини са имали физиологични трудности със смилането на високовъглехидратната храна, и че същите болести не биха се появили у някой друг древен народ, който е употребявал същата храна. В действителност и при другите е било същото. През годините, когато човекът се е отдалечил от традиционната „предисторическа“ храна, която еволюцията му е отредила, към селскостопанската (на зърнена основа), е възникнало това влошаване на здравето. Убеден съм, че ще възприемете данните по-долу, сравняващи двата вида хранителен режим, колкото стъписващи, толкова и удивителни.

Храната, която е трябвало да ядем

Повечето специалисти са съгласни, че ловът на дивеч е най-важният начин за оцеляване на нашите предшественици от преди 700 000 години. От тогава до появата на земеделието(преди 8000 до 10 000години) човек е

живял с храна, състояща се предимно от някакъв вид месо. Практически учените пресметнали, че между 60 и 90 % от калориите, консумирани от първобитните хора, са били под формата на големи или по-малки диви животни, птици, яйца, влечуги и насекоми. Силите на естествения подбор, действащи в продължение на 7000 века, са оформили и моделирали нашата физиология за оптимална функция при хранене предимно с месо, допълнено с корени, филизи, грудки, семена и ядки. Едва в последните 100 века ние сме обърнали посоката и сме се превърнали в хранещи се предимно с въглехидрати, а месото употребяваме като добавка. Тази хранителна промяна – от храна, предоставяща средно 75 % от калориите посредством някакъв вид месо – остатъкът е идвал от растения – към храна, в която само 25 % от калориите идват от месото, а останалото – от други източници – е станала приблизително за 400-500 поколения, доста кратък срок в сравнение с 1000 до 10 000 поколения, необходими според генетиците за някакви съществени генетични изменения. Вероятно все още се адаптираме към земеделската храна, богата на въглехидрати, но историята ни казва, че ще са нужни може би още 10 000 години…

…следва продължение…

Вашият коментар