Витамин B12 (част1)

Витамин B12 (част1)

История

За пръв път през 1824 г. е описана фатална за човека анемия, развиваща се в резултат на проблеми в храносмилането. Дълъг е периодът, в който науката е търсила обяснение на ролите на витамин В12 и фолиевата киселина за развитието на неясно за този етап заболяване у човека. Повод за задълбочена дискусия на болестта става презентацията на доктор J. Combe на тема „Историята на един случай с анемия“, публикувана в списание Trans Med Chirurg Soc, Edinburg, 1824.

Авторът изказва предположението, че причината за болестта е вероятно в храносмилателната система. В резултат на научната дискусия се инициират проучвания върху пернициозната анемия в частност и върху мегалобластната анемия в по-общ план. В продължение на почти едно столетие няма напредък в лечението и анемията продължава да бъде фатална болест, получила по това време името пернициозна (от латински pernicious – гибелна) злокачествена анемия. През 1926 г. нобелистите G. Minot and W. Murphy откриват лечение на страшната болест чрез диета, съдържаща основно и в много големи количества черен дроб. Този факт дава право на авторите да предположат, че инициирането на анемията е свързано със смущения в процесите на храносмилане. Според последвалите проучвания на Castle and Townsend в основата на патогенните механизми на анемията е дефицитът на някои витамини, постигнат в резултат на недостатъчен хранителен прием, лоша абсорбция и ниска степен на усвоимост или на повишени потребности и увеличена екскреция от организма. По ирония на съдбата W. Castle не участва в състава на нобелистите по този въпрос.

Наградата е разделена между Whipple и Robsheit-Robbins, които установяват, че диета с говежди черен дроб повишава нивото на хемоглобина при кучета с хронични кръвоизливи. Две години след връчване на Нобеловата награда вече е изяснено, че подобрението, постигнато при експериментите с кучетата, е за сметка на желязото, а не на витаминното съдържание в черния дроб. Кулминацията в проучването на анемията се постига през 1948 г. след изолирането на витамин В12 от научен колектив, работещ към фирма Merck, САЩ, който изпреварва само с 3 седмици научната група на Glaxo, Англия. Поредната Нобелова награда за химия е дадена през 1964 г. на D. Hodgkin за изясняване на химичната структура на витамин В12.

Историята на откритието на витамин В12 е тясно свързана с изясняването на пернициозната анемия, за която днес е известно, че дефицитите на витамините В12 и фолатите предизвикват инициирането на тази анемия. В процеса на развитието на познанието за заболяването се установява, че рисковите фактори са два – външен (хранителен) и вътрешен (механизъм на усвояване). Първият фактор е самият витамин В12, доставян с храната (черния дроб), вторият е мукополизахарид на слизестата обвивка на стомаха, осигуряващ ефективното усвояване на доставения с храната витамин В12. Имунолозите дефинират пернициозната анемия като автоимунна болест с увреждане на стомашната лигавица от Т-лимфоцити и появата на антитела срещу вътрешния фактор (IF), в резултат на което се блокира резорбцията на витамин В12 (Божков and Огнянов, 1997).

Съвременните научни проучвания върху витамин В12 имат широк спектър от цели и задачи, включващи биологичната роля на витамина не само при развитието на анемия, но и при редица други болести на нашето съвремие, както и при различни рискови групи от населението; при създаването на нови обогатени храни и хранителни добавки и много други; в аспекта на храненето и здравето на населението.

Химия

Витамин В12 е генерично наименование, обхващащо група от съединения, притежаващи тетрапиролова структура, в която кобалтовият йон е хелиран с четири пиролови азота. Много често в научната литература той се среща под името цианокобаламин. В молекулата на витамина участват две хете роциклени системи: бензимидазолова и коринов пръстен (EVM, UK, 2003). Кориновият пръстен е подобен на порфириновия с тази разлика, че е частично хидрогениран, т.е. частично редуциран, което обяснява и по-слабо спретнатата му система. Молекулата на витамин В12 е неутрална. Кобалтовият йон освен с азотните атоми на пироловите остатъци в кори новия пръстен е свързан чрез пета ковалентна връзка с азота от 5,6-диметилбензилидазола и с шеста връзка с различни заместители R (цианид, 5-дезоксиаденозилова група, метилова група, вода, хидроксилен йон или други лиганди като нитрати, амоняк или сулфиди). В зависимост от вида на групата R се различават и следните витаминни форми: метил-, дезоксиаде- нозил- и хидроксикобаламин. Цианокобаламинът е витамин В12. Когато (CN-) е заместен с (ОН-) съединението е витамин B12a, когато е заместен с вода – аквокобаламин или витамин: Bi2b, а когато заместителят е NO2- съединението е нитрокобаламин (витамин Bi2c) (Рачин, 2003).

Витамин В12 е витаминът с най-сложен строеж и единственият, притежаващ метален атом в молекулата си. Липсата нн идеална планетарна структура на кориновия пръстен определя пространствения строеж на витамина като неправилен октаедър. Общо структурата може да се приеме като комбинация от нуклеозид и силно заместен коринов пръстен. В молекулата му се съдържат остатъци от фосфорна киселина и амидите на оцетната и пропионовата киселина…

…следва продължение…

Вашият коментар