ТРЕНСДЕРМАЛНИЯТ МАГНЕЗИЙ – МИТ ИЛИ РЕАЛНОСТ? ЧАСТ 1

ТРЕНСДЕРМАЛНИЯТ МАГНЕЗИЙ – МИТ ИЛИ РЕАЛНОСТ? ЧАСТ 1

НАПРАВО В ЦЕЛТА – КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВАТ МАГНЕЗИЯ?

Магнезият е химичен елемент, алкалоземен метал. Химичният елемент е от група 2, с означение Mg, атомен номер 12 и атомна маса 24,3050 u. Той е един от най-важните елементи за фотосинтезата при растенията, тъй като влиза в структурата на молекулата на хлорофила. При човека магнезият играе основополагаща роля в енергопроизводството на ниво клетка, подържа клетъчния метаболизъм. Той регулира работата на стомашно-чревния тракт и именно по тази причина магнезия се препоръчва при бебета, които страдат от колики. Общо, в нашето тяло има около 25 g от този елемент, 60% от тях са в костите, една четвърт в мускулите. Останалото се разпределя по равни части в мозъка и другите ключови органи като сърцето, черен дроб и бъбреци.

Магнезият е признат за кофактор (помощни молекули/йони, които подпомагат биохимичните превръщания),  на повече от 300 ензимни реакции, в които концентрацията му е  от решаващо значение за метаболизма на аденозин трифосфат (АТФ). Той е необходим за синтеза на ДНК и РНК мулекулите, репродукцията и синтеза на протеини. Освен това магнезият е от съществено значение за регулирането на мускулната контракция, кръвното налягане, инсулиновия метаболизъм, сърдечната възбудимост, вазомоторния тонус, предаването на сигнала за нервно-мускулната проводимост. Дисбалансите в нивата на магнезия – преди всичко хипомагнезиемията, както се наблюдава по-често от хипермагнезиемията , могат да доведат до нежелани нервно-мускулни, сърдечни или нервни разстройства, симптоми на повишена нервно-мускулна възбудимост като тремор, карпопедален спазъм, мускулни крампи, тетания и генерализирани припадъци.

Магнезиевите съединения се използват широко като лекарствени и хранителни добавки. Ефективността на оралната добавка (под формата на таблети или капсули) на магнезий за лечение на дефицит на магнезий е извън всякакво съмнение. Освен това, при неотдавнашен мета-анализ бе установено, че добавка от 370 mg магнезий на ден показва по-голяма ефективност от по-ниска доза за подобряване на кръвното налягане.

ТРАНСДЕРМАЛЕН СРЕЩУ ОРАЛЕН МАГНЕЗИЙ

В много специализирана литература, както и в интернет, има все по-голям брой статии, които посочват, ефикасността и превъзходството на трансдермалния магнезий (под формата на гел, крем, мас или спрей), пред конвенциалното орално приложение. Много статии тръбят, че прилагането на трансдермален магнезий трябва да бъде най-добрия начин за попълване на нивата на клетъчния магнезий, тъй като всяка клетка в тялото едва ли не се „къпе“ в него. В други източници се посочва, че той преминава директно в тъканите през кожата, където бързо трябва да се транспортира до всички клетки в цялото тяло. Освен това, че трансдермалната абсорбция на магнезия е по-ефективна, в сравнение с пероралното му приложение поради почти 100% -та абсорбция и като акцент се посочват липсата на странични ефекти, тъй като магнезият заобикалял стомашно-чревния тракт и не нарушавал чревната флора. Скептицизмът, основан на невежеството, влошава научната оценка толкова, колкото твърденията, основани на прекомерната вяра.

КАКВА Е ИСТИНАТА?

Кожата е най-големият орган в нашето тяло. Тя обхваща около 1,8 кв.м  и съдържа приблизително 10% от общата телесна маса на средностатистически човек. Основната функция на кожата е да осигури бариера между тялото и външната среда. Тази бариера предпазва от проникване на ултравиолетово (UV) лъчение, химикали, алергени и микроорганизми, както и предотвратява в загубата на влага и хранителни вещества извън нашето тяло. Това означава, че способността на здравата ни кожа за абсорбиране на вещества отвън е изключително ограничена. Очевидно, особено е ограничено и приложението на локални лекарствени форми ( кремове, спрей и др.). За да навлезе през кожата, определеното вещество трябва да проникне през епидермиса или да бъде абсорбирано от потните жлези или космените фоликули. Роговият слой е най-външният слой на епидермиса, състоящ се от мъртви клетки (корнеоцити). Този слой е съставен от около 15 до 20 слоя сплескани клетки без ядра и клетъчни органели. Тези корнеоцити са вградени в специфична липидна матрица. Роговият слой функционира защитно и образува водоотблъскваща бариера за защита на подлежащата тъкан от инфекция, дехидратация, химикали и механичен стрес. Преодоляването на този слой в значителни количества е възможно само за липофилни вещества. В разтвора на магнезиев хлорид, магнезият присъства в йонизирана форма и следователно не е в състояние да проникне през липофилния слой. Освен това се съобщава, че радиусът на хидратирания магнезиев йон (86 pm) е 400 пъти по-висок от дехидратираната му форма, което потвърждава  твърдението, че е почти невъзможно магнезиевите йони да преминат през биологичните мембрани.

 

Следователно трансдермалното (клетъчното усвояване) на магнезий може да се извършва само от специфични молекули преносители, а не чрез пряка дифузия. Тъй като мъртвите клетки на горния кожен слой не съдържат специфични мулекули преносители, абсорбцията на магнезий може да бъде възможна само при малката площ на потните жлези и космените фоликули. Космените фоликули и потните жлези обаче представляват само 0,1% до 1% от повърхността на кожата, следователно проникването на магнезиевите йони е невъзможно…

…следва продължение…

Вашият коментар