ФОЛИЕВА КИСЕЛИНА (Част 4)

ФОЛИЕВА КИСЕЛИНА (Част 4)

Последицата от полиморфизма е редукция на активността на ензима в около 10% от популацията и значителна, но не драматична редукция в почти половината от популацията (Bailey and Gregory, 1999). Съвременни проучвания показват, че суплементирането на диетата с рибофлавин води до нормализиране на активността на ензима и в лицата с установен генетичен дефект, водещо до оптимално хомоцистеиново ниво ( McNulty et al., 2003).

Нивото на хомоцистеина се повишава с напредване на възрастта и с намаляване на хранителния прием на витамините от група В. Проучването „Framingham Heart Study“ показа, че в 50% от популациите на старите хора се установява фолатен дефицит (Thurman and Mooradian, 1997). Тези с найниско фолатно ниво имат най-високи стойности на хомоцистеина, предполагащи висока степен на риск за развитие на съдови болести. Този факт се включва в обяснението за нарастване на сърдечно-съдовата заболяемост в тази рискова група.

Хранителен фолатен дефицит може да се развие по време на бременност, инфекциозни и злокачествени болести, синдром на малабсорбция или алкохолизъм, фолатният статус се оценява чрез определяне на нивото на 5-метил-тетрахидрофолата (5-MTHF) в серум или еритроцити. Серумният фолат в нормални граници е между 5 и 16 ng/ml (11-36 nmol/1) и като индикатор има кратък период на активност, докато еритроцитният фолат е много по-стабилен и отразява по-дълъг период на прием. Нивата под 140 ng/ml (317 nmol/1) са индикатори за намален фолатен резерв в организма. Негативен фолатен баланс се установява при серумна концентрация под 3 ng/ml, а фолатен дефицит – при нива в еритроцитите и черния дроб по-ниски от 120 ng/ml или 1.6 mg/kg съответно (EVM, UK, 2003).

В организма фолатите постъпват с храната като смес от свободни и конюгирани форми, фолатите се абсорбират главно в тънките черва и изискват хидролиза на полиглутаматната верига, осъществявана с помощта на специална пептидаза ( птероилглутаматхидролаза). В резултат на хидролиза с участието на ензима конюгаза се освобождават моноглутамати. Някои от тях се редуцират и метилират в клетките на мукозата до активната форма СНз ТХф (метил тетрахидрофолат), която постъпва в кръвния поток. Остатъкът от абсорбирания фолат се транспортира като непроменен птероилмоноглутамат. В плазмата фолатите са в свободна форма и две различно свързани форми (комплекс на базата на лабилни връзки и стабилно свързана с високоефективни преносители). Основната форма, под която фолатът се установява в плазмата и участвува в междуорганния транспорт, е 5-СНз-ТХф (5-метил тетрахидрофолат), голяма част от който произлиза от черния дроб (Gre-gory, 1997).

Включени в трансфера на едновъглеродсъдържащи остатъци, фолатите играят ключова роля в de novo биосинтеза на дезоксирибонуклеотидите, поддържайки повече от 100 реакции на трансметилиране и предотвратявайки натрупването на цитотоксичния хомоцистеин. Метаболизмът на фолатите е тясно свързан с този на хомоцистеина. Хомоцистеинът се образува в човешкия организъм от аминокиселината метионин и може да бъде реметилиран отново до метионин или разграден до цистеин. Превръщането и деградацията му изискват наличие на фолат, витамин В12 и витамин В6. Механизмът за трансфер на метилови групи in vivo е следният: Пренасяне на едновъглеродна единица от серин към тетрахидрофолат за образуване на 5,10-метилен-тетрахидрофолат, който по-късно бива редуциран до 5-метилтетра-хидрофолат. Метилтетрахдирофолатът е доставчик на метилови групи за реметилирането на хомоцистеина в активирания метилиращ цикъл, доставящ метионин за синтеза на важния метил-донор S-аденозилметионин.

При неадекватен прием от организма на някои от тези витамини нивото на хомоцистеин бива повлияно в кратко време. Изглежда обаче, че фолатите упражняват най-голямо влияние върху нивото на хомоцистеин при здрави хора. Фолатният дефицит е свързан с повишен риск от сърдечни заболявания, цервикална дисплазия, бронхиална метаплазия, анемии, дефекти на гръбначния мозък, различни малформации, преждевременно раждане и др.

В контролни изследвания е установено, че значителна част от пациентите с коронарни сърдечни заболявания (КСЗ) имат повишено ниво на хомоцистеин в кръвната плазма (Brattstrom and Wilcken, 2000; Schnuder et al., 2001).

В последните години хомоцистеинът е признат за независим фактор, допринасящ за развитието на атеросклероза (Bronstrup et al., 1999; Vermeulen et al., 2000). Това означава, че дори при отсъствие на други рискови фактори като високо артериално налягане, пушене, хиперхолестеролемия и др., повишеното ниво на хомоцистеин в кръвната плазма може да бъде причина за атеросклеротични промени. Не е установена прагова стойност, над която рискът става значителен.

Хомоцистеинът увеличава продукцията на тромбоксан и свързването на липопротеини към фибрина, като по този начин нарушава фибринолизата и предизвиква множество вредни ефекти в кръвната хомеостаза. Поради високата си цитотоксичност, повишената концентрация на хомоцистеин предизвиква увреждане на съдовата стена. Той също така участва в модифицирането на липопротеините с ниска плътност (Тою- пеп, 1990; Uealand, 2000; Wald et al., 2002).

Бременните жени са много по-предразположени към фолатен дефицит, поради нарастващите изисквания за фолат от новия организъм, фолатите играят важна роля в синтеза на нуклеиновите киселини и са необходими при процеса на нарастване на матката, ембриона и плацентата, на увеличаването на обема червени кръвни телца по време на бременността…

…следва продължение…

Вашият коментар