ВИТАМИН А (част 5)

ВИТАМИН А (част 5)

При спиране на приема на витамин А състоянието на организма много бързо се нормализира. Съвременните изследвания обръщат повече внимание на негативния ефект върху костната резорбция и концентрацията на серумните липиди и холестерол при свръхдоза витамин A (ERNA, 2004).

Суплементирането с 3000 микро грама ретинол или ретинолови естери при хора с нисък хранителен прием е безопасно. За индивидите, приемащи по-големи количества храни, обогатени или естествено съдържащи високи концентрации ретинол, макси малното ниво на прием от суплементи е 1500 микро грама . Препоръчаните нива са установени на базата на LOAEL, NOAEL след изчисление с фактор на неопределеността 1.5. Приемът на ретинол от други източници, без суплементите, не трябва да надхвърля 1000 микро грама. Много фирми производители не превишават съдържанието на витамин А над 1500 микро грама , за да избегнат въпросите около негативното влияние на ретинола върху костното ремоделиране. Въпреки че тази информация носи в известна стенен спекулативен характер и са необходими допълнителни проучвания, по-добре е да бъде приета сигурната безопасна доза.

Научната комисия по храни към ЕО определи, с цел постигане на максимален прием, за преформите на витамин А от диетата и суплементите 3000 микро грама RE/ден за възрастни, с препоръка за съответно намаление при деца. Изхождайки от данните на повечето изследвания, определящи NOAEL за 3000 микро грама RE/ден се приема, че не е необходимо да бъде прилаган фактор на неопределеността. FNB (Борда по храни и хранене) също определя UL за витамин А от 3000 микро грама RE/ден. Той е получен от изчислението на NOAEL 4500 микро грама RE/ден и фактор на неопределеност 1.5 (ERNA, 2004).

Препоръчителен хранителен прием

Препоръките за сред­нодневен прием на витамин А, включващ провитамин А-каро теноидите, варират между отделните държави, независимо от дългата история на познание за този витамин. Рискови групи за недостатъчен прием на витамин А са децата и старите хора. Жените по време на бременност и лактация се нуждаят също от повишен прием на витамин А. При бременност допълнителното количество е 100 микро грама RE, а при лактация увеличението може да бъде до 700 микро грама  RE/дневно. Тъй като запасите от витамин А при новородените са минимални, първите месеци са от значение за тяхното изграждане и едновременно покриване на физиологичните потребности от витамин А на израстващия организъм. Необходим е по-богат хранителен прием на майката с този витамин (Azais-Braesco and Pascal, 2000).

Типичен за старите хора е ниският прием на витамин А, вероятно поради избягване на животинските мазнини, основно свързани с риска от развитие на атеросклероза. Този ефект обяснява и неустойчивостта на тази рискова група към инфекциозните заболявания и предразположението й към развитие на катаракта. Разбира се, че витамин А-статусът може да бъде нарушен и в резултат на различни патологични състояния (нарушена усвоимост в тънките черва; нарушен чернодробен метаболизъм и др.). Понастоящем най-ефективният подход и в превенцията, и в лечението на болестите, свързани с витамин А-дефицита, е суплементирането на хранителния прием. Препоръчителните нива за прием на витамин А са съобразени и със становището на Научната Тератологична Комисия в САЩ, че за жени приемът на 3000 микро грама RE не носи потенциален риск за тератогенност. Тъй като при каротеноидите няма нито едно съобщение за тератогенен ефект, нутриционистите препоръчват потребността от витамин А в организма да бъде задоволена с по-висок относителен дял на каротеноидите в хранителния прием (WHO, 1998).

В спектъра от превантивни мерки срещу витамин А-дефицита са включени: създаване на нови хранителни суплементи, фортификация на някои хранителни суровини и хранителни продукти и повишаване на информираността на населението. Съдържанието на витамин А в повечето създадени вече хранителни суплементи се движи в широки граници (400-3000 микро грама). Епидемиологични данни показват, че значителен процент от приема на витамин А се дължи на все по-масовото използване на хранителните суплементи. Формите, под които витамин А участва в тях са най-вече следните: ретинил ацетат, ретинил палмитат и ретинал. Не всички държави позволяват продажбата на хранителни суплементи, съдържащи витамин A (ER- NA, 2004).

При добавянето на витамин А към някои храни се спазват, освен здравни, и технологични изисквания, които не позволяват промяна в органолептичните свойства на съответните храни. В много страни на Европа законодателно е легализирано, например, добавянето на витамин А към маргарините и към почти всички заместители на маслото. В някои страни също е регламентирано компенсирането на липсващите мастноразтворими витамини в продуктите, от които е отнета мазнината. Например в обезмаслените млечни продукти се добавя витамин А основно под формата на (3-каротен. В синхрон с Европейското законодателство витамин А се добавя към храни с по-есенциално предназначение, например млечни формули за кърмачета, заместители на ястия и диетични обогатени напитки (ERNA, 2004).

Съдържание на витамин А в храни

Най-богат източник на витамин А е черният дроб, следван от млечното масло, някои сирена и яйцето. Сред месата прави впечатление високото липидно съдържание при свинското месо и значително ниското съдържание на витамин А. Витаминът не се установява и в свинската мас. Явно е, че природните закони имат вътрешни механизми на контрол и разпределение на нутриентите, което да определи спецификата и съответно значението на всеки отделен хранителен продукт. Данните са част от проучване съдържанието на витамините в българските хранителни продукти, целящо изграждане на база данни за състава на храните, участващи в българската диета. Трябва да се отбележи, че витамин А е чувствителен към светлина и топлина, особено в присъствие на кислород и в алкална среда. Значителна част от него може да бъде загубена по време на технологичната обработка и съхранение. Около 14-16% от общия прием на витамин А идва от млечните продукти и около 10% от месните, без участието на черния дроб (ERNA, 2004).

Методи за анализ на витамин А.

Първоначалните методи, използвани за анализ на витамин А, са основани на реакцията на ретиноидите с киселините на Lewis, като антимонтрихлорид и трифлуороцетна киселина, с образуване на синьо оцветяване. Впоследствие се прилагат флуориметрични методи. Поради богатото присъствие на пречещи вещества в храните и невъзможността на този метод да ги разграничи, както и да отдели cis- от trans- формите, които много често се образуват при преработка и съхранение, се е наложило търсене на по-селективни методи. Тъй като cis-изомерите имат по-ниска биологична активност от тази на trans-съединенията, за прецизната оценка на хранителната стойност на продуктите е необходимо да се познава индивидуалното им съдържание. Предоставянето на данни за общата активност на витамин А или провитамин А, като сума от всички изомерни форми, може да доведе до погрешна оценка на качеството на хранителния прием и няма прецизна аналитична стойност (Gregory, 1996). Отговор на тези проблеми дават методите, използващи HPLC техника и притежаващи необходимите характеристики за селективност, прецизност и възпроизводимост. Методът, използван за анализ на витамин А, е HPLC и включва следните хроматографсхи условия:

  • обратно-фазова С18 колона
  • изократно елуиране
  • елуент: 100% метанол
  • обемна скорост на елуента: 1 ml/min
  • работно налягане: 11-12 МРа
  • флуориметрична детекция: Ех=285 nm; Em=345 nm
  • температурен режим на работа: 35 °С
  • обем на инжектиране: 50 ц1 Параметрите на метода са:
  • граница на откриване (LOD): 0.2 pg/100 g
  • граница на определяне (LOQ): 0.6 pg/100 g
  • линейност: 0.6 – 10 pg/100 g
  • аналитичен добив: 97%
  • относително стандартно отклонение (RSD%): 4.9%

Вашият коментар