ХОЛЕСТЕРОЛОВА ЛУДОСТ (част 2)

ХОЛЕСТЕРОЛОВА ЛУДОСТ (част 2)

МУХАТА В КАЦАТА С МЕД

Природата ни е дарила или наказала с незначителен дефект още при проектирането, а той създава повечето от проблемите, които имаме с излишния холестерол: нивата на холестерола се регулират единствено вътре в клетки­те. Защо това е пропуск на проектанта? Защото възникват проблеми, дължащи се на повишения холестерол в кръвта, а нивото на кръвния холестерол не се регулира – няма зат­ворена верига за обратна връзка, за да подаде сигнал, че организмът има нужда да намали нивото на холестерол в кръвта, когато то се повиши прекалено много.

Клетките в организма се нуждаят от постоянен приток на холестерол, който да изгражда и поправя клетъчните мембрани, и да изпълнява всички онези задачи, благодаре­ние на които е възможен животът. Откъде се взима холестеролът за цялата тази строителна дейност? Основно от два източника: клетките или изсмукват холестерол от кръвта, или сами си го произвеждат. Важното е, че вътре в клетките има нужда от голямо количество холестерол и именно затова там се намират и сензорите за холестерол. Понижаващият се холестерол в рамките на клетката кара сензорите да изстрел­ват съобщения до механизма за производство вътре в клетка­та, че доставката трябва да се увеличи – да го изработи, или да го вземе от кръвта. По този начин нивата на холестерол вътре в клетката се движат в много тесни оптимални рамки. Важно е да се запомни, че сензорите, които контролират кле­тъчните нужди от холестерол, са вътре в клетките (най-вече на черния дроб), а не вън в кръвообращението.

Кога холестеролът причинява образуването на артериални тромби, къде става това? По стените на артериите, кръвоснабдяващи сърцето и в главните артерии, които кръвоснабдяват тялото и мозъка, а не в клетките с холестеролови сензори. Тази грешка в системата е аналогична на това, да имате голям и мощен климатик в дома си, но да поставите контролния му термостат в малко и задушно килерче. Охлаждащото устрой­ство би могло да нагнетява достатъчно студен въздух, за да образува ледени висулки върху дървената дограма на къща­та, но термостатът няма как да узнае това. Доколкото на него му е известно, въздухът е горещ (в килерчето) и се нуждае от силно охлаждане, затова той дава команда за повече сту­ден въздух, и независимо от образувалите се ледени висул­ки върху самия него, климатикът продължава да пухти и да се напъва, за да нагнетява студен въздух.

Холестероловите плаки, задръстващи вътрешностите на артериите, са като ледените висулки из цялата къща. На­трупвания от холестерол изпълват артериите, но сензорите вътре в клетките никога не узнават този факт, защото подобно на термостата те са затворени в тесния килер и отго­варят единствено за нивата на холестерола вътре в клетка­та, а не за случващото се навън в артериите. Къде са тези регулатори на обратната връзка, тези сензори за холестерол, които често работят против нас? И какво бихме могли да сторим, за да избегнем тази грешка в проектирането? Ето един начин.

КАК СЕ РАЗПРОСТРАНЯВА ХОЛЕСТЕРОЛЪТ: ВКАРВАНЕ НА ЛИПОПРОТЕИНИТЕ

Днес пациентите искат да узнаят общите нива на холестерол, заедно с нивата на липопротеи- ните с ниска плътност (ЛНП), тези с висока плътност (ЛВП) и различните съотношения на изброените по-горе. На този етап от познанието относно холестерола, повечето хора зна­ят, че ЛНП са „лошите“, а ЛВП са „добрите“, но нямат понятие какво всъщност представляват самите липопротеини. Независимо че е напълно възможно да живеете дълго и успешно, без въобще да узнаете същността на липопротеините с различна плътност, все пак е важно да сте достатъч­но запознати с тях, за да разберете как те, заедно с холесте­рола, се вписват в уравнението инсулин – глюкагон и това за контрол над инсулина – особено в случай че във вашето семейство или лично при вас има проблем с по­вишен холестерол и сърдечносъдови заболявания.

Представете си различните липопротеини като пликове, където се намират холестеролът и триглицеридите, и които ги правят разтворими в кръвта, която ги отвежда до тъка­ните. Тъй като нито холестеролът (подобни на восък твърди масти), нито триглицеридите (формата за съхранение на мастите) са разтворими в кръвта, единственият начин за включването им в кръвообращението е да бъдат опаковани и пренесени от субстанция, която се разтваря в кръвта. Липопротеините напълно отговарят на описанието. ЛНП е абревиатура на липопротеини с ниска плътност, а ЛВП – на липопротеини с висока плътност. Имената на тези сложни молекулярни съединения нищо не ни говорят за техните функции, но затова пък отразяват тяхната плът­ност: колко леки или тежки са. Най-леки от всички кръвни масти са триглицеридите. Ако имаме смес от кръвни масти, те ще изплуват на повърхността като сметана. Следващите по този показател са молекулите на липопротеините с мно­го ниска плътност (ЛМНП). Те са носители на известно ко­личество триглицериди и малко холестерол. Малко по-теж­ки от тях са молекулите на липопротеините с ниска плът­ност (ЛНП), които съдържат главно холестерол. И накрая са най-плътните и най-тежки от всички молекули – ли­попротеините с висока плътност (ЛВП).

Един ден от живота на липопротеините

Чернодробните ви клетки създават и отделят ЛМНП (мас­тни белтъчини с много ниска плътност) в кръвообращение­то като молекула, съставена главно от триглицериди, но и от малко холестерол. Докато тази новообразувана частица обикаля из кръвта, тя узрява, поемайки повече холестерол. Узрялата ЛМНП частица пренася триглицериди до телес­ните тъкани, за да бъдат изгорени като енергия или скла­дирани. Богатите на холестерол остатъци след отделянето на триглицеридите се превръщат в молекула на липопротеин с ниска плътност (ЛНП), която на практика се състои изцяло от холестерол. Този богат холестерол (ЛНП), така нареченият „лош“ холестерол, обикаля с кръвообращение­то, и е най-важният метод, който организмът притежава за транспортиране на холестерол към външните тъкани. Тези частици ЛНП може да имат три вида съдба: да бъдат изва­дени от кръвообращението чрез черния дроб — а това, както ще разберем, е жизненоважна операция за поддържането на нормални нива холестерол; да бъдат прибрани от други нуждаещи се от холестерол тъкани или, за жалост — да бъ­дат утаени в артериите.

ЛНП: тежката артилерия при сърдечната болест

Тъй като ЛНП са главният виновник за развитието на болестта на коронарните артерии, тайната на холестероло- вия контрол е в познанието за това, как вашият организъм се справя с ЛНП и как можете да повлияете на вашите клет­ки да изчистят от кръвта възможно най-голямо количество ЛНП. Как клетките изваждат от кръвообращението ЛНП? С рецептори за ЛНП.

Спомнете си, че холестеролът се контролира вътре в рам­ките на клетката. Когато нивото му вътре в клетката падне, клетката или сама произвежда повече, или го набавя от външната кръв. Клетката усвоява холестерол от кръвта, като отделя по повърхността си структури, наречени рецептори на ЛНП, за да уловят съдържащите холестерол частици ЛНП и да ги вмъкнат във вътрешността на клетката, къде­то холестеролът бива извлечен и се използва за клетъчните функции. Припомнете си онези гнусни, крилати маймуни във филма Вълшебникът от Оз, които Злата вещица изп­раща при Дороти и Тото. Те внезапно пикират, сграбчват Дороти и нейното куче и ги отнасят в замъка, за да бъдат използвани за дяволските цели на вещицата. ЛНП рецепто­рите действат почти по същия начин. Когато клетката изпрати сигнала за холестерол, вътрешноклетъчни сили изра­ботват тези рецептори и ги изпращат към повърхността на клетката, където те се разполагат в очакване на следващата ЛНП-частичка, циркулираща в кръвообращението, която улавят и издърпват вътре в клетката. После ЛНП рецепто­рите освобождават частичката и се отправят обратно към повърхността, за да пленят някоя друга. Ензимното уст­ройство вътре в клетката разкъсва липопротеиновия плик, в който е обвита ЛНП-частичката и прибира холестероловата ядка за синтез на клетъчните продукти. Ясно е, че колкото повече ЛНП-рецептори, изтеглящи холестерол от кръвта вътре в клетката, притежаваме, тол­кова по-добре за нас.

Моля, не ми отнемайте ЛНП-рецепторите

Свършена е част от първата и най-важна работа за връз­ката между сърдечната болест и холестерола, концентри­ран в ЛНП-рецепторите. Изследователите са открили, че някои хора, които развиват сърдечно заболяване в изклю­чително ранна, често в тийнейджърска възраст или в нача­лото на двайсетте си години, имат смущения в гените, отго­ворни за даването на команди към клетките им как да из­работват ЛНП рецепторите, а впоследствие те не могат да извличат ЛНП от кръвта. Техните нива на ЛНП в кръвта рязко се повишават, причинявайки образуването на тромби в коронарните им артерии десетилетия по-рано, отколкото у хората без това рядко генетично смущение. Тяхното нещастие показа, колко важно е за хора, които не са поразени, да правят всичко възможно, за да подсигу­рят екипната работа на клетките и усилено действащите им ЛНП рецептори, които поддържат нивото на кръвните им ЛНП в нормални граници и намаляват риска от сърдечни заболявания.

За мишките и хората

Сякаш е логично да се предположи, че ако някак бихме могли да увеличим производството на собстве­ните си ЛНП рецептори, клетките ни щяха да могат да пре­чистват кръвта от холестерола, дори ако храната ни е бога­та на наситени масти и холестерол. Неотдавна екип от уче­ни, са тест­вали тази идея в лабораторни условия. Те създадоха порода мишки, произвеж­дащи човешки ЛНП-рецептори в черните си дробове в коли­чество, пет пъти по-голямо от ЛНП-рецепторите в черните дробове на нормални мишки, използвани за контрол в екс­перимента. При нормална лабораторна храна мишките с увеличен брой ЛНП-рецептори  експерименталната поро да мишки поддържали нива на кръвния холестерол с 50 % по-ниски от тези на мишките за експериментален контрол едно очаквано откритие, имайки пред вид повишения брой ЛНП-рецептори. Изненадата дошла, когато учените започна­ли да хранят и двата вида мишки с богата на холестерол и наситени масти храна. Както се очаквало, нивата на ЛНП в кръвта на нормалните мишки рязко скочили нагоре, докато при новата порода нямало повишение на нивата на кръвните ЛНП. Според думите на авторите на изследването: „…повише­нието на изявите на ЛНП рецепторите над нормалното им ниво у мишките може да предотврати хиперхолестеролемия [по­вишен кръвен холестерол] дори и при наличието на диета, съдържаща големи количества холестерол, наситени масти и жлъчни киселини“. (Добавено е обяснение). Ще си кажете, че при мишките е лесно, но можем ли ние да увеличим производството на ЛНП рецептори в нашите клетки? Да, можем. За да разберете как, трябва да поглед­нете другата половина от уравнението за регулиране на холестерола вътре в клетката. Спомнете си, че клетката полу­чава холестерол по два начина: или сама си го произвежда, или изпраща ЛНП рецептори, да го добият от кръвта. Ви­дяхме механизма на действие на ЛНП рецептора, сега нека разберем как клетката произвежда холестерол сама.

Заводът за холестерол

Когато се появи сигнал, че нивото на холестерол вътре в клетката се понижава, клетката заедно с производството на повече ЛНП-рецептори задвижва механизма за производ­ство вътре в самата нея, за да произведе повече холестерол. Така конвейерът започва да лъкатуши и произвежда холе­стерол, и го допълва към внесения посредством ЛНП-рецепторите холестерол от кръвта, докато клетката получи достатъчно количество, за да изпълнява функциите си. После процесът бавно спира, докато клетката отново започне да страда от недостиг и сигнализира за повече холестерол. Тъй като клетъчният холестерол идва от тези два източника, които са под контрола на клетката, логично е, ако по ня­каква причина един от двата процеса спре, другият да доло­ви застоя. Именно това и става. В този ред на мисли, ако можехме по някакъв начин да забавим темпото, с което нашите клетки сами произвеждат холестерол вътре в себе си, щеше да им се наложи да увеличат количеството на ЛНП- рецепторите, които те пращат на повърхността, за да бъде изтеглено по-голямо количество холестерол от кръвта. И точно това се случва. Безспорно едно от най-добрите лекарства днес за понижаване на холестерола – „Ловастатин“ (Мевакор) – действа на този принцип.

Синтезът на холестерола вътре в клетката прилича на производствен конвейер във фабрика. Суровините се доста­вят на серии и поетапно, оформяни и преработвани в краен продукт, Има един етап на конвейера, наречен етап на ог­раничаване на темпото, който определя колко бързо про­тича процесът на производството и който контролира колко е произведено. Именно в този изключително важен етап — ензим с трудното за произнасяне име З-хидроокси-З-метил- глутарин-коензим A (HMG-CoA) редуктаза — взима учас­тие холестероловото лекарство „Ловастатин“. То забавя този етап и намалява количеството на произвеждания холесте­рол. По-малкото холестерол вътре в клетката индиректно увеличава производството на ЛНП-рецептори, които се втур­ват към повърхността на клетката, за да изсмучат ЛНП- холестерола от кръвообращението, довеждайки до внезап­но, но много съществено понижаване на ЛНП-холестерола в кръвта. За жалост, тази магия не става без странични ефек­ти или без да се плати. „Ловастатинът“ причинява пробле­ми на черния дроб, мускулни травми, нарушения на жлъчката, обриви и психиатрични нарушения — да не изрежда­ме всичките, а максимално препоръчителната месечна доза струва сериозни суми. Напук на този невероятен списък от странични ефекти, поради бързото му и рязко въздействие лекарството непрекъснато пълни касичките на аптеките из цялата страна. Не би ли било великолепно, ако имаше начин да постигнем същите понижаващи холестерола резултати, без да използваме лекарствена терапия? Та­къв начин съществува.

Вашият коментар