История
Историята на познанието за фолиевата киселина се преплита с живота и активността на Lucy Wills, английска изследователка, посветила много от годините си на изследване на анемията. През 1928 г. тя заминава със стипендия на компания „Tata trust“ в Бомбай за проучване на разрасналата се макроцитна анемия при бременни жени, работещи в текстилната индустрия. Установено, е че болестта се развива в по-бедните слоеве на населението с определен недостиг в диетата от белтък, плодове и зеленчуци. Lucy Wills успява чрез добавяне на мая от дрождев екстракт към диетата да „коригира“ или намали случаите с макроцитна анемия при бременните текстилни работнички (Wills, 1931). След завръщането си в Англия тя продължава задълбочено да изучава този проблем и в детайли да проучва случаите, при които е установено успешно излекуване, в резултат на приложението на дрождев екстракт. Изследователката предполага, че в дрождите се съдържа съединение или комбинация от съединения, чиято активност е по добна на тази, установена от Minot и Murphy в чернодробен екстракт още през 20-те години на миналия век (Hoffbrand and Weir, 2001). Учените започват да изпробват ефекта на дрождевите екстракти при различни болести и скоро е постигнато почти единно становище, че хранителният фактор, съдържащ се в черния дроб, има идентична активност с тази на дрождевите екстракти. Така логично се стига до предположението, че се касае за едно и също съединение. Това е фолиевата киселина, която Lucy Wills е приложила при пациенти след получаване на новосинтезираната фолиева киселина от Tom Spies през 1945 г. (Hoffbrand and Weir, 2001).
Разнообразни проучвания, касаещи „intrinsic“ или „дрождевия фактор“ и превенцията и лечението на пернициозната анемия, водят до откритието на фолиевата киселина през 1941 г. Тъй като първото изолиране на фолиева киселина се реализира от спанак (folium – лист лат.), той се отпечатва в името на този витамин по предложение на Н. К. Mitchell и съавтори. Освен това авторите установяват, че той е растежен фактор за Streptococcus lactis (Mitchell et al., 1941). Първият синтез накристалната форма на фолиевата киселина е осъществен през 1943 г. от Bob Stokstad в лабораториите на американската фирма Ледерле и от успешния синтез на Angier и колектив през 1945 г. Много скоро след синтеза на витамина става ясно, че той е много ефективен в лечението на мегалобластна анемия във всичките й форми на проява (Angier et al., 1945; Hoffbrand and Weir, 2001).
Съвременната история на фолата е свързана конкретно с участието му като рисков и превантивен фактор при различни болести и патофизиологични състояния извън пернициозната анемия.
Химия
Генеричният термин „фолат“ означава клас от съединения, притежаващи структура и свойства, подобни на съответните за фолиевата киселина (птероил – L-глутаминова киселина). Различните представители на този клас се идентифицират под общото име „фолати“. Използването на „фолацин“ или „фолиева киселина“ като генерични термини вече не се препоръчва, но все още някои автори, подвластни на инертността в науката ги използват в своите разработки (Gregory, 1996).
Фолиевата киселина е изградена от три структурни единици: птеридинов пръстен, р-аминобензоена киселина и глутаминова киселина.
Химичното наименование е птероил- L-глутаминова киселина (PGA). Във фолиевата киселина птеридиновият пръстен е съществуващ като двойно свързана конюгирана система и е напълно оксидиран.
Съдържащите се естествено в природата фолати се различават от птероилмоноглутаминовата киселина (PGA) по следните показатели:
- допълнителни моноглутаматни остатъци (полиглутамати);
- редукция до ди- или тетрахидроформи;
- допълнителни едновъглеродни остатъци (метил (-СНз), формил (-СНО), метилен (=СНг), метинил (-СНя), прикачени на N5 или N10 място в молекулата (Groundwater and Taylor, 1997; Van der Put et al., 2001).
Терминът „фолиева киселина“ се прилага, за да се обозначи напълно окисленото съединение, което е синтетичен продукт и не се открива естествено в храните. Терминът „фолати“ всъщност обобщава голяма група компоненти, имащи същата витаминна активност и включва естествените фолати и синтетичната фолиева киселина.
Главните най-често срещани форми на фолати в растителни, животински и микробиологични източници са полиглутаматните форми 5,6,7,8-тетрахидрофолати (Н4 фолати), в които две двойни връзки на птеридиновия пръстен са редуцирани. В повечето случаи броят на моноглутаматните остатъци е от 5 до7, свързани с гама-пептидни връзки. Предполага се, че около 80% от хранителните фолати присъстват в полиглутаматна форма (Gregory, 1996; Ribarova and Moskona, 2006). В йонна форма фо латите претърпяват промени в зависимост от pH и това е важен фактор при хроматографското им разделяне. Асиметричните въглеродни атоми (глутаминовият алфа-въглероден атом на всички фолати и птеридиновият С6 на тетрахидрофолатите) могат да съществуват в две конфигурации. Глутаматният остатък трябва да бъде в L изомерна форма, за да проявява витаминна активност, докато С6 трябва да е в 6S изомерна форма за тетрахидрофолатите, за да притежава витаминна активност. Тетрахидрофолати, синтезирани по химичен път (редукция) от фолиева киселина съдържат рацемичен въглероден атом на С6, докато получените чрез ензимна редукция са в 6S конфигурация. 5-формил или 10-формил фолатите притежават алдехидна група, формилните форми на тетрахидрофолатите са взаимно превръщаеми, като това става през 5,10-метинил междинен продукт (Herbert and Das, 1994; Gregory, 1996: Holum, 1998).
…следва продължение…