Витамин B12 (част 3)

Витамин B12 (част 3)

Интересни научни изследвания при пациенти с деменция показват цианкобаламинен дефицит без прояви на симптоматика за анемия или макроцитоза. Разбира се тези данни все още не са достатъчни, за да бъде приет витамин В12-дефицитът като маркер за амнезия. Проявата на неврологичната симптоматика се обяснява с нарушена структура на миелина. Цианкобаламинът участва в мастнокиселинния метаболизъм. Хроничният му недостиг може да доведе до демиелинизация със съответните последствия за нервната система. Ето защо периодичното проследяване на серумния цианкобаламин може да подпомогне ранната диагноза на този витаминен дефицит. Суплементирането, особено при пациенти на възраст над 55 и 60 години с витамин В12, е желателно, поради естественото разпространение на атрофичен гастрит в тази възраст (SCF, ЕС, 2000). Рискови групи от населението за развитие на витамин В12-дефицит, освен възрастните хора, са вегетарианците и индивидите на макробиотична диета. Освен ниското средно ниво на кобаламина, за сигурен маркер на дефицита се приема и повишената плазмена концентрация на метилмалоновата киселина. Тази картина се наблюдава при понижена биоусвоимост на витамин В12 от храната, но не от използването на синтетичните форми в хранителните добавки. Ето защо Бордът по храни и хранене (FNB) насърчава възрастните хора в Америка да приемат хранителни суплементи, съдържащи витамин В12 (SCF, ЕС, 2000).

Безопасност

Въпросът с безопасността на хранителния прием на витамин В12 до скоро не бе актуален предвид много ниското съдържание на витамина в храните и значимото лимитиране на усвоимостта му, в зависимост от наличието на „вътрешния фактор“ в слизестата обвивка на стомаха. Тези две причини са в основата на невъзможността за предозиране на приема чрез храната. След бързото навлизане обаче на хранителните добавки в храненето на населението тази възможност се увеличи и започнаха проучвания върху ефекта от суплементирането с витамин В12. Повечето достъпни данни са или от отделни нерепрезентативни съобщения, или от клинични проучвания, целящи да покажат позитивната роля на суплементирането, но и в двете информации липсват данни за странични или вредни ефекти (SCF, ЕС, 2000).

Нежелани последствия от висок прием на витамин В12 биха могли да се очакват при по-висок терапевтичен, а не хранителен прием. В това отношение са проведени разнообразни проучвания при хора и при експериментални животни. Третирането на хора с високи дози цианкобаламин от 4.5 mg/ден в продължение на 14 дни, 2 mg/ден за 1 година и 1.0 mg/ден за няколко години не показва странични ефекти (EVM, UK, 2003). Макар че проучванията при животни са крайно лимитирани, достъпната информация не показва тератогенен и други вредни ефекти върху фертилността и постнаталното развитие. Няма също така данни за канцерогенност и генотоксичност, както и за зависимост „доза – отговор“ и за механизмите на токсичност. Въпреки всичко остава известна несигурност, продиктувана от спорадични съобщения, предполагащи промотивна туморна активност на витамин В12 (EFSA, 2006).

В проучване, проведено в USA, се съобщава, че 26% от възрастното население приема витамин В12 като хранителна добавка. Приемът при различните възрастово-полови групи е 83 микрограма/ден за възрастни мъже, 106 микрограма за възрастни жени, 37 микрограма /ден за бременни жени. Въпреки високите дози, не са отбелязани никакви странични ефекти (SCF, ЕС, 2000).

Отсъствието на вредно въздействие от приема на витамин В12 е доказано и обосновано от Борда по храни и хранене в Националния Институт по Медицина, САЩ след интензивно проучване и третиране на пациенти с пернициозна анемия с дози до 1000 микрограма , която се приема за безопасна. Не се установяват и странични ефекти дори при парентерално вливане на 1 mg два пъти седмично в продължение на 3 години или интравенозно по 1 mg/ден за една година. Тези данни показват, че няма база за изчисление на LOAEL при орален прием. Много проучвания доказват, че оралният прием от 3 mg/ден може да бъде приет като „установено безопасно ниво“ (OSL), та дори и по-високи количества, но близки до тази стойност се приемат като безопасни. Така максималното ниво за прием на суплементи съвпада с OSL и има стойност 3 mg витамин В12 дневно (Hathcock, 2004).

Препоръки за хранителен прием

Среднодневната препоръка за хранителен прием на витамин В12, определена от Научен комитет за храни EC, SCF – Scientific Committee for Food) (SCF, EC, 1993) e 1.0 микрограм/ден при популационен референтен прием (PRT) за възрастни 1.4 pg/ден. Това количество отговаря на потребността на организма за поддържане на телесното ниво от 2.5 микрограм /ден и за компенсиране на загубите (около 0.1% от общото телесно съдържание). Витамин В12 се получава от храната основно от продуктите с животински произход, най-вече млечните храни, рибата и месото (червеното). Индивидите с висока консумация на черен дроб и някои риби (сардина) могат да получат висок прием на витамин В12, докато вегетарианците задължително трябва да приемат хранителни добавки, за да постигнат желания минимум от витамин В12 (SCF, ЕС, 2000; EVM, UK, 2003).

…следва продължение…

Вашият коментар