ГОЛЯМАТА БИТКА С ИЗГАРЯНЕТО НА МАЗНИНИТЕ РЕАЛНОСТ ИЛИ ЕДНА ВЕЧНА ХИМЕРА...

ГОЛЯМАТА БИТКА С ИЗГАРЯНЕТО НА МАЗНИНИТЕ РЕАЛНОСТ ИЛИ ЕДНА ВЕЧНА ХИМЕРА...

/САМО ЗА ЦЕНИТЕЛИ/

 

1. НАТРУПВАНЕ НА МАЗНИНИ

Мазнините(мастната тъкан) в нашия организъм бива два вида: бяла и кафява. Нека бъдем конкретни и да насочим вниманието си само към бялата мастна тъкан. Клетките на бялата мастна тъкан се наричат – адипоцити. Размерът на типичния адипоцит е около 0.1mm в диаметър.Средното количество на адипоцитите, което присъства в нашия организъм, варира средно между 30-40 милиарда с обща маса около 15.5 kg. Ако се появи калориен излишък или както сме свикнали да го наричаме за краткост (прехранване), неусвоените калории се складират под формата на мазнини в адипоцитите (ах, този неприятен биогенетичен закон – Ернст Хекел 1834-1919г.) Така те могат да увеличат своя обем до четири пъти, преди да започнат своето клетъчно деление, процес описан в медицинската практика като – хиперплазия. Противно на нашите очаквания, че с каквото количество адипоцити се родиме, с толкова ще прекараме целия си съзнателен живот, остава химера. Медицинската наука отново е доказала за жалост, че това не е вярно. Адипоцитите се образуват в огромния басейн на прекурсорните стволови клетки(мезенхимни) – същите, от които произхожда и скелетна ни мускулатура. Интересното е, че мускулната и мастната тъкан имат един и същ корен, но за разлика от мастната тъкън, мускулната не може да се превърне в мазнини, дори и след като значително намалим физическата си активност. Вместо това, мускулатурата ни атрофира, а последствията от спирането на физическата дейност са налице. Тялото ни започва да увеличава количеството на мастните си депа, което е резултат по-скоро на повишения апетит, разбира се и от повишения прием на излишни калории.Резултатът – по-дебели, по-мазни, по-воднисти и с перманентно чувство на вина.

 

2. ДА РАЗЧУПИМ ЛЕДА

За да не усложняваме нещата, ще кажем само, че мазнините, които поемаме чрез храната биват различни по своята структура, свойства и функции, но ние ще се фокусираме само върху тези, които се отлагат в нашия организъм под формата на липиди и тяхното най-важно подразделение – триацилглицеридите(ТАГ). Триацилглицеридите са комплексни мазнини, които служат за енергиен резерв в нашия организъм. Те са естери на висши мастни киселини и глицерола, и съставляват 90% от хранителните мазнини. Попадайки, във водната среда на стомаха и червата, те се групират в големи мастни капки наречени – (глобули), каквито всеки може да види, когато капне олио в купичка с вода.За да се разбият тези глобули, жлъчният мехур отделя жлъчни кисилини, които разграждат ТАГ на по-малки капки, за да могат адаптираните ензими да ги атакуват и да ги подготвят за навлизане в кръвната плазма.Ензимите разграждат ТАГ на 1,2-моноглицериди и свободни мастни кисилини.Там те се абсорбират в тънките черва, повторно се преобразуват в ТАГ, които могат да се отложат като холестерол или липопротеини и през лимфните пътища да дифундират в кръвообращението.Накой от свободни мастни к-ни, както и ТАГ, могат свободно да постъпят в кръвообращението и да бъдат усвоени от сърцето или мускулната тъкан, за да бъдат използвани като непосредствен източник на енергия в дългосрочен план.ТАГ от своя страна могат да се абсорбират от черния дроб, да се транспортират до адипоцитите, където чрез един ензим наречен, липопротиен липаза(ЛПЛ) отново да се разбият на мастни к-ни.Тук за наше най-голямо съжаление се намесва инсулинът – хормонът, който бива обявен за „лошият”, защото една от функциите му е да складира неприятните мазнини.Високите нива на инсулина увеличават количеството на ЛПЛ и ускоряват отлагането на липоцитите в ТАГ.Оказва се обаче, че лошият инсулин понякога, не е толкова лош, защото именно той ни спасява от високата кръвна захар, кото я поддържа в физиологична норма(референтни граници).Така тялото предпазва останалите клетки от увреждания, породени от високите нива на кръвната захар.Накратко – инсулинът е хормон, отговарящ за съхряняването на енергия, в часност под формата на мазнини.Резултатът – ако се храним с нискокалорична храна, този процес е добре балансиран, посреща добре нашите енергийни нужди и не предразполага към натрупване на излишна телесна мазнина.

 

3. ЗАГУБА НА МАЗНИНИ

Голямата загуба на мазнини(липолиза) настъпва, когато мастните клетки са стимулирани от някои хормони, като(растежен хормон, глюкагон, адренокортикотропен хормон), както и от някои специфични ензими, които разграждат мастните глобули до глицерол и свободни мастни кисилини.Интересното е, че до скоро се смяташе, че само един ензим, носи пълната отгворност за разграждането на всички видове мазнини.Освен това се считаше, че освободените от робството на ТАГ свободни мастни к-ни, могат да правят каквото си искат, но всъщност те са лишени от свобода, тъй като те пребивават в своеобразен затвор, което отново ги принуждава да се връщат към ТАГ(вероятно да се заредят с допълнително време за неуспешния опит за бягство).Но това може би си остава в графата лични впечетления само на лаиците, които за жалост не вникват в бързия темп на научните открития.Науката отоново се включва в действие и чрез модерни ултразвукови изследвания устанавява, че когато мазнините се отложат в ТАГ, за тяхното разбиване се притичва на помощ новооткритият ензим наречен – Мастна-Триглицерид-Липаза(МТЛ), който разкъсва връзките на един от трите глицерол свързани мастни к-ни.МТЛ просто отчупва единият атом от мулекулата на ТАГ и я преобразува в диацилглицерид(ДАГ), като по веригата се губи една мастна к-на.Реакцията продължава.ДАГ бива нападнат от втори ензим, наречен – Хормон-Чувствителна-Липаза(ХЧЛ) и губи още един атом, реакцията завършва с включването на трети ензим, който напълно разрушава остатъка от мулекулата на ТАГ и трансформира фрагментите в мастни к-ни.Трите свободни мастни к-ни и глицерол, които се образуват при разграждането на ТАГ, могат до дифундират в кръвния поток или да се превърнат отново в мазнини.Въпреки това, науката отново ни дава надежда ,че тези свободни мастни к-ни могат да се използват от клетките кото енергиен източник.Казано просто – когато сме в процес на изгаряне на мазнини, тези малки енергийни фабрики на мастните клетки, ни помагат да избутаме този процес на по-голяма предавка и с повечи енергия да постигнем и по-висока скорост в изгарянето на мазнинитеНякого се считаше, че мастните кл. са метаболитно спокойни, но през последното десетилете се установи, че те произвеждат хормони, които влияят както на апитита, така и на скоростта на метаболизма.Оказа се на практика, че по добре да имаме относително повече мастни клетки, но с малък обем, отколкото по-малко, но с по-големи размери.В крайна сметка, това е все едно да нахраним сто гладни деца(малки мастни клетки), отколкото няколко сумиста(големи мастни клетки).Не е тайна, че мастните клетки на дабелите хора, усвояват мастните к-ни по лесно, отколкото слабите, което показва, че организмът им не ги изгаря за енергия, а ги съхранява под формата на допълнителни мазнини.Така се получова претоварване на системата и се достига до състояние наречено – инсулинова резистентност(синдромът Х) или преддиабетно състояние.Има само два основни показателя, които могат да накарат адипоцитите да стартират разграждането на мазнините и те са:
– Когато тялото е гладно и на се е хранило в продължение на много часове се насърчава отделянето на хормони, които стимулират липолизата.Най-важните ото тях са:Адреналин и Норепинефрин.
– Когато тялото отново е подложено на липса на калории, концентрацията на определен клас стероидни хормони(гликокортикоиди) се повишава, което стимулира производството на адренокортиктропен хормон, който от своя страна насърчава изгарянето на мазнините.
Съществуват и редица други хормони и сигнални мулекули, които влияят на предпочитанията на мастните клетки, дали да натрупват или разграждат мазнини.Но това не е предмет на тази статия…

 

4. ПРОСТАГЛАНДИНИ И ГЕНЕТИКА

Простагландините са една голяма група вещества, които са получени от мастни к-ни и за най-голяма наша изненада, регулират по уникален начин натрупването и разграждането на мазнините в клетките.Простагландините не са хормони, а локално действащи мулекулни посредници.Те са биохимичния еквивалент на шепота, а както всички ние се досещаме, най-важната информация се е предавала шепнешком.В мастните клетки се намира един невероятен ензим, който генерира простагландин наречен – простагландинЕ2(PGE2).Този простагландин забавя разграждането на мазнините,чрез химическо послание(нашепва) отправено към – цикличният-аденозинмонофосфат(сАМФ), породено от специфичните хоромони, които се грижат за изгарянето на мазнини.Същите тези изключетелно сложни химични процеси, могат да се случат и когато сме подложени на отслабване с различни по рода си лекарствени форми(продукти за отлабване)Тази група специфични хормони и лекарствени форми циркулиращи в кръвта, сами по себе си не могат да активират процесите насочени към изгарянето на мазнините.Това може да се случи, когато е генериран (сАМФ), носещ своето съобщение, като куриер, който доставя конкретнта пратка до своя потребител.Ако куриерът, в случая (сАМФ) не пристигне или се разпадне, то получателят(мастната клетка), просто седи и си губи времето. Злосторникът(PGE2) унищожава (сАМФ) и предотвратява загубите на мазнини.В резюме, само ще допълня за по – любознателните, че количеството на произведеният (сАМФ) зависи отново от един специфичен ензим, който се нарича – Адипоцитна-фосфолипаза А2, който от своя страна се кодира от специфичен ген, който отговаря за процесите свързани с липолизата. И всичко това, като за капак зависи от нашият приятел инсулина, който след нахранване прави невероятни физиологични пиршества. Ако направим една простичка равносметка от всичко казано да тук, трябва много добре да осъзнаем, че всички тези процеси, които се извършват в нашето тяло, с наличието на всички тези хормони, ензими, лекарства и т.н., за всеки един от нас, са строго генетично детерминирани.
В тази статия имах възможността да ви представя, колко ценна е науката и как без нейната изключителна помощ, всичко ще бъде обречено на провал.Натрупването на мазнините и тяхното изгаряне, никога не изглеждало, няма да изглежда и за в бъдеще ще продължава да не изглежда толкова простичко решение. Въпреки това китаският философ Сун Дзъ пише:” Ако познаваш врага и познаваш себе си, не трябва да се страхуваш дори от хиляди битки. Ако познаваш себе си и не познаваш врага, за всяка победа ще получиш страхотно поражение. Но ако не познаваш себе си и не познаваш врага, то тогава ти си глупак и ще търпиш поражение във всяка една битка”.

 

Накрая бих си позволил да завърша така:

Както вие, така и аз много добре разбираме, какво количество храна трабва да приемаме, колко течности трябва да пием, колко трябва да почиваме, колко продължителен трябва да бъде сънят ни и изобщо как тялото ни реагира на всичко това.Само контролът, волята и въздържането ще ни помогнат да изглеждаме здрави, приветливи и щастливи, защото няма друг път, по който можем да минем, за да спечелим голямата битка с изгарянето на мазнините.

Вашият коментар