Контролиране на конвейера за ейкозаноиди
Има три момента при синтеза на ейкозаноиди, когато бихме могли да окажем хранително въздействие върху крайните ейкозаноидни продукти. Първият контролен пункт е при започване на процеса, когато суровината за производство на ейкозаноиди линоловата киселина – навлиза в системата. Вторият момент за оказване на контрол е чрез промяна на самия процес на синтез по такъв начин, че в резултат се произвеждат преобладаващо количество добри ейкозаноиди.Третият е посредством ограничаване хранителния прием на арахидонова киселина, предшественик на много от лошите ейкозаноиди.
Първата стъпка при синтеза на ейкозаноидите е да се вкара суровината – линоловата киселина, в производствения конвейр. Линоловата киселина е повсеместна мазнина, съдържаща се практически във всички храни, затова ще разполагате с достатъчно количество от нея освен ако не сте спазвали дълго време диета за отслабване с изключително ниско съдържание на масти. В такъв случай проблемът не е в количеството на наличната линолова киселина, а в това тя да бъде въведена в системата. Ключът към получаване на достатъчно линолова киселина в производствената линия е жизненоважният портиер – ензимът Делта 6 ненаситен. Ако този ензим е активен и действа правилно, линоловата киселина непрекъснато се влива в системата, предоставяйки материал за всички необходими за вашия организъм ейкозаноиди. При потискане действието на този ензим се прекратява достъпът на адекватни количества линслова киселина, а в резултат се получава недостатъчно производство на ейкозаноиди. Първата крачка за модулиране на вашия ейкозаноиден баланс е да се уверите, че имате достатъчно количество, с което да си служите, а това ше стане, като поддържате вашия ензим портиер доволен и действащ ефективно. Това може да постигнете, като го подхранвате до насита, а в същото време правите всичко възможно да го предпазите от онези неща, които възпират действието му. Положителната страна на специфичният хранителния режим е, че ще ви снабди с голямо количество белтъчини, така че спазвайки го, вие правите всичко възможно да активирате ензима, който впръсква линолова киселина в системата. Следващата крачка е да се елиминират онези неща, които забавят дейността на ензима портиер на входа. Съвсем ясно е, че нищо не може да сторите по въпроса със стареенето. Може да се опитате да контролирате нивото на стрес чрез медитация и други техники за отпускане, да излезете от създаващата стрес ситуация и просто да си отмъстите, като релаксирате, но всъщност стресът е нещо, което повечето от нас трябва да понасят като част от забързания ежедневен начин на живот. Може да правите всичко, за да не се разболявате, и все пак случайна настинка да ви повали понякога дори и по-сериозни заболявания. Тъй като тези три фактора – стареене, стрес и боледуване – са до голяма степен извън контрол, остават ви другите три – всичките те са хранителни и над тях вие наистина имате контрол, за да въздействате върху синтеза на ейкозаноидите.
АКЦЕНТИРАНЕ ВЪРХУ ПОЛОЖИТЕЛНИТЕ, ЕЛИМИРАНЕ НА ОТРИЦАТЕЛНИТЕ
Трансмастни киселини: митът за маргарина
Трансмастни киселини се образуват, когато полиненаситени масти частично се хидрират. Полиненаситените масти имат многократни двувъглеродни връзки в строежа си. Нестабилността на тези връзки втечнява тези полиненаситени масти, докато мастите, съдържащи единични въглеродни връзки, „наситени“ с водородни атоми, са по-твърди. Мазнината, която виждате по ръбовете на пържолата си например, е твърда при стайна температура и е предимно наситена мазнина. Маслото също е твърдо при стайна температура. Царевичното олио е полиненаситена мазнина от зеленчуков произход и е течно при стайна температура. За да се втвърди царевично олио така, че при добавяне на изкуствени аромати да може да се използва като маргарин, то трябва частично да се хидрира. При тази операция в молекулите на маслото (олиото) под въздействието на високо налягане се вкарва водород и в резултат от химическата реакция то изкуствено се насища. Ето защо маслото остава твърдо на масата. Ако това бе всичко, нямаше да има проблем, но за жалост изкуственото хидриране на мастите постоянно променя строежа на двувъглеродните връзки към неестествена конфигурация (наречена транс конфигурация според химическата терминология). По време на процеса онова, което някога е било висококачествено полиненаситено олио, се превръща в един хибрид, наречен транс мастна киселина. Положителното на трансмастните киселини от гледна точка на хранителновкусовата промишленост, е тяхната стабилност и по-дълъг живот върху лавиците в магазина, заедно с факта, че така променените мастни молекули имат по-здрава връзка помежду си и са подходящи за създаване на по-твърдо вещество. (Частично хидрирано – това е злодеят; мазнини с етикет, че са хидрирани, не са проблем.)
Трансмастните киселини, намиращи се не само в маргарина, но във всяка от хилядите хранителни стоки на пазара, които частично са хидрирани, вредят на здравето, защото потискат създаването на добри ейкозаноиди. По тази причина маргаринът – точно онази субстанция, която американците употребяваха, за да се спасят от сърдечен удар – може да увеличи риска от инфаркт, рак и всички останали заболявания, причинени от относителното изобилие на лоши ейкозаноиди.
Алфа линолова киселина (АЛК): не всички мазнини са еднакви
Мастната киселина „омега-3“ , съдържаща се в различни растения, също забавя дейността на ензима портиер. За да предпазите от компрометиране вашето производство на добри ейкозаноиди, трябва да сведете до минимум консумацията на масла (олио), съдържащи АЛК, а това означава ограничаване употребата на олио от касис и други масла със същата структура. През последните няколко години имаше бум в консумацията на олио от касис поради съобщенията, че мононенаситенитемасти намаляват риска от инфаркт. Наистина това олио: съдържа 60 % мононенаситени масти, което е чудесно, но то съдържа също и 10 % AJIK, което никак не е добре. Ние преминахме към зехтин – по добър вкус и аромат, съдърже повече (82 %) мононенаситени масти и не съдържа AJIK. Ако не ви харесва характерния вкус на зехтина, опитайте с зехтин лайт. При рецепти, където не върви вкусът на зехтина, използвайте сусамено олио (светлото, а не препеченото азиатско сусамено олио) то съдържа 46 % мононенаситени масти, няма AJIK и има доста по-недоловим вкус. Ако не сте в състояние да се откажете от сусамовото олио, може да избегнете лошите последствия от AJIK, като добросъвестно избягвате употребата на трансмастни киселини и въглехидрати и като поддържате високо количество на приеманите от вас белтъчини. В действителност от всички неща, които може да направите, за да увеличите производството на добри ейкозаноиди, елиминирането на сусаменото олио вероятно е най-маловажното.
Не е така с маслото от ленено семе, което също много хора консумират поради предполагаеми добри качества за здравето. Тези, които препоръчват масло от ленено семе, го рекламират като някаква панацея за множество заболявания, например ликвидиране на болката от артритно възпаление. Спомнете си, че малко по-рано вече обсъдихме как аспиринът – най-типичното лекарство за облегчение при артрит, действа чрез безогледно блокиране на производството на ейкозаноиди от двата вида и облегчава болката, но с цената на силни и неприятни странични ефекти. Поради високото съдържание на AJ1K маслото от лененото семе е нещо като биологична разновидност на аспирина: то блокира производството на всички видове ейкозаноиди, предоставяйки кратковременно облегчение на жертвите на артрита. В този момент вероятно си мислите: „И какво от това? Щом – премахва болката, нищо му няма на маслото от ленено семе – най-малкото за страдащите от артрит, нали? Това би било истина, ако нямаше никакъв друг начин за облегчение, но в случая все едно използвате петкилограмов чук, за да смачкате муха: той убива мухата, но върши множество други поразии. С техниките, научени от вас в тази глава, вие можете да настройвате ейкозаноидния си модел така, че да редуцирате възпалението, да стабилизирате дейността на имунната система и всичко останало, без да прибягвате до метода на „притъпяващия инструмент“, т. е. маслото от ленено семе и други „цярове“ от магазините за здравословна храна, които днес трябва да използвате.
Друго олио, съдържащо известно количество алфа-линолова киселина, е соевото, но него е трудно напълно да избегнете, защото се използва при повечето полуфабрикати. За щастие, то има нисък процент AJIK, затова в малки дози не би забавило процеса на производство на ейкозаноиди. Просто трябва да се уверите, че не е частично хидрирано соево олио, защото в противен случай ще имате трансмастни киселини, задълбочаващи проблема.
Най-общо казано, изберете си масла за готвене, съдържащи висок процент мононенаситени мастни киселини и малко или никак AJIK.
Диети, богати на въглехидрати и бедни на белтъчини: проблем на входа
Според няколко проучвания храните, богати на въглехидрати и бедни на белтъчини, потискат дейността на ензима портиер, което води до недостиг в производството на ейкозаноиди. Богатите на въглехидрати храни задълбочават проблема, защото те също стимулират – отделянето на излишен инсулин – още по-сериозна преграда пред синтеза на добрите ейкозаноиди, която ще обсъдим в подходящия момент.
За да подсигурите достъпа на линолова киселина в производствената линия за синтеза на всички видове ейкозаноиди, необходими за оптимално здраве, трябва да консумирате храна с поне 30 % белтъчини, а в същото време да избягвате трансмастните киселини, АЛК и приема на голямо количество въглехидрати. Но това не е цялото уравнение, а само първата му част. Ако следвате тези стъпки, ще си доставите цялата суровина, нужна ви за производството на множество ейкозаноиди от системата. Следващата крачка ще бъде да се уверите, че тези суровини са се превърнали в правилните ейкозаноиди…
…следва продължение…