ВИТАМИН А (част 3)

ВИТАМИН А (част 3)

Втората много важна функция на витамин А е участието му в клетъчната диференциация. Съвременните открития на два класа рецептори на ретиноевата киселина изясняват в голяма степен активността на витамин А на молекулярно ниво. Към единия клас могат да бъдат свързани както all-trans-, така и 9- cis-ретиноевата киселина, докато към другия – само 9-cis-pетиноевата киселина. Тези рецептори формират хетеродимери както помежду си, така и с рецепторите на витамин D и на триодтропонина. Това взаимодействие обикновено активира генната експресия. При подобни взаимодействия могат да се образуват и непродуктивни комплекси, които да стимулират клетъчната пролиферация. Така изомерите на ретиноевата киселина, заедно с техните рецептори могат и да стимулират и да инхибират генната експресия (Olson, 1996; Azais-Braesco and Pascal, 2000). Рецепторите от първия клас RAR (Retinoic acid Receptor) са открити за първи път през 1987 г., а вторият клас рецептори RXR (Retinoid X Receptor) е характеризиран през 1990 г. (Mangelsdorf et al., 1990).

Ретиноевата киселина може да окаже въздействие върху клетъчната диференциация и по пътя на ретинолпротеини, които имат същите размери като тези на рецепторите. Те са идентифицирани в ядрата на различни диференцирани клетки (Olson, 1996). Образуването на ретинол-|3-глюкуронид играе също важна роля като източник на ретинолови групи, но все още тази ензимна реакция не е изяснена (Barua, 1997).

Установено е участието на ретинола и ретиноевата киселина като есенциални фактори при ембрионалното развитие. Витамин А се транспортира от майката към ембриона чрез плацентата. Концентрацията на витамин А в кръвта на фетуса е приблизително половината от тази на майката. В този транспорт участва ретинол-свързващият протеин. Съвременни експериментални проучвания върху трансгенни мишки показват ясно, че нормалното ембрионално развитие зависи от правилната пространствена и темпорална експресия на рецепторите в диференцираните клетки и от свързването на специфичните форми на ретиноевата киселина (Azais-Braesco and Pascal, 2000).

Фетусът започва да кумулира витамин А през третия триместър от бременността. След раждането са необходими още няколко месеца с достатъчен прием на витамин А за изграждане на необходимите чернодробни запаси. Съставът на майчината кърма се влияе от хранителния прием, съответно от витамин А-статуса. Коластрата и първата кърма са много богати на витамин А. Дори при кърмачки от ендемични райони с витамин А-дефицит и недохранване нивото на витамин А през първите седмици от началото на живота покрива физиологичните потребности на новороденото дете. След този период, обаче, бързо растящото кърмаче не винаги получава необходимото количество витамин А, което повишава риска от заболяване и съответно смъртност (WHO, 1998; Godel et al., 1996; Semba, 1997).

Витамин А е важен фактор за функцията на по-вечето органи, тъй като участва в генетичната регулация на клетъчното формиране и диференциация, както и в клетъчното комуникиране. И ниският, и високият прием на витамин А може да доведе до малформации на скелета, нервната система, сърцето, очите, ушите. Интегритетът на епителните клетки в целия организъм (храносмилателна система, кожа, бял дроб, очи и т.н.) зависи от адекватния хранителен прием на витамин А. При липсата му епителните клетки не продуцират мукозни вещества и изсъхват, тъй като естествено присъстващите мукозилиарни клетки изчезват и се заместват от кератинизиран слой. В този случай витамин А има тъканноспецифичен ефект.

Първите органи, които реагират на витамин А-дефицита при експериментални проучвания са лигавиците на устната кухина, трахеята и бронхиалното дърво (Sommer and West, 1996; Shapiro and Salion, 2001; ERNA, 2004).

Нарушението на клетъчния интегритет и диференциация при липса на витамин А се свързват с промени в хемопоезата, водещи до анемия. Последната се характеризира с ниско се-румно желязо, редуциран желязосвързващ капацитет и с излишък на чернодробните запаси от желязо. Препоръките в тези случаи са бързо суплементиране на диетата с витамин A (Bar-ber et al., 2000).

Още през втората декада на 20 век са натрупани много факти и данни за положителната роля на витамин А при различни инфекциозни заболявания и много често той е наричан „анти-инфекциозен витамин“. Съвременните проучвания са фокусирани върху изясняване механизмите на участие на витамин А в процеса на имунната защита. Протекцията срещу инфекциите може да бъде реализирана по различни биохимични пътища. Прецизният механизъм на този ефект не е изяснен. Намалената резистентност към инфекциите при недостиг на витамин А би могла да се свърже отчасти с нарушената епителна структура на лигавицата и на кожата. Съвременните научни резултати определят ретинола като серумния фактор, осигуряващ преживяемост на фибробластите. Метаболитът на ретинола 14-хидрокси-4,14-ретро-ретинол, но не ретиноевата киселина, подпомага и активира ТЗ клетките (Barber et al., 2000; Ross, 1992; Underwood, 1994; Semba, 1999).

Това всъщност е до-казателство, че оксидативните продукти на ретинола са активни молекули в обменния процес. Редица проучвания показват зависимостта между имуностимулиращия ефект на витамин А, заболяемостта и смъртността от инфекциозни болести (Beaton et al., 1993; WHO, 1995; Sommer, 1998; Semba, 1999; McLaren, 2000)…

…следва продължение…

Вашият коментар