Витамин B12 (част 2)

Витамин B12 (част 2)

Хидроксикобаламинът и цианкобаламинът са синтетични форми на витамин В12, използвани за суплементиране и фортификация на храните, поради стабилността и пазарната достъпност на съединенията, формите на витамина, които притежават коензимна активност са метилкобаламин и 5-дезоксиаде-нозилкобаламин. Метилкобаламинът участвува в трансфера на метилови групи от 5-метилтетрахидрофолата (в метионин-синтазата), а 5-дезоксиаденозилкобаламинът участва в ензимните реакции на метилмалонил-СоА-мутазата. Витамин В12 кристализира под формата на червеникави кристални иглички. Тази оцветка може да лимитира до известна степен приложението му като обогатител на храните, тъй като може да доведе до промяна на естествения цвят на основния продукт. При 300°С кристалното вещество променя цвета си потъмнявайки, но не се стопява(Рачин, 2003).

За разлика от другите витамини, които се синтезират в растителния свят, витамин В12 се продуцира само в резултат на бактериална активност. Около 20 естествено съдържащи се в природата аналози на витамин В12 са идентифицирани. Не всички обаче притежават витаминна активност. Има и такива форми, които притежават активност, но не могат да бъдат усвоени от организма (Gregory, 1996).

Биологично значение

Основното значение на витамин В12 се състои в коензимната му функция в междинния метаболизъм на нутриентите. Той е кофактор на ензимите метионин-синтаза и метилмалонил-СоА-мутаза. Метионинсинтазата е есенциална за едновъглеродния метаболизъм, заемаща ключова позиция в синтеза на донора на метилови групи S-адено-зил-метионин и в клетъчния транспорт и метаболизъм на фолата. Метилмалонил СоА-мутазата участва в превръщането на L-метилмалонил-СоА в сукцинил-СоА-важен процес в синтеза на дълговерижните мастни киселини (EVM, UK, 2003). Витамин В12 играе специфична роля в метаболизма на аминокиселините, свързани с появата и развитието на различни патологични състояния в организма. Той участва в реакциите на метилиране заедно с фолиевата киселина. Дефицитът му блокира превръщането на хомоцистеина в метионин, а реакцията на взаимното превръщане на метилмалонил-СоА и сукцинил-СоА изисква задължителното му присъствие (Ellenbogen and Cooper, 1992; SCF, EC, 2000).

Усвояването на витамин В12 от храната започва с освобождаването му от протеинните комплекси в резултат на пептидното разграждане в стомаха. „Свободният“ витамин В12 се свързва отново с други белтъци (хаптокорини или R-протеини), отделяни от слюнчените жлези и стомашната мукоза. В тънките черва свързващите R-протеини се разграждат от панкреатичната протеаза и кобаламинът се свързва от „intrinsic factor“ (IF), образувайки IF-кобаламин комплекс. Така усвояването на витамин В12 се реализира по пътя на активния транспорт (Scott, 1997). Установено е, че при по-висок прием на витамина неговата усвоимост е в обратна зависимост. При хранителен прием на 1микрограм се абсорбират около 50% от витамина, а при прием 25 микрограма – само 5%. По пътя на прсивна дифузия и при липса на 1F се абсорбира едва 1% от поетия с храната витамин В12 (SCF, EC, 2000; Hermann, 2002).

Кобаламинът се транспортира в организма чрез специфични свързващи протеини – транскобаламини (ТС). Нормално 80% от плазмения кобаламин (основно под формата на метиладенозил и хидроксикобаламин) се свързва към гликопротеините ТС I и ТС III и се транспортира до черния дроб. Останалите 20% се свързват към ТС II, който е есенциалният преносител на витамин В12 до другите метаболитноактивни тъкани (костен мозък, мозък) (Hermann, 2002).

Причините за проява на витамин В12 дефицит са идентични с тези на другите витаминни дефицити, като например понижен хранителен прием, повишени метаболитни потребности или неправилно активиране и усвояване в тъканите. Другите причини за цианкобаламинния дефицит включват: понижен синтез на IF, частична или пълна гастректомия, панкреатична недостатъчност, гастроинтестинални смущения и бактериален растеж. Според V. Herbert (1994) витамин В12 – дефицитът може да бъде разпределен в четири етапа. Първите два етапа от дефицита включват изчерпване на запасите от витамина в плазмата и клетките. И при двата етапа се установяват ниски плазмени нива на холо-ТС II, а само при втория етап се установяват ниски нива на холо-хаптокорин (Lindgren, 1999). Третият етап се характеризира с функционален дисбаланс, при който, наред с понижените нива на холо-ТС II, се установяват повишени плазмени концентрации на хомоцистеин и метилмалонова киселина. В четвъртия етап вече се проявяват и параклинични симптоми (макроовалоцитоза, повишен MCV на еритроцитите или повишен хемоглобин). Ранното диагностициране на витамин В12 дефицита е от значение, тъй като уврежданията биха могли да бъдат обратими при допълнителен прием на витамина.

Класическата проява на витамин В12-дефицита е пернициозната анемия, която основно се дължи на липсата на IF; друга проява на дефицита са неврологичните усложнения. Значителен процент от възрастното население (75-90%) при изследване на биологичните маркери показва наличие на витамин В12- дефицит. Известно е, че 20-40% от възрастните притежават недиагностициран цианкобаламинен дефицит (Thurman, 1997; Herbert, 1994; Hermann, 2002)…

…следва продължение…

Вашият коментар