ВИТАМИН С (Част 2)

ВИТАМИН С (Част 2)

Витамин С регенерира алфа-токоферола (витамин Е) от алфа-токофероксиловия радикал, образуван след захващането на липидни радикали (Upston et al., 1999; Frei, 1999). При експерименти in vitro е доказано, че алфа-токоферолът може да действа като прооксидант при отсъствие на коантиоксиданти. Така става ясно значението на витамин С за недопускане на проантиоксидантното действие на алфа-токоферола. Значението му се подсилва още повече от факта, че взаимодействието на аскорбата с алфа-токофероксиловия радикал до алфа-токоферол води до преместване на свободните радикали от липидната във водната фаза, с което се предотвратява токоферол-медиираната пероксидация (Neuzil et al., 1997). Има данни за способността на витамин С да регенерира уреата, глутатиона и (бета-каротена от съответните им оксидативни продукти (Carr and Frei, 1999). Проявявайки антиоксидантнаната си активност, аскорбиновата киселина може също така да намали оксидативните увреждания в клетката (Diaz et al., 1997).

Витамин С е идеален антиоксидант, защото ниските едноелектронни редукционни потенциали на аскорбата и на аскорбиловия радикал им позволяват да взаимодействат и да редуцират всички свободни радикали и оксиданти. Освен това стабилността и ниската реактивоспособност на аскорбиловия радикал допълват оценката за ефективност на антиоксидантната му дейност (Carr and Frei, 1999). По данни на J. May (1999) аскорбиновият радикал лесно дисмутира до аскорбат и дехидроаскорбинова киселина.

Аскорбиновият радикал може да бъде редуциран обратно до аскорбат с участието на NADH-зависима семидехидроаскорбат-редуктаза (Tsaos, 1999). Потребността от този ензим се увеличава при процесите, включващи по-високи вътреклетъчни концентрации на аскорбата (Chan et al., 1999). При хормоналния биосинтез и синтеза на карнитина участващите ензимиизискват наличие на витамин С. Така например образуването на норепинефрина от допамина се реализира с участието на витамин С. Ензимът, който участва в процеса на аминиране може да прояви активността си само в присъствие на витамин С (Levine et al., 1996). Установено е, че аскорбатът е кофактор или косубстрат за осем ензима. Три от тях се нуждаят от аскорбата при хидроксилирането на пролина и лизина в процеса на биосинтеза на колагена.

Редукцията на метали с променлива валентност от аскорбата може да има вреден ефект, тъй като се образуват хидроксилни и липидни алкоксилни радикали, съответно с водороден пероксид или с липидни хидропероксиди (Carr and Frei, 1999).

Антиоксидантният потенциал на витамин С определя значението му за богатото разнообразие от биохимични и физиологични механизми, протичащи в организма. Доказано е, че високи дози витамин С предотвратяват развитието на простудни заболявания и скъсяват тяхната продължителност; редуцират способността за синтез на хистамин, което свойство е от особено значение при някои усложнения по време на бременност. С особен интерес и многостранни дискусии през 40те години на миналия век е посрещната новината от изследванията на L. Pauling (1976), отразена в неговия бестселър „Вйтамин С и обикновената простуда“. Независимо от бурния критицизъм, продължил около 20 години, днес твърдението на L. Pauling е потвърдено и подкрепено от много факти и данни, доказващи участието на витамин С в защитата не само спрямо баналната простуда, но и към редица други болести. Доказателствата са в полза на витамин С, който участва в поддържането на ефективна имунна защита (Van Stratren and Josling, 2003).

Витамин C има есенциална роля в биосинтеза на колагена, като се започне с диференциацията, пролиферацията и съзряването на произвеждащите колаген остеобласти, транскрипцията и транслацията на колагеновия ген до неговото проявяване и регулиране активността на ензимите, участващи в хидроксилирането на остатъците от пролин и лизин. По този път витамин С участва активно в костния метаболизъм. Първият симптом на нарушения колагенов синтез е кървенето на венците, означаващо иницииране на скорбута – маркер за витамин С-дефицит (Franceshi et al., 1994; Ribarova and Manolova, 2001; Ribarova and Manolova, 2002).

От особено значение е наличието на витамин С за синтеза на невротрансмитерите и пептидните хормони. Активността на Cu-съдържащите ензими може да бъде проявена при задължително присъствие на витамин С. Тези ензими участват в синтеза на сигналните трансмитери в нервите и във формирането на пептидните хормони в мозъка. Типични примери в това отношение са участието на витамин С в превръщането на триптофана в 5-хидрокситриптофан и серотонин и на образуването на епинефрин от допамин (Levine et al., 1996).

Усвоимостта на желязото от храната в организма зависи и се повишава при храни от растителен произход в голяма сте¬пен от присъствието на витамин С, който има способността да променя формата на железния йон в стомаха от фери във феро (Reddy et al., 2000). Този факт е от значение при изграждането на ефективни диети при вегетарианци.

Най-високи концентрации на витамин С са установени в адреналните жлези, очните лещи и черния, дроб, което показва необходимостта от този витамин за функцията на съответните органи. Редица изследвания показват, че богатият хранителен прием на витамин С (>300 mg/ден) се свързва с определено забавяне на възрастовата макулна дегенерация и с намаление на случаите с катаракта (Bassler et al., 1999)…

…следва продължение…

Вашият коментар