НИАЦИН (Част 4)

НИАЦИН (Част 4)

В зърнените храни ниацинът е представен от неусвоимата форма ниацитин, изграден от никотинова киселина, естерифициран с полизахариди. Свързването на ниацина с полипептиди или гликопептиди също така води до образуване на неусвоими форми-ниациногени. Количеството на тези неусвоими за организма форми зависи от вида на растителната култура и от степента на зрялост на зърното. Малка част от ниацитина и ниациногените може да бъде хидролизирана от стомашния сок (<25%), което се отразява на усвоимостта в организма (Van der Berg, 1997).

В хранителните суровини ниацинът е представен основно подформата на пиридиновите нуклеотиди NAD и NADP. По време на технологичната обработка на храната част от нуклеотидите се хидролизират с образуване на свободните форми на ниацина. Редуцираните нуклеотиди NADH и NADPH и особено последният притежават много ниска усвоимост, поради тяхната нестабилност под действието на стомашната солна киселина, преминавайки през гастроинтестиналния тракт. Този факт обаче няма голямо значение, поради много ниското съдържание на редуцираните форми в храните (Gregory, 1996). Усвоимостта на витамина може да бъде пов¬лияна от кулинарната обработка на храната. Така например, при загряване се освобождава свободен никотинамид от NAD и NADP. Ензимна хидролиза на коензимите може също да се наблюдава в процеса на технологичната обработка. В много страни брашното задължително се обогатява с никотинова киселина. В Англия например, обогатяването е в нива >1.6 mg/100 g брашно (EVM, UK, 2003). В хранителните добавки ниацинът е основно под формата на никотинамид. Нивата му се движат в широки граници от 0.25 до 150 mg дневна доза в мултивитаминни хранителни добавки и до 250 mg/ден в единични, съдържащи само ниацин хранителни добавки. Продуктите, съдържащи максимални дневни дози от 500 mg никотинамид имат терапевтично значение и трябва да бъдат спазвани указанията на лекаря. Никотиновата киселина в съдържание 100 mg също се приема като лекарство срещу мускулни болки, крампи или при хиперлипидемия (EVM, UK, 2003).

Изследвания на Gallup в шест европейски страни показват, че над 23% от населението използва хранителни добавки. От тях повечето приемат витамин В комплексни хранителни добавки. Оценката на данните показва, че от 1.7% до 3.7% се пада на ниацина от приема на витаминните хранителни добавки (ERNA, 2004). В таблицата е представено съдържанието на ниацина в избрани хранителни продукти.

Методи за анализ

И двете форми на ниацина – никотиновата киселина и никотинамидът могат да бъдат определени чрез химична реакция с цианобромид и органични основи, използвайки високо ефективна течна хроматография (HPLC) и с микробиологични ме¬тоди, използвайки различни щамове. Съдържание на ниацин в хранителни продукти. Съдържанието на ниацин е мг./100грама продукт:

  • Говеждо месо 7.5
  • Телешко месо 15
  • Свинско месо 5.0
  • Свински черен дроб 15.7
  • Херинга 4.3
  • Пъстърва 3.4
  • Прясно мляко 0.09
  • Масло 0.03
  • Сирене „Ементал“ 0.18
  • Сирене „Камамбер“ Моркови 1.57
  • 0.58
  • Салата 0.32
  • Домати 0.53
  • Карфиол 0.6
  • Грах 2.0
  • Картофи 1.2
  • Ябълки 0.3
  • Круши 0.22
  • Банани 0.65
  • Ръжен, пълнозърнест хляб 1.8
  • Пшеничен, пълнозърнест хляб 5.1
  • Печено кафе на зърна 13.7

Точността на резултатите зависи много от вида, продукта и степента на извличане на ниацина от комплексите, в които той е представен, т.е. от акуратността на пробоподготовката.

Принципът на химичните реакции, използвани в анализа на ниацина, включва свързване на ниацина и цианогенния бромид с образуване на N-заместен пиридин, който се свързва с ароматния амин и образува хромофор (Gregory, 1996; Jacob and Swenseid, 1996).

При определяне хранителния статус на ниацина не е достатъчно само познаване на съдържанието му в хранителния прием, а е необходимо и определяне на витамерите му в кръвта и на крайнитему метаболити в урината. Описан е спектрофотометричен метод за измерване на окисления и редуциран пиридиннуклеотид в еритроцитите, но при този метод винаги трябва да се има предвид вероятността от по-голяма грешка, в резултат на протеинно свързване (Wagner and Scott, 1994).

Никотинамидът, никотиновата киселина и техните метаболити могат да бъдат определени чрез HPLC методи в плазмата и урината. Метаболитите в урината, включващи метилираните деривати на ниацина се определят най-прецизно с комбинацията HPLC и флуоресцентна детекция.

Все още се използват и някои биологични методи за оценка на биологичната активност на ниацина в храните. Такива са например тестът за пелагра при кучета (болестта черен език) и растежните тестове при пилета и плъхове (Jacob and Swenseid, 1996). Сред индиректните методи за определяне на ниацина се подрежда и методът за определяне на триптофана (Рибарова и кол., 2002).

Методът, използван в нашата аналитична дейност е HPLC за директно определяне на ниацин.

 

Хроматографските условия са:

  • обратно-фазова C18 колона
  • изократно елуиране
  • елуент: 50 mmol/1 КН2РО4 (pH 3.0)
  • работно налягане: 11-12 МРа
  • обемна скорост на елуента: 0.6 ml/mm
  • UV детекция: 1=260 nm
  • температурен режим на работа: 60 °С
  • обем на инжектиране: 50 pi

 

Параметрите на метода са:

  • граница на откриване (LOD): никотинова киселина 0.007 mg/100 g, никотинамид 0.01 mg/100 g
  • граница на определяне (LOQ): никотинова киселина 0.02 mg/100 g, никотинамид 0.03 mg/100 g
  • линейност: никотинова киселина 0.02 – 0.6 mg/100 g, никотинамид 0.03 – 1 mg/100 g
  • аналитичен добив: 95%
  • относително стандартно отклонение (RSD%): 5%

Вашият коментар