ПРОЕКТ ОСТЕОПОРОЗА ЧАСТ 2

ПРОЕКТ ОСТЕОПОРОЗА ЧАСТ 2

ОСНОВНИ ВИДОВЕ ОСТЕОПОРОЗА

Първичната или идиопатична остеопороза, която включва юношеска, постменопаузна и сенилна, е най-често срещаният вид остеопороза. Вторичната остеопороза може да произтича от няколко заболявания, като ендокринни (хипогонадизъм, хипокортизолизъм, хиперпаратиреоидизъм, акромегалия, захарен диабет), хематологични (таласемия, множествен миелом), стомашно-чревни (малабсорбция, целиакия), ревматични (ревматоиден артрит, ревматизъм, спондилоартрит, склеродермия) и бъбречни (бъбречна недостатъчност, хронична тубулна ацидоза) или от лекарства като глюкокортикоиди, антикоагуланти, диуретици и други.

ПЪРВИЧНА

Ювенилна остеопороза. Терминът ювенилна остеопороза, или идиопатична ювенилна остеопороза (IJO), се използва за обозначаване на остеопороза при деца и юноши, и обикновено не се отнася до специфичния тип остеопороза в тези възрастови групи. Костната загуба може да възникне от ранна детска възраст до юношество поради генетични мутации, водещи до намалено количество и нарушено качество на фиброзния компонент на костта или може да бъде вторична с изразен спектър от други състояния, като продължително обездвижване и хронични възпалителни заболявания. Освен това, използването на антиконвулсанти или стероиди, или наличието на животозастрашаващи състояния като левкемия може да доведе до фрактури и засилена чупливост, особено в гръбначния стълб. Ако основната причина не може да бъде идентифицирана, тя се определя като IJO. Това състояние включва група наследствени нарушения, характеризиращи се с ниска костна плътност и скелетна крехкост, но без екстраскелетните находки. Официалните педиатрични позиции на Международното дружество за клинична денситометрия (ISCD), определя остеопорозата при деца въз основа на анамнеза за една или множество фрактури на прешлените, или наличието на други клинично значими анамнези.

Остеопороза след менопауза. Постменопаузната остеопороза е вид първична остеопороза, при която патогенезата е свързана с изчерпване на естрогена в организма, което засилва загубата на костна маса, която настъпва със стареенето. Това състояние се характеризира със специфичен модел на скелетна болест, включително преобладаваща трабекуларна костна загуба и перфорация в сравнение с нормалната (кортикална) костна загуба, което води до специфични рискове за счупване на телата на прешлените и на дисталния радиус. Скоростта на загуба на костна маса след менопаузата е основен фактор за развитието на постменопаузална остеопороза. Трудно е да се предскаже клиничния резултат за всеки индивид поради променливостта на скоростта на загуба след менопаузата. Ниската серумна концентрация на естроген след менопаузата може да доведе също до лимитирано образуване на периостална кост, което намалява способността на костта да издържа на силите на огъване, поради разширяването на самия костен мозък в същинската кост.

Остеопороза при мъжете. Остеопорозата е основен проблем за общественото здраве, дори при мъжете. Въпреки това, тя все още е доста подценявана и недооценена, което има значителни клинични и социални последици, като се има предвид, че застаряващото мъжко население нараства експоненциално. Около 20% от всички фрактури на тазобедрената става се срещат при мъже, а честотата на фрактурите на прешлените е около половината от тази при жените. Въпреки това, смъртността и заболеваемостта при големи остеопоротични фрактури при мъжете са по-високи от тези при жените. Първичната остеопороза при мъжете представлява около 40% от всички случаи. Вторичната остеопороза произтича от няколко състояния (хипогонадизъм, алкохолизъм, множествен миелом, хиперпаратиреоидизъм, малабсорбция и употреба на кортикостероиди) и е най-често срещания тип остеопороза при мъжете. Трябва да се обърне специално внимание на остеопорозата, свързана с андрогенната терапия за лечение на рак на простатата, често срещано заболяване при мъжете, тъй като такова лечение е придружено от значителна костна загуба и повишен риск от фрактури. Трябва да се отбележи, че само 21% от всички невертебрални фрактури и 39% от всички фрактури на тазобедрената става се срещат при мъжете. Това е в контраст с данните, получени за женската популация, при които около 64% ​​от всички бедрени фрактури се случват в остеопоротичния диапазон. Критериите на СЗО за диагностициране на остеопороза при мъжете при лица на възраст 50 или повече години, в момента са същите като тези, използвани при жените.

При мъжете, както и при жените, най-жизнеспособният подход за диагностициране на остеопороза включва клинична оценка, използване на алгоритми за риск от фрактури и DXA (двуенергийна рентгенова абсорбциометрия) сканиране.

ВТОРИЧНА

Вторичната остеопороза е комлексен термин за всички клинични състояния, при които засягането на костите не е основната патологична находка; по-скоро те се характеризират (поне отчасти) с неблагоприятни последици от самото първично заболяване или в резултат на свързани лечения, по-специално употребата на глюкокортикоиди. Всъщност около две трети от мъжете, > 50% от жените в пременопауза, но също така и 20% от жените в менопауза имат вторична остеопороза. При пациенти с диабет остеопорозата се характеризира с ниска костна оборотност, поради намалено образуване на кост. Лабораторната оценка е най-добрия критерий за откриване на причината и поставяне на диагноза – остеопороза.

 

КОИ СА РИСКОВИТЕ ФАКТОРИ ПРИЧИНЯВАЩИ ОСТЕОПОРОЗА?

Факторите биват два вида:

  • големи (съществени) рискови фактори – намалено отделяне на СТХ (самототропен хормон) или блокиране на неговото действие след 50 годишна възраст, възраст >65 години, вертебрална компресионна фрактура, фрактура след 40-годишна възраст, семейна анамнеза за остеопоротична фрактура (особено фрактура на бедро при майката), системно глюкокортикоидно лечение с продължителност над 3 месеца, синдром на малабсорбция, първичен хиперпаратироидизъм, склонност към падане, остеопения видима на рентгенография, хипогонадизъм, ранна менопауза (преди 45 години)
  • малки рискови фактори – ревматоиден артрит, анамнеза за клинично проявен хипертиреоидизъм, продължително противогърчово лечение, снижен прием на калций с храната, пушене, прекомерна употреба на алкохол, прекомерна употреба на кофеин, ниско тегло, продължително лечение с хепарин

Расата и етническата принадлежност също имат значение. Докато остеопорозата се среща при хора от всички етнически групи, европейското или азиатското потекло предразполага към остеопороза. Жените от африкански произход са по-малко предразположени от развитието на остеопороза. Наследствеността и фамилна анамнеза с ниска костна минерална плътност, е предпоставка за остеопороза в диапазонов риск от 25 до 80%. Най-малко 30 гена са свързани с развитието на остеопороза. Тези, които вече са имали фрактура, имат поне два пъти по-голяма вероятност да получат друга фрактура в сравнение с някой от същата възраст и пол. Малкият ръст е също немодифицируем рисков фактор, свързан с развитието на остеопороза.

…следва продължение…

 

 

 

 

Вашият коментар