Различни са механизмите, по които витамин А проявява своята активност, повечето от които са предмет и на настоящи проучвания. Черният дроб е основният орган на запаси от витамин А, съдържащ се под формата на липидни капки в чернодробните стелатни клетки, наричани също липоцити. Тези капчици са самостоятелни и не се обединяват в по-големи вакуоли, но мястото за тяхното съхранение е лимитирано. В случай на предозиран прием на витамин А черният дроб не може да усвои новообразуваните ретинолови естери и освобождава ретинол, който не се свързва от ретинол-свързващия белтък. Това нетипично отделяне на ретинол, притежаващ повърхностноактивни свойства, може да предизвика увреждане на мембраните и спукване на лизозомите. Това обяснение има повече механичен характер и е еднопосочно със становището на някои автори, че претоварените с витамин А чернодробни стелатни клетки могат да запълнят синусоидалното пространство и да предизвикат затруднение на кръвния поток с последваща портална хипертония. Чернодробните стелатни клетки участват в синтеза на екстрацелуларните протеини и при активиране те притежават „подобен на миофибробластите“ фенотип, продуцирайки колаген тип 3, инициирайки фиброза и потенциална цироза (SCF, ЕС, 2002).
Други възможни метаболитни пътища за ретинола са активирането му, в резултат на оксидация, до ретинал и ретиноева киселина с последващо оксидиране до 4-хидрокси метаболити, вероятно чрез цитохром Р450. Възможен метаболитен път е и конюгирането му с глюкуронова киселина, водещо до образуване на ретиноил и ретинилглюкурониди. Всички интрацелуларни метаболити на ретинола могат да съществуват в all- trans-форма, cis- или di-cis-изомери. В тези метаболитни превръщания участват многобройни ензими, които всъщност се явяват регулатори на превръщането на ретинола в ретинал и ретиноева киселина. Обратимата взаимозависимост между ретинола и ретинала се катализира от две групи ензими – късоверижни дехидрогенази /редуктази и алкохолдехидрогенази/. Необратимото образуване на ретиноева киселина е свързано с участието на алдехиддехидрогеназата или с представители на цитохром Р450. Двете ретиноеви киселини all-trans- и изомерът й 9-cis-peтинолова киселина действат като регулатори на генната експресия. Предполага се, че 13 cis-изомерът й не участва в активността на витамин А. Ретиноевата киселина има способността да се свързва към рецепторите RAR и RXR, а те от своя страна към специфични елементи от ДНК, осигурявайки регулация на генната експресия. Системата е комплексна, дължаща се на присъствието на различни изоформи за RAR и RXR, както и на вероятността за свързване на рецепторите помежду им или с други рецептори от същата фамилия (витамин D рецептор, тиреоиден хормон рецептор и др.) преди свързването им със съответния елемент от ДНК. Броят на гените, за които е установено, че се регулират от ретиноевата киселина, нараства постоянно. Доказано е, че ретиноевата киселина участва във всички функции, свързани с витамин А, с едно единствено изключение – зрителния процес. Много интересни са данните, показващи, че ретиноевата киселина инхибира остеобластната диференциация и стимулира остеокластното формиране и костната резорбция. Предполага се, че високият прием на витамин А би могъл да има негативен ефект върху костния метаболизъм. Изясняването на механизма на това действие е предмет на бъдещи задълбочени проучвания.
Все още витамин А-дефицитът е проблем основно за редица слабо развити страни и рискови групи от населението на развитите държави. По данни на Световната Банка 2.5 от 8 милиона детска смъртност могат да бъдат предотвратени чрез елиминиране на витамин А-дефицита (WHO, 1995).
Безспорно е участието на витамин А в различни биохимични механизми и успешното му фармакологично приложение при третиране на различни кожни проблеми (акне, псориаза, лхтиоза), очни болести (катаракта, глаукома, конюнктивити и лр.), както и за подобряване на белодробната функция при хронични обструктивни пулмонарни болести. Витамин А се използва и като хемопревантивен агент при третиране на някои ракови форми. Успешно е и приложението му (заедно с цинк) при лечение на анемия и използването му като антиоксидант под формата на хранителни суплементи.
Безопасност
Много проучвания са посветени на оценката на безопасната за човека доза на хранителен прием от витамин А. Острата витамин А-токсичност е много рядка и би могла да се прояви при прием на много високи дози суплементи и по-малко вероятно при обилно хранене с черен дроб от акула или полярна мечка. Случаите с чернодробна токсичност при възрастни са свързани с продължителни периоди на прием на високи дози витамин А, при което се надхвърлят възможностите за запаси в черния дроб (EFSA, 2006). Симптомите включват главоболие, гадене, болки в костите и ставите и изсъхване на кожата…
…следва продължение…