Проучванията върху хранителния прием на витамин В12 в Европейските страни, макар и доста ограничени, показват среден прием за възрастни мъже и жени съответно от 4.9 и 3.9 микрограма/ден. Данните са от репрезентативно проучване в Холандия в домакинствата за наблюдение на хранителната консумация (Blokdijk, 2000). Средният прием на витамин В12 при възрастни холандци е около 5 микрограма/ден, в границите 0.5 до 16.9 микрограма/ден от храната и до 32 микрограма/ден за общия прием, включващ и суплементите (SCF, ЕС, 2000; ERNA, 2004).
Данните от Ирландия показват среднодневен прием на витамин В12 от всички източници (храна и суплементи) от 5.4 и 4.1 микрограма съответно за мъже и жени, разпределени в 97.5ти персентил респективно 15.0 и 15.1 микрограма/ден. Средният прием само от храната е 5.2 за мъже и 3.6 микрограма/ден за жени със съответно разпределение от 13.1 и 11.8 микрограма/ден.
Изследванията върху хранителния прием на витамин В12 в Англия показват среднодневен прием от богати хранителни източници 7.3 микрограма/ден за мъже и 5.4 микрограма/ден за жени. Сред проучванията на глобално ниво най-висок прием за витамин В12 се установява в Американското изследване NHANES III, което установява 17 микрограма среднодневен прием на витамина за мъже на възраст 31-50 години.
При изготвяне на препоръките за хранителен прием на витамин В12 се вземат предвид както данните от изследванията на популационния хранителен прием, така и спецификата на неговата абсорбция, зависеща от IF-гликопротеин, синтезиращ се от париеталните клетки на стомаха. От особено значение е също така фактът, че витамин В12, за разлика от другите В-витамини, се складира в черния дроб и бъбреците. Концентрацията му в черния дроб е между 0.5 и 1 микрограма/g, а общият му телесен пул е около 2-3 mg (SCF, ЕС, 2000).
Съдържание в храни
Всички форми на витамин В12, открити в природата, се синтезират само от микроорганизми. В растенията тбзи витамин не се установява с изключение, и то само в редки случаи, на замърсяване с микроорганизми. По коренчетата, например на някои бобови са установени минимални количества от витамин В12, вероятно отново от замърсяване, като в зърната им витаминът не се открива. Строгите вегетарианци биха могли да развият лесно витамин В12-дефицит (Hermann and Geisel, 2002). Ето защо при тях се препоръчваприемането на хранителни добавки, съдържащи витамин В12. В храните от животински произход витамин В12 е представен основно от коензимните си форми – метилкобаламин и 5-дезоксиаденозилкобаламин (Scott, 1997).При повечето условия на технологична и кулинарна обработка и на съхранение на храните не се установява значителна загуба на витамин В12. При съхранение на зърнени закуски, суплементирани с витамин В12, при стайна температура в продължение на една година се установява 17% загуба на витамина. Проучвания върху различна температурна обработка при пастьоризация на млякото показват приблизително 90% запазване на съдържанието на витамин В12. Стерилизацията, която се извършва при по-високи температури, например 120°С за 13 минути води до 77% загуба на витамина (Gregory, 1996).
Известно е, че витамин С може да ускори разграждането на витамин В12. Този факт обаче не намира широко практическо приложение, поради липсата на витамин С в храните, съдържащи витамин В12. Тиаминът и никотинамидът също ускоряват разграждането на витамин В12, но механизмът на това взаимодействие все още не е изяснен, фотохимичното разграждане на коензимните форми на витамин В12 води до образуванена аквакобаламин. Това превръщане на едни форми в други не се отразява на общото съдържание на витамина в продукта. Активността на витамина е най-висока при pH 4-7. Киселата или алкалната среда предизвикват хидролиза на амидите, образувайки биологично неактивни деривати на витамин В12 (Hermann and Geisel, 2002).
При микробиологичния синтез на витамин В12 се продуцират и такива витаминни форми, които не проявяват метаболитна активност при млекопитаещите. Тези форми се наричат „аналози“ или „кориноиди“, тъй като те са достатъчни за протичане на ензимната реакция и растежа на микроорганизмите, но са недостатъчни за специфичната им роля в метаболизма на човека. Така например водораслите и някои други организми могат да синтезцрат аналози на витамин В12, които не съдържат кобалт и са неусвоими за човешкия организъм, дори биха могли да блокират метаболизма на витамин В12. Проучване върху консумацията на водорасли при деца-вегетарианци не подобрява хематологичния статус, но нивото на плазмения витамин В12 се повишава. Този резултат отново показва, че усвоимостта на витамин В12 от водорасли и други растителни източници е дискутабилна. В заключение определено може да се каже, че основните хранителни източници на витамин В12 са тези от животински произход (месо, мляко, яйца), а хранителните добавки, при включване в съвременните диети в съответствие с изискванията на организма, позволяват да се избегнат състояния на витамин В12-дефицит.
Методи за анализ
В химията на храните основен подход за определяне на съдържанието на витамин В12 не е химичен метод, а класическият микробиологичен растежен тест при използване на Lactobacillus leichmannii. Друг аналитичен подход, който намира сравнително ограничено приложение понастоящем, е радио-лиганд-свързващата процедура. HPLC-техниката, независимо че позволява разделяне на различните форми на витамин В12, не се използва в анализа на храни, поради много ниското съдържание на витамина в тях. Използваната в миналото радио-лиганд-свързваща процедура както за анализа на клинико-лабораторни проби, така и за анализа на храни не епрецизен метод, тъй като свързващият протеин не различава активните от неактивните форми или т.н. аналози на витамин В12. Впоследствие тази процедура е подобрена чрез използването като свързващ белтък на вътрешния фактор – порцин, който има селективност по отношение на биологично-активните форми на витамин В12 (Gregory, 1996).
Подготовката на храните за анализ включва: хомогенизация в буферен разтвор, инкубация при температура 60 °С в присъствие на папаин и натриев цианид. В резултат витамин В12 се освобождава от белтъчно свързващия го комплекс и всички ко баламини се превръщат в по-стабилната форма на цианкобаламина. Превръщането в цианкобаламин също подобрява прецизността на анализа, който варира в зависимост от разновидността на витаминните форми.