ФОЛИЕВА КИСЕЛИНА (Част 3)

ФОЛИЕВА КИСЕЛИНА (Част 3)

Клиничната проява на фолатния дефицит е мегалобластнаанемия, която и понастоящем представлява глобален проблем за рисковата група на бременните жени. Недостигът на фолат често съпътства и витамин В12 дефицита, фолиевата киселина се използва с успех при лечение на болести на кръвотворната система и по-специално при злокачествени анемии, тъй като тя участва в регулацията на еритропоезата, тромбоцитопоезата и левкопоезата. За разлика от това, при лечение на други злокачествени заболявания (левкоза, левкемия, трофобластни новообразувания), при които бързо делящите се клетки се нуждаят от фолиева киселина, за синтез на собствени нуклеинови киселини се използва не фолиевата киселина, а съответните й антивитамини (аминоптерин и метотрексат). Зависимост между фолата и ДНК метилирането, ДНК възстановяването и онкогенната експресия дават основание да се предположи, че хранителният прием на фолат при някои форми на ракови заболявания може да бъде както рисков, така и превантивен фактор. Еднопосочни са данните например за превантивната роля на фолата при рака на дебелото черво и стомаха. Проучване върху повече от 25 000 индивида показва обратна зависимост между приема на фолат и случаите с аденоматозни полипи в дисталната част на колона (Giovannucci et al., 1993, Frendenhein, 1993). Тези и много други по-съвременни данни показват, че фолатният статус може да регулира процеса на канцерогенеза.

Много научна енергия е вложена в проучване зависимостта между приема на фолиева киселина и случаите на вродени аномалии – спина бифида и аненцефалия. Дефектите на невралната тръба -Neural Tube Defects (NTD) са една от основните наследствени причини за болестност и смъртност при новородените, засягаща над 250 000 деца годишно на глобално ниво. Приемът на 400g на ден фолиева киселина при бременни жени показа силно изразен спад на случаите с аномалии при новородени (ERNA, 2004). Многобройни факти в тази насока предизвикват разрешаването на този проблем чрез законообосновано обогатяване на брашното и други хранителни продукти с фолиева киселина в Канада, САЩ, Англия, Австралия, Германия и други страни. Научното проучване и задълбоченият анализ на данните преди и след фортификацията с фолиева киселина, проведени от De Wals et al., показват намаление на случаите на NTD от 2.0 на 1000 до 1.25/1000 (Oakley, 2003). В тази насока са изследванията и оценките на други автори (Honein et al., 2001; Ray et al., 2002, Williams et al., 2002). В Европа над 90% от жените в детеродна възраст не достигат пре-поръката за хранителен прием от 400 микрограма фолиева киселина. Ето защо една от основните характеристики на хранителната политика в този регион е обогатяване на диетата с фолиева киселина и внедряване на интервенционни обучителни програми за информиране на населението с акцент при рисковите групи. Този подход показа в САЩ спад с 50% на случаите с NTD при минимални финансови разходи и научен потенциал. Остава все още въпросът за степента на разпространение на NTD, които не са свързани с хранителния прием на фолиева киселина. Проучване в Китай показа, че при консумация на 400g/ден фолиева киселина под формата на таблетки случаите с NTD са 0.6/1000 бременни жени, а при тези, които не приемат фолиева киселина разпространението на NTD не надминава 0.5/1000 бременни Wald et al. използват тези данни за определяне на зависимостта дозаотговор между повишената консумация на фолиева киселина и намалението на случаите с NTD и установяват, че аномалиите, независещи от приема на фолиева киселина са по-малко от 0.5/1000 бременни жени (Wald et al., 2001).

Разликите в данните, получени от проучванията в различните страни, са предмет на настоящи дискусии и бъдещи проучвания. Те показват, че суплементирането с фолиева киселина наистина води до значително намаление на заболяемостта, но не разрешават напълно проблема. В нашата страна предстоят както проучвания върху епидемиологията на NTD, така и изготвяне на интервенционни и законови мерки за осигуряване на хранителния прием на фолиева киселина, отговарящ на съвременните препоръки.

Другият аспект на дефицита на фолиевата киселина в диетата е свързан с развитие на хиперхомоцистеинемия (повишена концентрация на хомоцистеина в серума), която е доказан рисков “фактор за развитие на сърдечно-съдови заболявания.

Проспективни проучвания установяват, че повишението на концентрацията на хомоцистеина с 5mol/l в плазмата води до 20-30% увеличение на риска за развитие на сърдечно-съдови болести (Uealand et al., 2000).

Нараства броят на еднопосочните доказателства за определена зависимост между хиперхомоцистеинемията и риска от сърдечно-съдови заболявания (Vermeulen et al., 2000; Schnuder et al., 2001; Wald et al., 2002).

Обсъждат се различни механизми за обяснение на тази зависимост, включващи и метаболитни малфункции (Brattstrom and Wilcken, 2000). Резултатите от суплементиране на диетата с фолиева киселина при здрави индивиди, дори в ниски дози, показват значимо понижение на хомоцистеина в плазмата (Bronstrup et al., 1999; Brower et al., 1999). Също така и повишеният прием на фолат чрез диета, богата на зеленчуци и плодове води до ефективно понижение на плазмения хомоцистеин (Mellse-Bonstra, 2003). Съвременни метаанализи показват, че 25% понижение на плазмения хомоцистеин води до 11% редукция на исхемична болест на сърцето и 19% на инсулт (Klerk et al., 2002). Подобни резултати са предизвикателство към науката за изясняване на механизмите, водещи до тази зависимост. Нивото на хомоцистеина се контролира от активността на 3 ензима, всеки от които изисква присъствие на един или повече витамини за иницииране на активността им. Така например, цистатионинсинтазата изисква присъствие на витамин В2, метионинсинтазата – на витамин В12 и метилентетрахидрофолатредуктазата (MTHFR) – на фолат и витамин Вг. В цялата популация общ генетичен вариант (наричан също генетичен полиморфизъм) се открива за MTHFR…

…следва продължение…

Вашият коментар