КОНТРОЛИРАНЕ НА ХОЛЕСТЕРОЛА ПОСРЕДСТВОМ ИНСУЛИН И ГЛЮКАГОН
Ако вземете който и да е медицински учебник по биохимия и обърнете на частта за синтез на холестерола, ще научите, че два хормона въздействат върху дейността на ограничаващия скоростта ензим HMG-CoA редуктаза. Кои са тези хормони? Нашите стари приятели инсулинът и глюкагонът. Инсулинът стимулира HMG-CoA редуктазата, докато глюкагонът го потиска. Като знаем това, започваме да разбираме, че хората с инсулинова резистентност и повишен инсулин често имат и повишени нива на холестерол. Високите инсулинови нива постоянно стимулират производството на холестерол, което води до изобилие в клетките. В този случай не е нужно клетката да изпраща ЛНП-рецептори на повърхността, за да доставят още, затова нивото на холестерол в кръвта се повишава и остава високо.
Глюкагонът обикновено прави точно обратното. Той подтиска дейността на HMG-CoA почти по същия начин, както „Ловастатинът“, и довежда до почти същите резултати. Щом глюкагонът забави производството на холестерол вътре в клетката и спадне вътрешната доставка, тя изпраща жадни ЛНП-рецептори на повърхността да набавят ЛНП-холестерол от кръвообращението, в резултат на което се понижава нивото на ЛНП-холестерола в кръвта. Още веднъж виждаме как, регулирайки нивата на инсулин и глюкагон, можем да коригираме или да облекчим проблеми, които на пръв поглед не се дължат на инсулина и кръвната захар – в този случай кръвния холестерол. Нашият хранителен план се уповава на храна, балансираща инсулина и глюкагона и редуцираща нивата на холестерол в кръвта точно по същия начин, както го върши „Ловастатинът“, но без неприятните странични ефекти и на нищожна цена. А това не е краят на приказката. Този режим действа по много други пътища, за да подобри картината на кръвните масти (липиди), които скоро ще проучим. Но преди да го сторим, трябва да се запознаете с още един актьор от драмата на холестерола – липопротеините с висока плътност (ЛВП).
ГЕРОИЧНИТЕ ЛВП
Ако ЛНП играят ролята на злодея в пиесата за холестерола, тогава липопротеините с висока плътност (ЛВП) със сигурност са положителният герой. ЛВП извличат холестерола от тъканите, включително от вътрешните стени на коронарните артерии, пренасят го през кръвта и го връчват на частиците ЛМНП (Липопротеини с много ниска плътност), циркулиращи из кръвообращението, като в крайна сметка ги превръща в ЛНП. Така че транспортирането на холестерол въобще не е еднопосочно: ЛНП го пренасят към тъканите за съхранение, докато ЛВП го събират от тези тъкани и го връщат обратно към клетките на черния дроб, където го разтоварват. Понеже двата процеса протичат едновременно, количеството холестерол в тъканите зависи от количествените съотношения на ЛНП и ЛВП в кръвта. Прилича на магистрала, която води към и отвежда от един голям град. Нарастналото население на града през работно време, което непрекъснато се мени, е сборът от хората, влизащи в града, минус онези, които го напускат. Ако притежавате голямо количество ЛНП и малко ЛВП, тогава преобладаващото количество трафик е по посока към тъканите. Ако, от друга страна, имате по-голямо количество ЛВП, потокът върви в обратна посока. Тези факти дадоха възможност на медицинските изследователи да оценят риска от сърдечносъдови заболявания възоснова на съотношението между двата вида липопротеини.
„ЛОШИТЕ” ИЗГЛЕЖДАТ ДОБРЕ, НО „ДОБРИТЕ” ИЗГЛЕЖДАТ ЗЛЕ
Ако проверите холестерола си в кабинета на вашия лекар или в тези дни на холестеролова лудост – в някой търговски център, ще видите изброените резултати под заглавие „Обща сума на холестерола“. Числото, което виждате там, е сбор от всички различни липопротеинови пликове, които пренасят холестерола и е мярката за целия холестерол, пренасян в кръвта като ЛНП, ЛМНП и ЛВП. Ако гледаме на този резултат като на представителна извадка, сборът на холестерола не е толкова неточно число, защото по-голямата част (около 70 %) от него се пренасят от ЛНП. Ако общото показание на холестерола е високо, тогава има съмнения, че и количеството на ЛНП също е високо. И обратно, ако сумата е ниска, така е и при ЛНП. Но възможно е да има изключения и затова повечето лекари използват коефициенти за ЛВП и ЛНП, за да диагностицират и лекуват нашите пациенти.
Медицински изследователи са открили и сравнили съотношението между сърдечните заболявания и нивата на индивидуалните липопротеини. Не би трябвало да ви учудва, че колкото е по-високо нивото на ЛНП, толкова по-висок е рискът от сърдечна болест, а колкото повече са ЛВП, толкова по-нисък е той. Какво ще стане, ако и двата вида са високи или и двата са ниски? Точно такива случаи наистина има, затова предпочитаме да разгледаме тяхното съотношение, а не поотделно всеки вид. Установени са два много важни показателя:
- Сборът на холестерола, разделен на сбора на ЛВП, трябва да бъде по-малко от 4.
- ЛНП, делено на ЛВП, трябва да не надхвърля числото 3.
Нека разгледаме два примера, за да видим как действат горните показатели.
Ако сборът на холестерола ви е 240 мг/дцл (това число преди няколко години би изглеждало в долната граница на нормалната област, но днес кара хората да мислят, че едва ли не усещат, как се запушват с холестерол коронарните им артерии), а показанието за ЛВП е 60 мг/дцл, коефициентът ви е 240:60 = 4, което е добре. Ако можете да вдигнете показанието си за ЛВП до 70 мг/дцл, дори и общото количество холестерол да остане същото, вие сте в добра форма с коефициент по-малък от 4. И обратно, ако се окаже, че общото ви количество холестерол е 180 мг/дцл, преди да за-почнете да се потупвате по рамото, проверете ЛВП. Ако е 30 мг/дцл, коефициентът ви е 6, а това е твърде високо. Тряб¬ва да повишите ЛВП. Да разгледаме другото съотношение. Ако вашите ЛНП са само 120 мг/дцл (горната граница на нормалното е 129 мг/дцл), а количеството на ЛВП при вас е 30 мг/дцл, вашият коефициент е 4, а горната граница е числото 3 за ЛНП:ЛВП. Това е случай, когато „лошите“ (ЛНП) изглеждат добре, но „добрите“ (ЛВП) изглеждат зле.
ВИЦ ЗА ДИЕТАТА И ХОЛЕСТЕРОЛА
Нека си представим сценарий с участието на холестерол и диета. Използвайки своето познание за коефициентите, които изчислихме, решавате какво ще правите. Отивате в кабинета на вашия лекар за медицински преглед и той открива, че общият ви холестерол е 240 мг/дцл. Съобщава ви, че разполага с диета, гарантираща понижаването холестерола ви до 200 мг/дцл, ако стриктно я спазвате. Вие наистина я спазвате и се връщате след два месеца в кабинета му. Сега сборът на холестерола ви е 200 мг/дцл. Щастлив ли сте? Ами ако при първото посещение показанието на вашите ЛВП е било 60 мг/дцл? Това прави коефициент 4 на съотношението сбор на холестерола към количество ЛВП (240:60=4), хубаво число. Какво става, ако при второто посещение количеството на вашите ЛВП е паднало до 45 мг/дцл? Сега коефициентът ви е 4,4 (200:45=4,4). Коефициентът ви се е влошил, независимо че общото количество на холестерола ви е паднало на 200, защото вашите ЛВП са паднали с повече. Рискът от сърдечна болест — основната причина, поради която най-вече се съгласихте да се подложите на диета, сега се е повишил, защото коефициентът ви се е влошил. Ще ви хареса ли вашата диета?
Вероятно ще кажете, че това е интересен хипотетичен случай, но всъщност кой лекар би подложил пациент на диета, която ще доведе до такива промени — диета, която ще понижи ЛВП повече, отколкото сбора на холестерола? Е добре, всеки божи ден десетки хиляди лекари поставят стотици хиляди пациенти точно на такава диета. Хранителният режим от примера е стандартната диета с високо въглехидратно и ниско мазнинно съдържание, която лекарите масово предписват на пациентите с високо съдържание на холестерол.
„ПРОТИВОРЕЧИВАТА” ДИЕТА БОГАТА НА СЛОЖНИ ВЪГЛЕХИДРАТИ”
Докато продължава трупането на данни за хранителния режим и холестерола, доказателствата показват, че богатата на сложни въглехидрати и бедна на мазнини диета не оправдава надеждите да разреши проблема с холестерола. Повечето изследвания показват, че макар тези диети донякъде да понижават общия и ЛНП холестерол, ЛВП се понижава с по-голям процент, което води до влошаване на коефициентите, а това е много по-важно от индивидуалните показания на всеки от тях.
Изследователската група, начело с д-р Марк Боркман от Сидни, Австралия, изследвала млади (средна възраст — 37 г.)от двата пола с нормално тегло и диабет, за да определи въздействието на хранителния режим върху различните кръвни показатели. Обектите на изследване спазвали един от двата вида диета – високовъглехидратна или с високо съдържание на мазнини – за период от три седмици. След това изследователите тествали и анализирали кръвта на всеки от хората.
Предназначението на високовъглехидратната диета било да се спазват сегашните стандартни хранителни препоръки и била с над 50 % съдържание на въглехидрати и съответно под 30 % съдържание на мазнини. „Основавала се на богати на нишесте и трудносмилаеми храни (пълнозърнест хляб, макаронени изделия, ориз и картофи), плодове и зеленчуци, нетлъсти млечни продукти и крехко месо.“ (Да ви звучи познато?) Богатата на мазнини диета се състояла главно от „пълномаслени млечни продукти, яйца, краве масло и тлъсти меса, с ограничение на тестените храни, зеленчуци и плодове“. Независимо от това „ограничение“, обектите, спазващи тази диета, успявали да изконсумират 31 % от калориите си във вид на въглехидрати или грубо казано, 175 г въглехидрати дневно. Ето защо трудно можем да окачествим този хранителен режим като ограничаващ въглехидратите. Това е много важен момент, защото ако въглехидратите бяха малко по-ограничени, резултатите щяха да бъдат дори по-впечатляващи.
Когато изчисленията от резултатите били направени, изследователите открили, че средният спад на общия холестерол бил 191 мг/дцл при богатата на мазнини диета и 159 мг/дцл при богатата на въглехидрати и бедна на мазнини диета – 17 % разлика. ЛНП холестерол се понижил с 20 % – от 139 мг/дцл на 111 мг/дцл; ЛВП холестерол се понижил от 42 мг/дцл на 32 мг/дцл – намаление с 24 %. Ако разгледате тези и други подобни на тях резултати от изследвания единствено от гледна точна на онова, което високовъглехидратната диета върши с общия холестерол и липопротеините с ниска плътност, ще стигнете до заключението, че богатият на въглехидрати хранителен режим значително понижава холестерола. Но когато се отнесете до числата на ли- попротеините с висока плътност, картината съществено се променя. Коефициентите „Общ холестерол:ЛВП“ и „ЛНП:ЛВП“ могат да бъдат разглеждани като индикатори с известно приближение за притока на холестерол към и от тъканите. Колкото по-голямо е числото, толкова по-голям е притокът на холестерол към тъканите – ситуация, която се стремим да избегнем, ако се притесняваме от сърдечно заболяване. От резултатите разбирате, че въпреки понижените нива на общия холестерол и ЛНП в кръвта на обектите, спазващи богата на въглехидрати диета, действителният приток на холестерол към тъканите им е по-висок. В заключение: Резултатите показват, че практически изпълнимите високовъглехидратни диети имат крайни въздействия върху метаболизма на липопротеините, което би могло да има неблагоприятни последици. Безспорен факт. Тези и други подобни резултати привлякоха вниманието на медицинската общественост. Сега вече за богатия на въглехидрати и с ниско съдържание на мазнини хранителен режим се казва, че е противоречив. За жалост повечето медицински изследователи прекалено дълго поддържаха теориите си против храните, съдържащи мазнини и в полза на високовъглехидратните диети, и вече не могат да променят становището си. При срещи и в статии те продължават да препоръчват стандартния метод, макар да се съгласяват, че този хранителен режим е противоречив, но смятат, че е най- доброто, с което разполагаме сега. А наистина ли той е най- доброто, с което разполагаме? Има ли нещо по-добро? Абсолютно, но преди да насочим вниманието си към по-добрия начин, по който тази диета контролира холестерола, нека поставим и последното парченце в пъзела на холестерола.
Повечето хора смятат, че колкото по-ниско холестеролно ниво поддържат, толкова е по-добре. Те предпочитат показание от 100 мг/дцл, вместо от 220 мг/дцл. Вероятно допускате, че са прави. Съществува идеален обхват, към който трябва да се стремите, но е еднакво опасно както да надхвърлите, така и да паднете под съответните граници. Все пак много хора продължават да преследват все по-ниски нива с погрешната идея, че ще продължат живота си, побеждавайки холестерола. Тези хора правят сериозна грешка, защото са се запознали само с полвината данни…