Обратната реакция протича също стереоспецифично. И двете форми NAD и NADP действат като акцептори на водород при окислителните реакции, а редуцираните им форми NADH и NADPH действат като донори на водород в редукционни реакции. Много окислителни реакции в продукцията на енергия изискват NAD и NADP. Ролята на NAD като преносител на електрони във вътреклетъчното дишане определя в значителна степен биологичното му значение. NADP изпълнява функцията на донор на водород, например при биосинтеза на мастните киселини и този на стероидите (Jacob and Swenseid, 1996).
Ниацинът под формата на кофактор на NAD е необходим и за протичането на други важни нередоксреакции в организма. Той е субстрат на три различни групи ензими, които участват в разкъсването на P-N-гликозилната връзка в молекулата на NAD, образувайки свободен никотинамид и катализирайки преноса (трансфера) на ADP-рибозата (Lantier et al., 1993). Втората група ензими катализират предаването на ADP-рибозата до протеините, а третата активира формирането на циклична ADP-рибоза, която мобилизира калция от вътреклетъчните му запаси в различни видове клетки (Kim et al., 1994).
Коензимите на ниацина се синтезират във всички тъкани на организма от никотиновата киселина и никотинамида. Концентрацията на NAD в тъканите се регулира от нивото на
екстрацелуларния никотинамид, който от друга страна е под чернодробен контрол и хормонално влияние. Излишъкът от никотинамид в плазмата се превръща в черния дроб в запаснатаформа NAD (неензимно свързана) и до метаболитите на ниацина, които се екскретират с урината. Триптофанът и никотиновата киселина също имат принос за запасите от NAD. Концентрациите от ниацина и метаболитите му в плазмата са нормално много ниски и не се използват като показателни маркери за ниациновия статус. Определен лабораторен метод за оценка на ниациновия статус не е разработен. Проучвания върху експериментални животни показват, че определянето на NADP в кръв е чувствителен индикатор за промяна в ниациновия статус, както и определянето на крайните продукти от метаболизма на ниацина (N-метил-никотинамид и метаболита му метилпиридон карбоксамид) в урината (Van der Berg, 1997).
Основните симптоми на ниацинния дефицит са увреждане на кожата, лигавиците на устната кухина, стомаха, интестиналния тракт и въздействие върху нервната система. Неврологичните симптоми могат да включват сънливост, депресии, паметови и визуални смущения. При навременно третиране с мощни дози ниацин, клиничната картина може бързо да се нормализира. Успешно се прилага третиране с високи дози от ниацин за понижаване плазмения холестерол с постигане на 20 до 35% снижение на нивото на холестерола (Colletti et al., 1993). Обогатяването на хранителния прием с ниацин води до повишение на нивото на NAD+ в лимфоцитите (Jacob and Swenseid, 1996). Високи дози от ниацин, прилагани при рискови групи за развитие на диабет (основно с наследствен характер), показват определен превантивен ефект срещу развитието на инсулинзависимия диабет (Lampeter et al., 1998; EVM, UK, 2003). Ефективното приложение на ниацина при алкохолизъм се обяснява както с директния ефект върху алкохолдехидроге- назата, така и с ефекти върху липидите (EVM, UK, 2003). Редица епидемиологични проучвания върху ниациновия статус и разпространението на ракови болести при хора показват
значима зависимост, но интерпретацията на този факт е трудна и изисква допълнителни проучвания (EFSA, 2006). В някои страни с традиционно висока консумация на царевица, която не съдържа аминокиселината триптофан, прекурсор на ниацина, се установява значима зависимост между ниациновия статус ичестотата на рак на гастроинтестиналната система. Доказано е също така, че ниациновият дефицит се свързва с възпалението и хиперплазията на езофагуса (Kirkland, 2003).
Ниацинът се синтезира в организма на човека от триптофана. Установено е, че 60 mg триптофан се превръщат в 1 mg ниацин. По количеството на приетия триптофан може да бъде изчислено съдържанието на ниацина в храните (Clark, 2002).
Безопасност
Активността на ниацина, както и неговата безопасност са в зависимост от формите, които го представят – никотиновата киселина и никотинамид. Високи дози от никотинова киселина (1-3 g/ден при третиране на хиперхолестеролемия) предизвикват възбуда, водеща до силно изтощение, гастроинтестинални проблеми и смущения в чернодробната функция (EFSA, 2006). Никотинамидът, който намира по-широко приложение и в хранителните добавки, и в обогатяването на храните не предизвиква подобни ефекти.
Преходният и непатологичен ефект на зачервяване, предизвикан от високия прием на никотиновата киселина, може да бъде приет като неприятен, но не като опасност или риск. Ако подобно действие се предизвиква от приема на хранителна добавка, съдържаща сравнително по-високи дози ниацин, то върху етикета трябва задължително да бъде обявен ефекта и съответно предупреден консуматора.
Няма данни за канцерогенност и генотоксичност на никотиновата киселина, което обяснява и липсата на описани механизми на токсично действие (ЕС, 2002; EVM, UK, 2003).
Данните за неблагоприятен ефект от приема на ниацин (ни-котинова киселина) са много оскъдни. Hathcock използва за определянето на NOAEL и LOAEL данните от клиничните проучвания на МсКеппеу и колектив, проведени през 1994 г (Hathcock, 2004). От техните резултати се определя NOAEL – 500 mg/ден, a LOAEL – 1000 mg/ден, като се идентифицират ефектите върху гастроинтестиналната система и функцията на черния дроб…
…следва продължение…