Вероятно никога не сте чували понятието – ейкозаноиди, но в интерес на вашето здраве, сега ще разберете колко важни са те, какво представляват и как действат в нашият организъм…
В началото на Гьотевия Фауст дяволът се явява пред д-р Фауст, който настоява да разбере: „Кой си ти?“ Мефистофел отговаря: „Част от онази сила, която вечно прави зло и въпреки това твори добрини.“ Това може да бъде приложено и към ейкозаноидите, една хайка от поне 100 мощни хормоноподобни субстанции, които на практика контролират всички физиологични дейности във вашия организъм. Най-важното нещо за ейкозаноидите е те да бъдат поддържани в равновесие. Ако притежавате твърде малко от едните и твърде много от други, ейкозаноидите могат силно да тласнат тялото ви по хлъзгавата плоскост на биохимичното заболяване – артрит, кръвни съсиреци и дузини други опасни страдания. Практически те играят главна роля при повечето болести, включително сърдечните и рака. Когато са в равновесие, системата работи гладко, в идеално здраве. Всъщност изтъкнатите величия в областа на медицинската наука, изследователи в областта на ейкозаноидите и хранителните режими, описват поддържането на динамичен баланс между различните ейкозаноиди като определение за добро здраве. Най-впечатляващото по отношение на ейкозаноидите е, че може да контролирате тези мощни фактори само като правите правилен избор на храните, които консумирате.
Лошите новини са, че съществуват много неща, върху които не можем да упражняваме контрол например – стареенето, вирусните болести и стресът са малка част от тях. Те насочват производството на ейкозаноиди от нашия организъм в грешната посока, а това от своя страна води към артритни болки, тромби, артериални стеснения, сърдечни заболявания, изсушаване на кожата и цяла редица от други проблемации. Казано накратко – към всички симптоми за стареене и стрес. Добрата новина е, че само с правилно построен хранителен режим, може да обърнете посоката на много от тези промени, вследствие на което здравословното ви състояние ще претърпи огромно подобрение.
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВАТ ЕЙКОЗАНОИДИТЕ?
Вероятно си мислите: ,Ако тези ейкозаноиди са толкова мощни, защо въобще никога не съм чувал за тях?“ Дори и вашият лекар вероятно не е чак толкова запознат с термина, това изследване е периферно. Но вероятно сте чували поне за един вид – простагландини, първоначално открити в секретите на простатата преди около 60 години. Простагландините, заедно с техните братовчеди простациклините, тромбоксаните и левкотрините са известни под общото наименование ейкозаноиди, защото всички те са съединения, съставени от двадесет въглеродни атома (на гръцки eikosi, двайсет). Ако някога сте взимали аспирин – или каквото и да е лекарство, – направили сте го най-вече, за да се намесите в образуването на простагландини и други ейкозаноиди. Ако ви е боляла глава, имали сте менструални спазми, стомашно неразположение от язва, изкълчване или инфекция, или пък обрив, вероятно сте станали жертва на прекалено голямо количество „погрешни“ ейкозаноиди.
Независимо, че простагландините и други ейкозаноиди в много отношения действат като хормони, има нещо съществено, което обяснява, защо до ден днешен твърде малко знаем за тях. Хормони, произвеждани от определени жлези и придвижващи се чрез кръвта, може нагледно да бъдат изследвани чрез кръвни тестове. От друга страна, ейкозаноидите се произвеждат вътре в клетките, действат също там и изчезват за частици от секундата – прекалено бързо, за да бъдат проследени лесно. Създаването на твърде прецизни уреди позволи на учените да идентифицират повече от 100 различни вида ейкозаноиди и през 1982г. Нобеловата премия бе връчена за изследване на ейкозаноидите.
Какво правят ейкозаноидите?
Ейкозаноидите оказват мощен физиологически ефект при изключително ниски концентрации. Колко мощен? Да сравняваме физиологическия ефект на фибрите, (които са широко рекламирани заради множеството им положителни здравословни качества), с онзи на ейкозаноидите. Фибрите дори не могат да се състезават на същия стадион с ейкозаноидите, т. е. те са две несравними величини. Фибрите оказват слабо химическо и втвърдяващо въздействие върху дебелото черво, докато ейкозаноидите контролират и насочват регулацията на толкова различни функции като кръвното налягане, образуването на кръвни тромби, реакцията към инфекция, имунната система, контракциите на матката по време на раждане, сексуалната потентност у мъжете, реакцията при болка и настинка, цикъла сън/будно състояние, отделянето на стомашна киселина (силно- действащите нови лекарства против язва, които все още се изследват, са ейкозаноидни модулатори), стеснението и разширяването на алвеолите в белите дробове, кръвоносните съдове в тъканите, както и много други. Казано накратко, ейкозаноидите оказват мощни въздействия върху почти всичко, което става в нашия организъм. В резултат от това множество лекарства действат за увеличаване или намаляване на синтеза им в организма, или върху реакцията към ейкозаноидите. Вече споменахме аспирина и нека го приемем като илюстрация.
Докторите винаги са препоръчвали аспирина като болкоуспокояващо и против настинка. Напоследък обаче те започнаха да го предписват и за намаляване на риска от сърдечен удар, а съвсем отскоро – за намаляване на риска от рак на дебелото черво. Как е възможно едно толкова евтино и обикновено лекарство да има такъв потенциал? Аспиринът потиска синтеза на ейкозаноидите . Определени ейкозаноиди са причина за болка, настинка, нарастващо образуване на тромби и запушване на артериите, както и за увеличено нарастване на клетката и чревните секрети. Блокирайки синтеза на тези ейкозаноиди, аспиринът елиминира или намалява проблемите, причинявани от тях. Лошата страна на аспирина е, че той не блокира само агресивните ейкозаноиди, а стопира производството и на много други. В резултат на това общо блокиране се развиват неприятни странични ефекти, които отдаваме на аспирина: стомашни болки, сериозни проблеми с язвите, алергични реакции. Самият аспирин не причинява никоя от тези злини. Той просто причинява промяна в равновесието между отделните видове ейкозаноиди, което върши действителната работа или вреда.
Вашата диета и фабриката за ейкозаноиди
Не само лекарствата са модулатор при производството на ейкозаноиди – храната играе дори още по-голяма роля. На практика от всички неща, които може да направите, за да промените баланса на ейкозаноидите, регулирането на инсулиновите и глюкагонови нива чрез диета е най-важно.От онова, което знаете за инсулина, няма да бъдете изненадани, че той е мощен стимулатор за производството на „грешните“ видове ейкозаноиди. Тъй като структурата на хранителния режим – особено съдържанието на въглехидрати, определя нивата на инсулин, спазването на специфична програма ви дава възможност да регулирате синтеза на ейкозаноиди, без да употребявате лекарства. Съдържанието на мазнини в диетата също играе важна роля при производството на ейкозаноиди. Основните мастни киселини, които са строителните тухли на ейкозаноидите, идват от храната – т. е. няма ли основни мастни киселини, липсват ейкозаноиди. Основни масти са онези, които се изискват за поддържане на живота, но не могат да бъдат изработени от собствената биохимия на организма и следователно трябва да бъдат получени от храната. Линоловата киселина е единствената истинска основна мастна киселина. Всички останали могат да бъдат добити от други вещества или изработени от линолова киселина. За щастие линоловата киселина е често срещана в много храни, затова в случай, че не гладувате или не сте се подложили на напълно безмастна диета, вероятно получавате цялото нужно ви количество линолова киселина.
Един изобилен хранителен източник на мастни киселини в комбинация с подходящо съотношение между инсулина и глюкагона предоставя оптимални условия за производството на полезни ейкозаноиди. С няколкото модификации, с които ще ви запознаем малко по-късно, можете да разглеждате тази система като завод, чиято суровина е линоловата киселина, инсулинът и глюкагонът са реактивите, а ейкозаноидите са крайните продукти. Всяка от нашите милиарди клетки е подслонила тези заводи, изработващи различните ейкозаноиди, които регулират дейността на клетките, а впоследствие на тъканите и органите, които същите тези клетки изграждат.
Герои и мошеници: два вида ейкозаноиди
Ейкозаноидите като краен продукт се делят на две основни групи, които имат противоположни функции: добри и лоши.
Първа серия ейкозаноиди: действат като вазодилатори, усилват имунната система, ограничават възпалителни процеси, потискат болката, увеличават притока на кислород, повишават издържливостта, предотвратяват взаимодействието на електролити, намаляват клетъчната пролиферация.
Втората серия ейкозаноиди: действат като вазоконстриктори, потискат имунната система, възбуждат възпалителни процеси предизвикват болка, възпрепятстват притока на кислород понижават издържливостта, причиняват взаимодействието на електролити, увеличават клетъчната пролиферация.
Напълно очевидно е, че бихме искали да имаме повече от първата серия ейкозаноиди. Ясно е също, че ейкозаноидите играят главна роля при повечето от болестите – дори роля за развитие на болестта или за нейното потискане. Вземете например сърдечно-съдовите заболявания. Комбинирането на стесняване на кръвоносните съдове (вазоконстрикция), намален кислороден поток и увеличено натрупване на плаки (образуване на тромби), причинени от ейкозаноиди от втора серия дава представа за сърдечен удар. Повечето лекарства за сърце действат против възникването на тези въздействия от ейкозаноидите от втора серия. Ракът представлява друг пример. Рак се образува, когато клетките загубят способността си да саморегулират деленето и копирането си. Тогава клетките започват разпространение по неконтролируем начин. Ейкозаноидите от първа серия потискат това нередно нарастване на клетките. Правят се обстойни изследвания за употреба на кръвнотерапевтични средства като противоракови. Ейкозаноидите от втора серия създават благоприятни условия за растеж на тумори. Жертвите на астма и бронхит, които страдат от стеснение на въздухопроводите (алвеолите) в белите дробове, се нуждаят от повече ейкозаноиди от първа серия, за да разширят алвеолите си, а втора серия ейкозаноиди влошават положението.
Колкото и странно да изглежда, вие не бихте искали да притежавате само добри и никакви лоши ейкозаноиди. Е, все пак ви се иска добрите да имат превес над лошите. Лошите служат на полезна кауза – съсирването на кръвта, когато се нараните например – просто не желаете те да имат надмощие и да ви победят. Целта ви е да правите всичко възможно за производството повече на добри, отколкото лоши ейкозаноиди през по-голяма част от времето. От всички методи, с които разполагаме, за да постигнем тази цел, можем без замисляне, да кажем, че най-добрият начин е правилното хранене. То ви предоставя необходимите основни масти за изграждащите тухли, така че да изработите множество ейкозаноиди, докато в същото време поддържа инсулина и глюкагона – най-мощните сили при производството на ейкозаноиди в правилно съотношение, за да се постигне максимална производителност на добри ейкозаноиди…