ВИТАМИН А (част 1)

ВИТАМИН А (част 1)

История

Още от древността е известно, че заболяването „кокоша слепота“ е свързано с хранителен дефицит. В папирусите на египтяните от 1500 г. пр. н.е. и в Лондонския медицински папирус се откриват първите препоръки за лечение на заболяването с мехлеми от сварен черен дроб. По-късно гърците, твърди привърженици на египетската медицина, препоръчват освен мехлема и богато хранене с черен дроб. Информация за лечението се открива в трудовете на Хипократ. Много интересни данни има и от нашата история. Според ръкописи в Рилския манастир, св. Иван Рилски е лекувал някои форми на слепота с хайвер от пъстърва.

Проследявайки историята се открояват много разнообразни и интересни данни по пътя на откриването на витамин А. Модерните научни проучвания датират от последните десетилетия. През периода 1906-1912 Frederic Hopkins в Англия успява да докаже, че активната субстанция, наричана тогава „стимулиращ растежен фактор“, се открива в алкохолен млечен екстракт. По същото време в Германия Stanley идентифицира този фактор като липид. Много скоро след това McCollum и Mar-guerite Davis доказват, че „растежният фактор“ е липидоразтворим и се съдържа в маслото и яйчния жълтък, но не се открива в маста. През 1915г. те въвеждат термина „мастно разтворим А“ и така слагат началото на новия модерен период в проучването на витамин A (in Olson, 1996). Първоначално се установява една и съща активност в две различни среди: безцветен чернодробен екстракт и оцветено растително масло. През 1919 г. в Англия Moore доказва, че пигментираната форма (Р-каротен) се превръща в безцветна (витамин А). Една година по-късно в Бостън Welbach и Hove успяват да развият експериментално витамин А-дефицит. По същото време в Дания Bloch отбелязва витамин А-дефицит при деца. През 1930 г. Каггег и колектив в Швейцария определят химичната структура на двете форми – бета-каротен и витамин А.

Много скоро след това те успяват да синтезират някои техни деривати, сред които и ретиналдехида. През 1935 г. Wald от Харвард установява, че ретиналдехидът се съдържа в очния пигмент. За особено голям успех се смята синтезът на all-trans-ретинола, реализиран от колектива на Otto Isler в Базел през 1940 г. (in Olson, 1994; Olson 1996).

В резултат на различните проучвания, витамин А получава още две названия, съответстващи на функциите му в организма: антиксерофталмичен витамин и ретинол. Наименованието му „ретинол“ произлиза от „ретина“ – чувствителният към светлината слой в окото, съдържащ зрителния пигмент родопсин. Родопсинът осигурява адаптацията на зрението към по- силна или по-слаба светлина. При витамин А-дефицит синтезът на родопсина е потиснат и способността за виждане в здрач и на тъмно е отслабена. Развива се така наречената болест „кокоша слепота“, станала причина за разкриване функциите на витамин А.

Химия

Терминът „витамин А“ се отнася до група мастно разтворими съединения, притежаващи биологичната активност на all-trans-ретинола. Изхождайки от химичния им състав и структура, те се дефинират като подгрупа на ретиноидите, изградени от (3-йононов пръстен, спрегната странична верига и полярна терминална група.

Предложението на IUPAC в терминологията да се използва наименованието „ретиноиди“ за всички естествени и синтетични деривати на витамин А не бе възприето тъй като само няколко ретиноида (ретинол, ретинал, ретинолови естери) притежават витамин А-активност.

Основното съединение all-trans-ретинолът и неговите естери с мастните киселини се наричат преформи на витамин А, за разлика от прекурсорите му (алфа, бета-3-каротен, |3-криптоксантин), които се наричат проформи. Всяка отделна форма на витамин А притежава специфична роля. Така например ретиналът участва в зрителния процес и е междинен продукт в превръщането на ретинола до ретиноева киселина. Ретиноевата киселина действа като хормон, участвайки в регулацията на клетъчната диференциация, растежа и ембрионалното развитие. Екс-периментални проучвания с опитни животни са показали, че храненето само с ретиноева киселина води до нормален растеж на организма, но и до слепота, тъй като ретиноевата киселина не се превръща в ретинол. Ретиноловият палмитат е основната запасна форма на витамина в организма на животните и човека (Olson, 1996; Ross, 1999; Shapiro, 2001; Salion, 2001).

От нутриционистична гледна точка наименованието витамин А обединява всички природни съединения, притежаващи активността на ретинола, което включва и провитамин А-ка- ротеноидите към тази група. Те наброяват 50 съединения, а общият брой на всички каротеноиди, установени в природата, е около 600. В пълния смисъл на думата витамин А-активност притежават ретинолът, ретиналът и ретиноловите естери. Ето защо от биологична гледна точка терминът ретиноиди трябва да бъде използван само за ретиноевата киселина и нейните естествени и синтетични деривати, а терминът витамин А – за ретинола и неговите естери. За стандартизация на витамин А-активността се използват две измерителни системи: ретинол еквиваленти и международни единици (NRC, 1998; Scot et al.,2000).

1 Ретинол = еквивалент (RE)

1 pg ретинол
1.78 pg ретинил палмитат
6 pg (3-каротен
12 pg други провитамин А

1 Международна = единица (IU) каротеноиди

0.3 pg ретинол
0.555 pg ретинил палмитат
0.6 микро гр.  бета-каротен
1.2 микро гр. други провитамин А каротеноиди

..следва продължение…

Вашият коментар