НИАЦИН (Част 3)

НИАЦИН (Част 3)

Трябва да се отбележи обаче, че при 1000 mg прием на немодифицирана никотинова киселина се наблюдават основно ефекти върху гастроинтестиналната система, които в сравнение с увреждане на чернодробната функция нямат потенциал на сериозна опасност. При чернодробна токсичност, установена при индивиди, консумиращи бавно освобождаваща се никотинова киселина (модифицирана) могат да се наблюдават по-сериозни проблеми. Допълвайки и вероятността за индивидуална реакция (усещане) на консуматора по отношение на гастроинтестиналните ефекти се стига до становището, че лимитираното ниво за бавно освобождаващата се никотинова киселина е по-ниско от това на немодифицираната й форма. Намалението от 2 пъти на NOAEL и LOAEL изглежда предостатъчно и авторите приемат съответно стойности от 250 и 500 mg (Hathcock, 2004).

Нивото на NOAEL се идентифицира като ULS, имайки предвид рядкото отбелязване на ефекти при нива на LOAEL и обратимостта на слабо проявената хепатотоксичност. Това потвърждава, че при бързо освобождаващата се форма на никотиновата киселина е необходимо отбелязване на етикета за евентуални неприятни и странични ефекти. Проучвания върху никотинамида определят NOAEL на 25 mg/kg т.м./ден. Тъй като изследваните лица са предимно млади хора е използвана телесна маса – 60 kg за изчисление на NOAEL и резултатът е 1300 mg/ден. Липсата на вредни ефекти, дори при прием на 3000 mg/ден никотинамид, намалява значително фактора на неопределеност. И при никотинамида NOAEL от 1500 mg/ден се приема за ULS за никотинамид (ER- NA, 2004).

За изчислението на UL при ниацина (никотинова киселина) са необходими следните данни: LOAEL и UF. Стойността на UL е определена при използване на UF=1.5 по следната формула:

UL=LOAEL/UF=(50 mg/ден)/1.5=35 mg/ден

Препоръчителен хранителен прием

Препоръчителният дневен прием (RDI) за ниацин, изразен в NE (ниацин еквивалентиs и предложен от Националния Научен Съвет в САЩ, 1989 г., се движи между 13 и 19 NE/ден за възрастни или количеството, изразено спрямо енергията е 1.6 NE/1 MJ (6.6 NE/1000 kcal, 1 NE=1 mg ниацин) (NRC, 1989). Препоръките за прием на витамина са комплексни, тъй като те обхващат триптофана, който по своя метаболитен път образува ниацин и самия ниацин, съдържащ се в храната.

Едновременно може да бъде пренебрегнато съдържанието на ниацин в зърнените храни, където той се намира основно в неусвоима форма. При оценката на общото количество NE в диетата се взема предвид сумата от преформите на ниацина плюс 1/60 от триптофановото съдържание (SCF, ЕС, 1993). Тъй като (поради участието на триптофана) не може съвсем прецизно да се определи абсолютната потребност от ниацин, препоръките за среднодневния му прием се дават в определени граници. Европейската научна комисия по храни предложи през 1993 г. препоръчителен прием в NE между 9 и 18 mg/ден. Европейската препоръка не се различава съществено от американската, направена през 1989 г.

Съвременните проучвания в Европа показват, че средно дневният хранителен прием е почти два пъти по-висок от пре-поръките на SCF, ЕС, дадени през 1993 г. Анализът също така показва, че това повишение е за сметка на масово използване днес на хранителни добавки (SCF, ЕС, 2002).

Няма информация за потребностите от ниацин в детска и юношеска възраст. При кърмачета кърмата от добре хранени майки осигурява адекватни на потребностите на новия организъм количества от ниацин. На тази база и въз основа на съдържанието на ниацин в майчината кърма са изградени препоръките за деца, които трябва да бъдат по-високи 1.9 NE/1 MJ (8 NE/1000 kcal). Не са установени и конкретните потребности от ниацин при бременни и кърмачки.

На базата обаче на увеличената енергийна потребност се препоръчва и повисоко ниво на прием на ниацин – 2 NE/ден или по отношение на енергията 1.26 MJ/ден/ЗОО kcal/ден. Установено е, че с кърмата се отделят дневно 1.0-1.3 mg преформи на ниацин. Прибавянето и на увеличения енергиен разход за поддържане на лактацията води до допълнително увеличение на разрешения прием до 5 NE/ден за лактиращи жени (Jacob and Swenseid, 1996).

Съдържание в храни

Ниацинът се открива в голямо разно-образие от хранителни продукти с растителен и животински произход. Добри източници на този витамин са месата (с най- богато съдържание в черния дроб), следвани от рибата, някои зеленчуци и зърнените храни. По-ниски количества се откриват в млечните продукти и плодовете. Интерес представлява съдържанието на ниацина в кафето, тъй като в зеленото кафе витаминът е представен под формата на тригонелин (1-метил- никотинова киселина), който едва след изпичане се превръща в никотинова киселина, която може да бъде усвоена от организма. Приблизителното количество на ниацин в една чаена чаша кафе е около 1-2 mg. В чая също се установява съдържание на ниацин (Jacob and Swenseid, 1996)….

…следва продължение…

Вашият коментар