ДА ПРЕВЪЗМОГНЕМ КЛЕТВАТА НА МУМИИТЕ (част 3)

ДА ПРЕВЪЗМОГНЕМ КЛЕТВАТА НА МУМИИТЕ (част 3)

Да си отгледаме добро здравословно състояние

Промяната към хранене със земеделски култури е създала множество проблеми със здравето на първобитния човек. Останките, намерени при разкопки, ни казват, че преди развитието на земеделието човешкото здраве било отлично. Хората били високи, стройни, притежавали добре развита, силна и плътна костна система, здрави зъби с миниатюрни, ако въобще ги е имало, възпаления и малко признаци за сериозни заболявания. След появата на земеделието и промяна в хранителния режим тази картина на цветущо здраве започва да се видоизменя. Постземеделският човек е по-нисък, има по-крехки кости, ширещи се гнойни абсцеси в устната кухина и висока заболеваемост от неправилно хранене и хронични болести картина, подобна на тази при египтяните.

Забележителното при тези масови отклонения от здравето е, че те са ставали по целия свят. От източното Средиземноморие до Перу, когато хората преминавали от високо белтъчинна към високо въглехидратна храна, здравето им се влошавало. Всъщност археолозите приемат това здравословно несъответствие за толкова предсказуемо, че когато изравяли от земята скелетни останки от предисторическо общество, те класифицирали хората като ловци или фермери, според състоянието на техните зъби и кости. Ако зъбите били в отлично състояние, а не загнили, а костите здрави, плътни и дълги, значи хората са били ловци събирачи. Ако зъбите били развалени, а костите крехки и деформирани, учените знаели, че останките са на някой земеделец.

УПАДЪК НА ЖИТЕЛИТЕ НА ХАРДИН

Едно проучване на Клер М. Касиди, д-р на науките и антрополог, съвместно с Университета на Мериленд и Института „Смитсониан“, сравнява две групи от хора с еднакъв генетичен корен, живели в една и съща област и в приблизително еднакви по размер общества – две сходни групи хора, разделени единствено от времето и начина на хранене. Нейният доклад, публикуван през 2010г., документира здравословните различия между ловците събирачи и земеделците (или селски стопани) като функция от храната. Обектите на изследване на д-р Касиди са останки от скелети на група фермери, които обитавали областта, идентифицирана като Хардин Вилидж, някъде в щата Кентъки, приблизително от 1500 до 1675 година, и сравнителната група на ловци събирачи, населявала векове преди това, около 3000 г. пр. Хр. едно място, наречено „Индианска Могила“.

Тези две групи хора си приличат буквално по всичко, с изключение на храната: те живели в една и съща част на страната, при еднакъв климат, имали на разположение еднакви растения и животни. И двете живеели в почти еднакви по размери обществени групи и водели заседнал или полузаседнал начин на живот, като правели приблизително еднакви физически упражнения. Фермерите се хранели предимно със зърно, боб и тикви. Диви растения и животни (особено елени, сърни, малки млекопитаещи, диви гъски, костенурки) представлявали добавка към предимно земеделската храна. От друга страна, ловците консумирали много големи количества речни миди и охлюви… Друг вид месо идвало от елени, малки млекопитаещи, диви гъски, костенурки и риба. Понякога за някой ритуал използвали кучета. Д-р Касиди обобщава разликите така: „Храната в Хардин Вилидж (земеделците) била богата на въглехидрати, докато храната в Индианската Могила (ловците) била богата на белтъчини“.

Тя направила оценка на тези две групи, изследвайки изменения в зъбите и костите, показателни за анемия поради липса на желязо, задържане в развитието поради болест или недохранване и загнояване, и успяла да установи въздействията на различния хранителен режим върху тези, иначе сходен тип, хора. Тя открила по-кратка средна продължителност на живота за всички възрасти и по-висока детска смъртност сред земеделците. Анемия, дължаща се на железен дефицит, не била открита сред ловците, но била установена сред 8,2 % от земеделците. Задържането в развитието у ловците било периодично и с малка продължителност, вероятно поради възникнал недостиг на храна в определени моменти на годината, докато сред фермерите имало чести забавяния на развитието с по-голяма продължителност, по-казателно за хронично недохранване. Повече деца страдали от възпалителни процеси сред фермерското население, с доказателства за възпаление в дългите кости – 13 пъти по-вече сред фермерите, отколкото при ловците. Загниване на зъбите, широкоразпространени сред земеделците, било рядко срещано при ловците . По думите на д-р Касиди, „земе-делците от Хардин съвсем очевидно не били така здрави, както жителите на Индианска Могила, които оцелявали, като ходели на лов и събирали храната си“. Тя отдава тази разлика в здравето на различната храна: „Здравословните данни предоставят убедителни доказателства, че хранителният режим на земеделците е бил по-долнокачественият от двата. Археологическите хранителни данни потвърждават това заключение.“

Д-р Касиди не е единствената, съобщила за този феномен. Много научни трудове бяха изписани по този въпрос, а те предоставят дори и на най-страстно вярвящия в превъзходството на богатата на въглехидрати диета материал за размисъл. Както д-р Катлийн Гордън, антроположка като д-р Касиди в Смитсоновия институт, пише в една такава статия: „Земеделската „революция“ не само не е била чак толкова революционна, но тя дори говори за известно хранително „израждане“ на голяма част от човечеството.“…

…следва продължение…

Вашият коментар