ПАНТОТЕНОВА КИСЕЛИНА (ЧАСТ 2)

ПАНТОТЕНОВА КИСЕЛИНА (ЧАСТ 2)

Както при а-тубулина, така и при хистоните модификацията се извършва с е-аминогрупата от вътрешно разположената аминокиселина лизин. Ацетилирането на хистоните се свързва с дестабилизирането на хроматиновите структури. Много генетични данни показват, че ацетилирането на хистоните води до значимо повишаване на генната транскрипция (Edde, 1991; Pery and Annunziato, 1991).

Модификацията на протеините чрез ацетилиране с дълговерижни мастни ацилни групи се осъществява само в присъствието на СоА. В много случаи подобна модификация се отразява на способността на протеините да участват в регулаторните механизми на сигналната трансдукция (Tanguchi and Manenti, 1993). Мастните киселини, които обикновено се свързват към протеините са миристиновата и палмитинова киселина. Най-често те се присъединяват към тези места на протеинната молекула, които са от значение за активността им. По този начин се нарушава пептидната организация и съответно функцията (Mumby et al., 1994; Plesofsky-Vig, 1996).

N-терминалното ацетилиране на пептидните хормони при млекопитаещите например може значително да промени активността им. Доказано е, че то стимулира алфа-меланоцитния хормон и инхибира бета-ендорфина, така че последният не може да се свърже към опиоидните рецептори. Приема се, че ацетилирането има различен тъканно-специфичен механизъм, диференцирано контролиращ активността на двата хормона, произхождащи от един и същ предшественик (Plesofsky-Vig, 1994, 1996).

Дефицитът на пантотенова киселина в организма въздейства върху надбъбречния кортекс, нервната система, кожата и косата. Експериментално проучване при плъхове с дефицит на пантотенова киселина показва хипертрофия на адреналния кортекс, последван от хеморагии и некрози. Дефицитът на витамин В5 при експериментални животни води до развитие на дерматити, лошо състояние на перушината и аксонова и миелинова дегенерация. При кучета експериментите показват хипогликемия, гастроинтестинални симптоми, учестено дишане и сърцебиене, конвулсии. Повечето от описаните симптоми много бързо се възстановяват до нормалната физиология при третиране с пантотенова киселина. Дефицитът на пантотенова киселина при хора е много рядко срещано състояние, придружено обикновено от дискомфорт и депресия. Проявява се само при дългосрочен и постоянен недостиг на приема на витамин В-комплекс (SCF, ЕС, 2002). В медицината пантотеновата киселина под формата на натриеви или калиеви соли се прилага при лечение на нарушения на периферното кръвоснабдяване. Използва се успешно при гастроинтестинални смущения, следоперативна интервенция и е особено ефективно при изгаряния и други кожни увреждания. Във ветеринарната практика се използват D-пантотенол и D-пантотеин при различни дерматити, отпадане на козината и други усложнения.

До настоящия момент няма описани случаи с хипервитаминоза от приема на високи дози пантотенова киселина. Широкоспектърното участие на този витамин в разнообразни биохимични реакции и механизми определено оправдава наименованията на витамина „универсален“ и „вездесъщ“.

Безопасност

Няма данни до настоящия момент за токсично действие на пантотеновата киселина. Проучване при 94 пациента с артритни симптоми, третирани в продължение на осем седмици с калциев пантотенат, започвайки с дози от 500 mg/дневно и завършвайки с 2 g на ден не показва никакви странични ефекти от действието на витамин В5 (SCF, ЕС, 2002; EF- SA, 2006). Друго изследване, проведено от Vaxman et al. при лечение на рани с пантотенат в дози от 0.2 – 0.9 g също не установява странични ефекти. Справката на „Medline“ и „Toxline“ потвърждава липсата на информация за вредно действие на пантотеновата киселина върху здравето на човека (Vaxman, 1996; SCF, EC, 2002).

При експериментални проучвания с животни е установено, че LD50 за пантотенова киселина при орален прием за мишки е 10 g/kg телесна маса. При плъхове, третирани с дози от 50-200 mg/kg/ден в продължение на три месеца и при кучета, получаващи 50 mg/kg/ден в продължение на шест месеца не се установяват вредни или странични ефекти.

Липсата на данни за токсичен ефект при орален прием на витамин В5 определя липсата на LOAEL. Резултатите от изследвания на EVM, UK показват, че суплементирането с 2000 mg пантотенова киселина не предизвиква вредно действие (EFSA, 2006). Изхождайки от клиничния ефект на третиране с витамин В5 при различни патофизиологични състояния, редица експертни комисии, занимаващи се с хранителния прием на витамини приемат 1000 mg/ден за допустимо безопасно ниво.

Препоръчителен хранителен прием

Изследване върху популационния прием на пантотенова киселина в САЩ показва референтен прием от 5.8 mg/ден. При деца и юноши приемът на пантотенова киселина е под 4 mg/ден и концентрацията на витамина в кръвта е в границите на нормата (0.91 – 2.74 mol/1 < (Plesofsky-Vig, 1996). През 2000 г. Институтът по Медицина в САЩ дава препоръчителни нива за референтен прием на пантотенова киселина от 5 mg/ден, като се базира не само на установения популационен прием, а и на количеството пантотенат, екскретирано с урината (ЮМ, 2000).

Ограничена е информацията относно потребностите на организма от пантотенова киселина, поради което SCF (Научна Комисия по Храни при ЕО) все още не е определила нива за препоръчителен хранителен прием. Изследване върху приема на витамин В5 при европейско население показва, че при възрастни средният прием е около 4 – 7 mg/ден, движещ се в граници-ге от 3 -12 rag/ден. Проучвания в Англия показват, че хранител

ният прием на витамин В5 е средно около 6.3 и 4.5 mg/ден, съответно за мъже и жени, а включването и на прием на витамина от хранителните добавки води до стойности съответно от 6.6 н 5.1 mg/ден (UK ONS, 2003). Подобни проучвания в Ирландия показват, че общият прием от храната и хранителните добавки г 6.5 и 5.3 mg/ден съответно за мъже и жени. Приемът само от храни е съответно 6.1 и 4.3 mg/ден. (IUNA, 2001). Изхождайки от данните на проучвания за популационния прием в отделните страни от Европа са дадени препоръки за популационен рефрентен прием. При предлагането на препоръки за хранителен прием на пантенова киселина трябва да се има предвид, че тя се синтезира макар и в незначително количество от микрофлората на червата. Все още не е изяснено дали съществува механизъм на директно усвояване на синтезирания в дебелото черво витамин.

Съдържание в храни

Пантотеновата киселина се установява в голямо разнообразие от хранителни продукти както в свободна, така и в свързана форма като СоА или фосфопантотеин. Жтвотинските, пълнозърнестите и бобовите храни са добри източници на витамин B5. Съдържанието на витамина под формата на СоА изисква ензимно разграждане или хидролиза за освождаването му и определянето на общото количество на витамина в хранителния продукт. В организма пантотеновата киселина, съдържаща се в СоА, напълно се усвоява в тънките черва след освобождаването й с участието на алкалната фосфатаза и амидазата. Синтетичната пантотенова киселина се използва за фортифициране на храните и създаване на хранителни добавки.

Широкото навлизане на хранителните добавки в храненето на населението през последните години дава възможност за покриване на физиологичните потребности на организма, в това число и от пантотенова киселина. Проучванията на Gallup в шест европейски страни показват, че приемът на витамин В5 от хранителни добавки е от 3.2 – 6.1% от общия хранителен прием на този витамин (Gallup, 1999).

Вашият коментар