КОНТРОЛИРАНЕ НА ИНСУЛИНА И ГЛЮКАГОНА
Най-важният етап в целия процес за синтез на ейкозаноидите е онзи, над който ние имаме най-голям контрол посредством храната – насочване на потока или в добрата, или в лошата посока. Посоката на потока е под контрола на втори жизненоважен ензим, наречен достатъчно объркващо – делта 5 десатураза. Когато този ензим се активира, той може да променя посоката на процеса на синтез от добри към производство предимно на лоши ейкозаноиди. И обратно, когато действието на този ензим бъде спряно, се повишава производството на добри ейкозаноиди. Както е при другите ензими, и този има собствени инхибитори и активатори. И познайте какво – инсулинът е главен активатор. Точно така – високите нива на инсулин стремително подпомагат производството на лоши ейкозаноиди. Кой потиска този ензим? Разбира се, глюкагонът, който винаги действа в посока обратна на инсулина. В отсъствието на лекарствена терапия всъщност от всички неща, които могат да модулират равновесието на ейкозаноидите, инсулинът и глюкагонът са най-мощните. Когато контролирате тях, вие контролирате и ейкозаноидите си.
Ако разгледаме това във връзка с хранителния режим, можем по-ясно да проумеем защо днес обществото ни е толкова болно. Диетите с ниско съдържание на белтъчини и богати на въглехидрати, които повечето хора се стремят да спазват, първо възпрепятстват достъпа на адекватно количество линолова киселина до фабриките за ейкозаноиди, а после посредством увеличаване на инсулина и намаляване на глюкагона благоприятстват производството на лоши ейкозаноиди, причинявайки болки, стеснение на кръвоносните съдове, натрупване на плаки и всичко останало. Факт! Увеличеното съдържание на белтъчини стимулира навлизането на достатъчно суровина в системата, докато пониженото ниво на инсулин и повишеното на глюкагон насочват производството в добрата посока, обръщайки хода на проблемите, причинени от свръхизобилието на лоши ейкозаноиди. Като разберете изложеното дотук, вече е лесно да проумеете какви са положителните придобивки за всички които разумно контролират храненето си.
Спасителното рибено масло
Ейкозапентаеновата киселина (ЕПК) е друга субстанция, която действа като глюкагон – обръща производството на ейкозаноиди към добрата посока. Само че тя съвсем не действа чак толкова успешно. ЕПК, омега-3 мастна киселина, съдържаща се в маслото на такива студеноводни риби като скумрия, херинга и сьомга, прибавя друга мярка към хранителния контрол върху баланса на ейкозаноидите. Тя ни предоставя друг пример за това как ейкозаноидите и науката действат в реалния живот.Несъмнено сте прочели, че рибеното масло предпазва от сърдечни болести. Някъде по пътя изследователите са се сблъскали с този феномен – сега вече ни е известно, че той се дължи на ейкозаноидите -и решили да го проучат. Те давали на хора, подложени на наблюдение, различни количества рибено масло за различен период от време и ги изследвали за натрупване на плаки, стеснение на кръвоносните съдове и всички други компоненти на сърдечните болести, и проследили развитието на самите сърдечни заболявания. Резултатите били смущаващо неубедителни: при някои от обектите на изследване рибеното масло действало като магия. При други нямало полза. За да стане валидно от научна гледна точка, всяко нещо трябва да се възпроизвежда множество пъти. В случая с рибеното масло резултатите били, меко казано, безразборни. Какво се случило?
Сърдечното заболяване е сложно, зависимо от множество фактори, но за илюстрация нека ограничим коментара само до две от основните действия, оказващи влияние върху болестта. Около мъничка рана върху вътрешната стена на коронарната артерия се натрупват плаки и образуват тромб. Тогава артерията може да се стесни, като намали дебита на кръвта към сърдечната тъкан под плаката. Както видяхме, тези две действия са резултат от лошите ейкозаноиди, затова ако успеем да доставим достатачно мощ от добри ейкозаноиди в тази зона, ние ще можем да върнем обратно тези промени – поне така си мислели някои учени, използвайки за целта богатото на ЕПК рибено масло. Но нека кажем, че една група от изследваните хора спазвали – бедна на мазнини и богата на въглехидрати (а както вече ви е известно, това означава също – бедна на белтъчини) диета. Тези хора ръководели своите заводи за производство на ейкозаноиди в грешната посока поради високото ниво на инсулин и пониженото на глюкагон. Тъй като възможностите на ЕПК за насочване на ейкозаноидния поток в добрата посока са доста по-ограничени от тези на глюкагона, в случая почти цялото налично количество рибено масло в света нямаше да може да превъзмогне силите, водещи производството на ейкозаноиди в грешната посока. Вероятно не очаквате, че изследваните хора са получили положителни резултати. Хора, които ядат повече белтъчини или които нямат проблеми с инсулина, вероятно биха показали различни резултати. Те биха проявили по-слаба инсулинова реакция към храната и като следствие вероятно биха произвеждали балансирано и добри, и лоши ейкозаноиди. Добавянето на рибено масло към хранителния режим на такива хора би било достатъчно, за да насочи ейкозаноидното производство предимно в правилната посока, което ще се прояви в намалено натрупване на плаки, изчезване на стеснението на кръвоносните съдове и всичко друго, казано накратко – да доведе до позитивни резултати, разкриващи качествата на рибеното масло като терапевтичен фактор.
И така, имаме две групи пациенти, показващи различни резултати при еднакви дози ЕПК. Причината е различното въздействие на метаболните хормони в основните им диети. Този фактор обърква много изследвания – иначе старателно проверени. Не може да се получават значими резултати, освен ако не сте сигурен, че контролирате мощното въздействие (подобно на лекарственото) на храната върху инсулина и глюкагона – стъпка, която повечето изследователи забравят или не разбират.
Поради относителната слабост на рибеното масло като фактор, който насочва синтеза на ейкозаноиди, бихме искали да го използваме главно като добър инструмент за настройване. Ако хората не получават цялата изгода от положителните ейкозаноиди, насочвани от намаления инсулин благодарение на специфична хранителната програма, понякога могат да добавят рибено масло към режима. Могат да използват и риба, за да парират въздействието на хранителната арахидонова киселина – третата и последна променлива в уравнението на ейкозаноидите…
…следва продължение…