ВИТАМИН D (част 3)

ВИТАМИН D (част 3)

Безопасност

Още през 1984 г. Narang и колектив установяват хиперкалцемия след тримесечно приложение на витамин D в дози от 10-95 микрограма на ден. Значимо повишение на серумното калциево ниво се определя след прием на 60 микрограма витамин D дневно. Тази доза е много по-висока от нормалния хранителен прием. Тя се приема за NOAEL, тъй като при нея все още не се установяват вредни и странични ефекти. Съвременни проучвания показват, че NOAEL може да бъде дори и 100 микрограма. Ето защо LOAEL може да бъде по-висок от 100 микрограма на ден по отношение на хиперкалцемичния ефект. Становището на редица експертни съвети (FNB, USA, EVM, UK), оформено на базата на проучвания само върху хранителния прием, без да се включват хранителните добавки (суплементи) при различни популации е, че среднодневният хранителен прием на витамин D е по-малко от 9 микрограма. През последните години, независимо от масовото използване на хранителни добавки, няма съобщения за установен вреден ефект от този витамин. Определянето на максимално ниво на прием на витамин D от суплементи при използуване на NOAEL 60 микрограма и фактор на несигурност 1.2 показва 50 микрограма за UL. Независимо, че повечето резултати от съвременните проучвания показват, че приемът на 100 микрограма витамин D може да бъде приет за NOAEL, все още от съображения за сигурност учените изчакват и дават шанс във времето за потвърждение или отхвърляне на това ниво (EFSA, 2006). Различните експертни групи, определящи безопасността на приема на витамин D от хранителните суплементи, дават различни стойности, формулирани съответно по различен начин. Нивото от 60 микрограма , определено като безопасно от IADSA, се базира на клинични проучвания със суплементиране и изследване приема на витамин D при лица, получаващи суплементи със среднодневен хранителен прием на витамин D под 9 микрограма. (Hathcock, 2004). Превишаване на границите на безопасност, макар и с малка вероятност би могло да се очаква при прекомерна консумация на риба и на обогатено с витамин D мляко (ERNA, 2002).Приемът на много високи дози витамин D (>2.75 nmol/1 в серум) може да предизвика хиперкалциемия. Витамин D спомага за абсорбцията на калция и резорбцията от костите, водещо до депозиране на калций в меките тъкани, дифузно деминерализиране на костите и до необратимо токсично действие върху бъбреците и сърцето. Лица със саркоидоза са изключително чувствителни към витамин D, което е предизвикано от неконтролируемото превръщане на витамина в активна форма в грануломатозната тъкан. Въпреки че подобни случаи са рядкост, те трябва да се имат предвид при суплементиране на диетата с витамин D (EVM, UK, 2003). Чувствителността към витамин D варира в зависимост от генотипа, тъй като има съобщения, че генното кодиране на витамин D-рецепторите е полиморфно и данните в различните проучвания се движат в много широки граници.

Проучванията върху генотоксичността на витамин D не показват подобен ефект при експериментално тестване на дози от 0.033 до 10 mg/петри Salmonella tiphimurinum. Тератогенен ефект е описан при експериментални животни, получаващи от15 пъти по-високи дози от препоръчваните за човека (SCF, ЕС, 2002). В литературата все още няма данни за сравнителната оценка на токсичността на витамин D2 и витамин Бз. И двете форми се използват за обогатяване на храни в дози до 1.0125 mg/ден. Липсват данни за канцерогенност на витамин D както in vivo, така и in vitro (EFSA, 2006).

Препоръчителен хранителен прием

Витамин D (за разлика от другите витамини) се синтезира в кожата под въздействието на слънчевата енергия. При достатъчен синтез организмът не се нуждае от допълнителен внос на този витамин, но при липса на слънчева светлина храната става важен фактор като източник на витамин D. Известно е, че населението на земята в по-голямата си част е изложено на по-ниска степен от оптималната потребност на слънчева експозиция. Този факт е подкрепен както от географското положение, така и от сезонността и по-специално зимния сезон, когато излагането на слънце е далеч под оптимума. Като допълнение към сезонността и географското разположение трябва да се отбележи и значителното замърсяване на въздуха, което „блокира“ и намалява активността на слънчевата радиация. Под действието на всички по-горе изброени фактори витамин D може да придобие реалната сила на един истински витамин. При съвременните препоръки за предпазливо излагане на слънце във връзка с разрасналите се случаи на кожни ракови образувания, ролята на хранителния прием на витамин D става почти есенциален фактор и придобива още по-голямо значение.

Дефиницията за международна единица (IU), с която се измерва активността на витамин D, е формулирана още през 1950 г. от WHO. Тя гласи – витамин D активността на 0.025 pg стандартна субстанция кристален витамин Бз е равна на 1.0 IU или изразена като равенство 1.0 IU витамин D3=0.025 микрограма или 65.0 pmol.

Изясняването на метаболизма на витамин  D3 с образуването на активни секостероиди като 1а,25-(ОН)г D3 позволи да бъде препоръчано изразяване и в моларни концентрации. Така 1IU la,25-(OH)2D3 може да бъде аритметично изразена като еквивалентна на 65.0 pmol (Norman, 1996). Трудно може да бъде определен точният минимум на дневната потребност от този секостероид, тъй като витамин D3 се продуцира ендогенно…

…следва продължение…

Вашият коментар