ХОЛЕСТЕРОЛОВА ЛУДОСТ (ЧАСТ 5)
Фибрите се препоръчват като начин за отслабване и намаляване риска от неприятности с дебелото черво и рак, като цяр срещу запека, като мярка срещу образуване на хемороиди, като част от лечението на повишения холестерол и риска от сърдечни заболявания. След обстойно проучване на съвременната медицинско – изследователска литература за ролята на фибрите за човешкото здраве, стигнах убедено до следното: никой не е наясно, какво точно представляват фибрите, какво всъщност правят или как действат…!? Но има консенсус около мнението, че фибрите наистина подобряват дейността на червата, като прибавят маса към изпражненията и заедно с това ускоряват придвижването им. Тези свойства предотвратяват или поне разхлабват запека и не допускат образуването на хемороиди.
Историята с редуцирането на холестерола е доста по-мътна, като някои изследвания показват такова намаление при поемане на фибри, а други не. Вероятно има някакво положително качество в това, че фибрите могат да затягат тънките черва, свързвайки се с холестерола и по този начин да предпазват реабсорбцията му.
Фибрите наистина помагат за стабилизиране на кръвната захар, като забавят усвояването на въглехидрати в храната. Забавеното абсорбиране може да притъпи повишаването на кръвната захар и инсулиновата реакция към него, в резултат на което ще се получи по-ниско и постоянно ниво на кръвна захар.
Въпреки, че се вдигна голям шум покрай новината, че фибрите упражняват някакво въздействие при предпазване от рак на дебелото черво, при едно широко, мащабно изследване се доказа, че в действителност разликата в развитието на рака на дебелото черво при жени, които се хранят предимно с целулоза и тези, които почти не употребяват фибри, бе едва три случая, едно незначително число.
Специфичният хранителен режим ви предоставя широко разнообразие от избор на плодове и зеленчуци и ще ви снабди с далече по-голямо количество целулоза – без метаболно активни въглехидрати, отколкото целият спектър от тестени изделия, които бихте могли да изядете. Например една купичка с малини съдържа повече фибри, отколкото цялото ви ежедневно хранене с тестени изделия.
Тъй като количественото съдържание на фибри в храната не е метаболически активно, може да извадите грамовете на хранителната целулоза от общото въглехидратно съдържание на приеманите от вас храни. Това се нарича „Ефективно съдържание на въглехидрати в храната (ЕСВ). Има цял куп таблици в интернет с ефективните въглехидратни грамове за широк обхват от хранителни продукти.
Използвайте предварително таблиците и забележете, че най-добра стойност на въглехидратите притежават зелените листни зеленчуци. Най-зле по този показател са картофите, зърнените продукти и зрелият боб. Сред плодовете ягодите, малини и къпини от всякакъв вид са най-добри по отношение въглехидрати/фибри, а най-зле са бананите и стафидите.
Всъщност, използвайки тези таблици вие ще откриете, че ако разпределите за цял един ден 1 чаша броколи, 1 чаша зеле, 3 стръка кервиз, 1 чаша зелен фасул, 1 чаша марулка, 1/2 чаша гъби, 1 чаша тиквички, 1 чаша спанак и 1 чаша малини, ще поемете само 27 г метаболно активни въглехидрати и 16,3 г целулоза, по-голяма част от която във вид на разтвори. Може да добавите няколко резенчета сухар и все още да сте поели едва 40 г участващи в обмяната на веществата въглехидрати и общо 21,3 г фибри – почти 100 % повече, отколкото при средния тривиално препоръчван хранителен режим. Това трудно може да се оспори като количествени условия храна, витамини, минерали, обем, целулоза или който и да е друг параметър.
Таблиците естествено ще ви насочват към храни, които съдържат повече фибри и по-малко нишесте, защото именно оттам ще избирате повечето храна с по-ниско съдържание на въглехидрати. Ако пък не можете или не желаете да се храните, с който и да е от плодовете и зеленчуците и се запечете, винаги може да добавите фибри в своето ежедневно меню.
От колко целулоза имате нужда? За добро здраве хората обичайно имат нужда най-малко от 25г. всеки ден. В миналото диетите, богати на въглехидрати, бяха критикувани, че не предоставят достатъчно целулоза. Има ли стойност тази забележка? Да, ама Не!
РЕЗЮМЕ
В световен мащаб хората свикнаха да гледат на холестерола като на зловещ разрушител на здравето. Средно статистическият човек дори не е сигурен какво точно представлява холестеролът, а само, че това са „масти в кръвта“ и че „е опасен“. Безспорно това е доста далече от истината. Холестеролът е абсолютно необходим за живота, а понижаващите се нива на холестерол са фатален знак, доста често бележещ наличието на рак.
Холестеролът дори не е истинска мазнина. Той е седефено бял парафинообразен алкохол, на допир подобен на сапунена пяна. Всяка клетка от вашия организъм се нуждае от холестерол, за да поддържа структурната цялост на своята клетъчна мембрана, да контролира притока на вода и хранителни вещества към клетката и изхвърлянето на отпадъчни продукти от обмяната на веществата вън от клетката. Вашите нервни и мозъчни клетки изискват холестерол за нормалното предаване на електрически сигнал.
Вашият организъм използва холестерола като строителни тухли за много и при това важни хормони: половите (естроген и тестостерон) и вашия естествен органичен стероид – хидрокортизола.
Холестеролът е в жлъчната течност, изработван от черния дроб, за да помогне при смилането на мазните храни и абсорбиране на разтворимите в масти витамини A, D, Е и К от храната. Холестеролът дава на вашата кожа способността да отделя течности. Всяка клетка от организма ви може да го произвежда. В действителност едва 20 % от холестерола в кръвта ви идва от храната. Вашият организъм и най-вече черният ви дроб, произвежда преобладаващата част (80 %). За да сте сигурни, че вашите клетки разполагат винаги с голямо количество дори когато не получавате достатъчно отвън, клетките повишават производителността и изработват повече. Затова само като се намали хранителният холестерол, често се стига до голямо подобрение на нивата на кръвния холестерол.
Стандартният метод с бедна на мазнини диета за лечение на холестерола всъщност кара клетките на вашия организъм да започнат по-усилено производство на повече холестерол за жизнени нужди. Контролът върху това, колко повече да произвеждат клетките, се осъществява вътре в самите клетки. Когато доставката в клетката спадне, тя сама може да си произведе холестерол или да изпрати куриери на повърхността си, за да съберат известно количество от кръвообращението.
В този процес инсулинът играе ключова роля: той задвижва на по-високи обороти механизма за производство на холестерол, който произвежда излишък в рамките на клетката, като прави ненужно тя да го извлича от кръвообращението и така позволява на излишния холестерол да се вгради в кръвта.
Като употребявате храни, които намаляват нивата на инсулина, вие редуцирате сигнала, предизвикващ клетките сами да произвеждат холестерол. Те ще трябва да си го доставят от кръвта, за да имат достатъчно, а нивата на холестерола в кръвта ви – особено на „лошите“ ЛНП – рязко ще се понижат. Дори ако спазвате диета, съдържаща червено месо, яйца, сирене, краве масло и сметана, докато контролирате производството си на инсулин вашият холестерол ще остане в здравословната зона между 180-200 мг/дцл, а коефициентът ви ЛНП:ЛВП ще бъде под 3, а допълнителната хранителна мазнина ще повиши нивото на ЛВП – „добрия“ холестерол в кръвта ви…Успех!