Биосинтеза и химични отнасяния
Дългото рамо на човешката хромозома №17 съдържа растежен хормон (хормон на растежа) – ЧХС участък, който се състои от пет гена. Първият кодира най-изобилният вид растежен хормон, вторият кодира вариантната форма на растежния хормон, третия и четвъртият кодират ЧХС и петят е вероятно псевдоген за ЧХС. „Нормалният“ човешки растежен хормон е продукт на ЧРХ-N и представлява 75% от циркулиращия ЧРХ. Поради това, че мулекулната му маса е 22 000, той е познат също като 22К ЧРХ. Генът кодиращ ЧРХ-V, който се експресира предимно в плацентата, произвежда растежен хормон с 191 – аминокиселини, различаващ се от нормалния ЧРХ ПО 13 остатъка, локализирани на различни месета в полипептидната верига. Значителни количества от него се появяват в циркулацията само ПО време на бременност. Иформационната РНК индуцирана от гена за ЧРХ-N претърпява алтернативно пресъединяване, за да произведе растежен хормон, идентичен с 22К ЧРХ, с изключение на аминокиселини 32-46, които липсват. Тази По-малко форма 20К ЧРХ е биологично активна и представлява около 10% от циркулиращият расатежен хоромон. Физиологичното значение но наличието на две основни форми – 22К и20К е неизвестно. Дезаминирани и други различни форми, също се намират в циркулацията на кръвния ток в нашия организъм.
Видова специфичност
В структурата на растежния хормон има видови структурни различия. Свинският и растежният хормон на човекоподобните маймуни имат само преходен ефект (при наличен експеримент с морски свинчет), вероятно защото те стимулират бързото образуване на анти-РХ антитела. При маймуните и хората, говеждият и свинският растежни хормони нямат никакъв ефект върху растежа, което доказва индивидуалната му структурна специфика. Маймунският и човишкият растежен хормон са много активни и при човека, и при маймуните. Човешкият растежен хормон има лактогенна активност.
Плазмени нива, свързване и метаболизъм
Растежният хормон е свързан с два плазмени белтъка. Единият има висок афинитет и е голям фрагмент от екстрацелуларната част на рецептора за РХ. Неговата концнтрация е показател за количеството на рецептори за растежният хормон в тъканите. Другият е с нисък афинитет.Около полвината от РХ е свързан, като осигурява резервоар на хормона, който може да компенсира големите колебания, които показва секрецията. Плазмената концентрация на високоафинитетния свързващ белтък е намалена при пигмеите и не се открива при Ларонските джуджета.
Растежният хормон се митаболизира бързо, вероятно поне частично в черния дроб. Полуживотът на циркулиращия РХ при човека е 6-20 мин., А дневната секреция е изчислена на 0,2- 1,0 мг / 24ч. при възрастни. Базалното плазмено ниво на РХ е нормално под 3 ng / мл. Това е в ПО-голяма част 22К ЧРХ, защото афинитетът на 20К ЧРХ за повечето антитела е около 30% от афинитета на 22К ЧРХ. и белтъчно свързаният, и свободният ЧРХ се измерват с радиоимунолугични проби, защото антителата, които се използват имат ПО-голям афинитет към хормона, отколкото свързващите белтъци.
Рецептори за растежен хормон
Рецепторите за растежен хормон са белтъци с 620 аминокиселинна последователност, с голяма екстрацелуларна част, трансмембранен домен и голяма цитоплазмена част. Те спадът към грапата на рецепторите за цитокини, в която са и рецепторите за пролактин. Напоследък беше показано, че ЧРХ има две свързващи места за рецептора и че свързва два рецептора, като причинява димеризация. Все още не е известно какво причинява вътреклетъчните промени в отоговор на въздействие на хормона. Важен ефект е стимулирането на секрецията на соматомедин ИФР-1, като той дийства заедно с растежния хормон при много от ефектите му.
Следва продължение …