ДА ПРЕВЪЗМОГНЕМ КЛЕТВАТА НА МУМИИТЕ (част 4)

ДА ПРЕВЪЗМОГНЕМ КЛЕТВАТА НА МУМИИТЕ (част 4)

Пестеливият ген: съхранете тези мазнини!

Антропологическите данни предоставят достатъчно доказателства, че промяната към хранителен режим, богат на въглехидрати, е причинила влошаване на здравето у хора, устроени да консумират богата на белтъчини и с ограничени въглехидрати храна. Защо?

С какво въглехидратната храна причинява този проблем?

Години наред научната общественост обсъжда т. нар. „пестелив ген“. За първи път използвана във връзка с диабета, тази фраза се появи, за да обозначи генетичния материал, предаден ни от нашите праисторически предци, и да ни позволи по-добре да оцеляваме при глад и мизерия. Тъй като периодичният недостиг на храна, причинен от липса на дивеч, тежки зими, засушавания и други природни катаклизми, е бил част от праисторическия живот, логично е хората, които най-добре са се приспособявали към тези лишения, да са оцелявали и продължавали рода. Очевидно така е ставало. Естественият подбор е отстранил слабите и е оставил население, притежаващо биохимия и физиология, способни да изцедят и последната калория от наличната храна, за да я оползотворят по най-добрия начин. Тази енергийна ефективност, или биохимична пестеливост, били точно онова, от което сме се нуждаели, за да оцелеем в праисторическата епоха, но какво става днес?

Когато се храним, знаем че след няколко часа отново ще ядем. Това обаче не е известно на нашите хормони и ензими. Когато храната постъпи в организма и се разпадне на основните си компоненти посредством нашите праисторически хранителносмилателни ензими, тя се абсорбира в кръвта и атакува първичните ни храносмилателни хормони. Всяка калория се задейства, за да удоволетвори непосредствените изисквания на организма, а остатъкът се съхранява във вид на масти, за да бъде употребен при необходимост. Когато следващата храна постъпи след четири часа, а не след четири денонощия, целият процес се повтаря. Тъй като редовно се храним, съхраняваме прекалено много тлъстини, което създава нов кръг проблеми, които вероятно въобще не са съществували у първобитния човек.

Най-важният хормон, участващ в този цялостен процес, е инсулинът. Инсулинът е главен анаболен, или изграждащ тялото, хормон и винаги когато поемем храна, той се задейства – особено ако ядем или пием храна, съдържаща въглехидрати. Инсулинът увеличава натрупването на телесна мазнина, насочва захарта от кръвта към клетките и най- общо изпълнява всички дейности по съхранение на енергията, които са позволявали на предците ни да оцеляват. За съжаление в нашето, изобилстващо с въглехидрати време, инсулинът действа в наша вреда. Когато нивата на инсулин станат прекалено високи, както става при съвременния ни хранителен режим, този хормон причинява задържането на натрий (а заедно с него и на излишни течности), което води до високо кръвно налягане; той подтиква организма ни към производството на повече холестерол; причинява известно разрушение на артериите; кара ни да натрупваме тлъстини по особено нездравословен начин; той дори може да пусне в действие целия процес, водещ до атеросклероза и сърдечна болест. И цялото това предателство – от хормон, който ни е позволил да оцелеем в праисторическата епоха.

Резюме

Модерното знание по отношение на храненето днес би могло да дава основание да се предполага, че хранителният режим на древните египтяни – богат на сложни въглехидратни съединения, беден на мазнини, без рафинирана захар и почти без никакво червено месо – вероятно е трябвало да им донесе здраве, физическо благополучие и дълъг живот. Но не е така.

Преводите на древните египетски папируси и съвременните изследвания на техните мумифицирани останки от патолозите ни разказват напълно различна приказка. Доказателствата говорят за хора, поразени от загнили зъби, силна атеросклероза, страдащи от повишено кръвно налягане и умиращи на около трийсет години от инфаркт. И обратно на рисунките на стройни като върба фигури в прилепнали по тялото тъкани, които украсяват стените на гробниците им, огромните пластове кожа на мумиите ни казват, че древният хранителен режим, богат на въглехидрати и с малко мазнини, е помагал на хората да затлъстеят.

Египтяните не са единствените хора от древността с нарушено от богатата на въглехидрати храна здраве. Антрополози, изследвали останки от древни скелети, веднага могат да кажат дали зъбите и костите са принадлежали на ловец събирач (който се е хранел главно с белтъчини), или на земеделец (хранещ се главно с въглехидрати), само по тяхното състояние. Ловците израствали високи, със здрави и добре оформени кости и прекрасни зъби, а останките на земеделците обикновено показват признаци на недохранване, забавено развитие и гнили зъби.

В продължение на 700 000 години хората се хранели главно с месо, мазнини, ядки и горски плодове. Преди осем хиляди години те се научили на земеделие и колкото повече се увеличавала консумацията на зърнени храни, толкова здравословното им състояние се влошавало. За еволюционно-генетичните промени са били необходими поне 1 000 поколения – или още поне 8 000 до 10 000 години за приспособяване.

Нашият метаболен механизъм бил проектиран да се справя с непредсказуемо наличие на храна. Трябвало е да съхраняваме храна за предстоящи периоди на глад. Хормонът инсулин е вършел тази работа вместо нас. За жалост един хранителен режим, обременен с въглехидрати, също повдига до безкрайност нашите инсулинови нива, а организмът ни подразбира това, като заповед за съхранение на калории, производство на холестерол и натрупване на вода – всичко това е било важно за оцеляване на човешкия род в онези времена. Някои от нас са наследили тази способност за съхранение – пестелив ген в голямо количество. Хора, които притежават това свойство, лесно напълняват и доста по-трудно се разделят с тези излишества, а сегашните хранителни препоръки за малко масти и много въглехидрати водят до свръхтегло и свързани с теглото здравословни проблеми, които се проявяват дори по-често и до днес…

Вашият коментар