ВИТАМИН С (Част 3)

ВИТАМИН С (Част 3)

Ефективно и полезно е участието на витамин С в инхибиране синтеза на нитрозамините, които са силно канцерогенни. По този начин витамин С изпълнява и защитната си детоксична роля в организма.

Много епидемиологични проучвания доказват позитивната роля на витамин С в превенцията и лечението на редица болести (сърдечно-съдови, ракови, мозъчно-съдови, диабет, катаракта, астма и др.). Повечето от тях обясняват постигнатите резултати с антиоксидантните свойства на витамин С. В редица проучвания обясненията имат противоречив характер. Докато богатият хранителен прием на плодове и зеленчуци сесвързва с по-нисък риск от развитие на някои ракови болести (рак на езофагуса, стомаха, дебелото черво и белия дроб), то проучванията със суплементиране с витамин С не показват по-добен ефект. Механизмите на действие на витамина при сърдечно-съдови и очни болести все още не са напълно разяснени. (Levine et al., 1996). Вероятно превантивният ефект на плодове и зеленчуци се дължи и на комплексното действие на техните биологично-активни съставки.

Безопасност

Витамин С е най-масово приемания витамин от населението, дори без лекарско предписание или препоръки. Ето защо е необходимо да се посочат съвременните схващания за неговата безопасност. Исторически познанието за витамин С започва с изучаване на дефицита му върху здравето на човека. Много често в литературата състоянието на дефицит (скорбут) се нарича състояние на „четирите X“ – хеморагия, хиперкератоза, хипохондрия и хематологични отклонения. Днес вниманието на науката е насочено и към определяне на максималния безопасен прием на витамин С. При експерименти с животни витамин С показва ниска токсичност и то само при случаите с много високи дози, получавани за кратък период от време. Високите дози (50 mg/дневно) при морски свинчета предизвикват забавяне на растежа; при плъхове (150 mg/kg/ден) водят до значително повишаване на холестерола, а при пилета се стига до известно нарушение на минералния метаболизъм. Не се съобщават данни за промяна на параметрите на репродукция, както и за канцерогенност и генотоксичност (EVM, UK, 2003).

При прием на високи дози витамин С при хора се наблюдават негативни ефекти основно в гастроинтестиналния тракт. Други описани неблагоприятни въздействия са метаболитната ацидоза и промяната в протромбиновата активност. Нежелани ефекти могат да бъдат наблюдавани при индивиди със съответна предиспозиция, изразени в повишена оксалатна екскреция и образуване на конкременти (EFSA, 2006).

Свойството на витамин С да повишава усвоимостта на желязото обуславя приложението му при хемохроматоза и при индивиди със съответна хетерозиготна наследственост. Обогатяването на диетата с дози до 1000 mg дневно в продължение на 5 години не показва вредно въздействие (EVM, UK, 2003).

Широкомащабното и задълбочено проучване върху безопасността на витамин С, проведено от Борда за Храни и Хранене при Американския Институт по Медицина установява, че 3 g/ден витамин С може да предизвика само осмотични разхлабващи реакции в отделителната система. Този факт се приема като основен за определяне на най-ниското ниво, предизвикващо нежелан ефект (LOAEL). Преизчисленията с фактора на неопределеност показва горно допустимо ниво за прием на витамин С от 2 g/ден (Upper Intake Level) (FNB, 2000; ERNA, 2004).

Дългогодишното познание и използване на витамин С при различни нормо- и патофизиологични състояния на организма не показва вредно въздействие, а отбелязва само някои странични неприятни, но преходни ефекти, свързани с гастро-интестиналната система. Тъй като най-ниската доза, при която са установени тези ефекти е 3 g/ден, тя се приема за LOAEL. Изчислението на UL се извършва по познатия начин при използване на фактори на несигурност 1.5 UF.

UL=LOAEL/UF=(3 gfaeH)/1.5=2 g/ден

Безопасни нива за прием на витамин С

Организация  Метод  Безопасно ниво, (mg)
IADSA            ULS      2000 mg/ден и 1000 mg/отделна доза (приемана през          четири или повече часа)
FNB                UL        2000 mg/ден
ЕС                   UL        не се съобщава
EVM, UK препоръчителни нива при суплементиране 1000 mg

Препоръчителен хранителен прием

В препоръките за хранителен прием на витамин С в различни държави от Европейската общност се дават различни нива за отделните популационни субгрупи. Обикновенно препорачителният дневен прием включва всички възрастови групи от раждането до дълбока старост, но формулировката на самото понятие е различна в различните страни, което обяснява разликите в предложените препоръчителни стойности…

…следва продължение…

Вашият коментар