ВИТАМИН D (част 4)

ВИТАМИН D (част 4)

Потребността от витамин D, предложена от FNB (Борда по храни и хранене към Националния Научен Борд на USA) през 1989 г., е 200 IU/ден или 5 микрограма дневно за възрастни над 24 години (FNB, 1989). Впоследствие същият Борд дава и препоръки за прием на витамин D при различни физиологични състояния. Така за бременни и лактиращи се препоръчва прием от 400 IU или 10 микрограма на ден, отговарящ на повишената потребност от калций. За новородени и до 6-месечна възраст препоръката е от 300 IU или 7.5 микрограма на ден, а за деца над 6-месечна възраст до 24 години е 400 IU (10 микрограма на ден).

Препоръките за среднодневен хранителен прием на витамин D, предлагани в различните Европейски страни, се различават. Рискови групи за лош витамин D-статус са децата, възрастните и лицата с недостатъчна слънчева експозиция. Постигането на препоръчителните нива днес е улеснено от богатото присъствие на разнообразни хранителни суплементи, производство на чужди и на наши български фирми.

Съдържание в храни

По-значителни количества витамин D се откриват в лимитиран брой хранителни продукти, каквито са мазнините, рибите и рибните масла, обогатените маргарини и яйцата. Растителните храни не са източник на витамин D. Нови, изненадващи данни обаче показват, че гъбите са единствената растителна храна, съдържаща витамин D, така че те могат да бъдат единствения естествен източник на този витамин за вегетарианците (Вгеепе, 1990). Най-популярни в диетата на човека са два вида гъби: култивираната печурка (Agaricus bisporus) и японската дървесна гъба шиитаке (Lenti- nus edodes). Първата е характерна за диетата на западните страни, а втората за Далечния Изток. Много данни показват значимо съдържание на витамин D2 в някои диворастящи гъби. Според данни на Mattila et al. (2000) съдържанието на витамин D2 в сиво-жълтия пачи крак (Chantarellus tubaeformis) е 29.8 микрограма на 100 g свежо тегло. Сравнителната оценка по отношение на препоръчителния дневен прием за възрастни (5 микрограма на ден ) показва, че порция от 100 g от тези гъби ще задоволи почти едноседмичната потребност от витамин D. За съжаление в най-популярната гъба – култивираната печурка – съдържанието на витамин D е едва в следи. Takamura et al. (1991), Gutila et al. (1999) и Mattila (2000) определят много високи нива на D2 в култивираната „шиитаке“ – от 22-110 микрограма 100 g сухо тегло. Култивирането на гъбите при естествена светлина води до по-високо съдържание на витамин D2. Man et al. (1998) препоръчват облъчване на гъбите с ултравиолетова светлина с цел увеличаване съдържанието на витамин D2.

Групата храни с относително ниско съдържание на витамин D включва месо, месни и млечни продукти. В тези продукти се определя и 25-OHD (Mattila et al., 1995). В по-стари научни източници се говори за водоразтворим витамин D в млякото, който според съвременното познание се отнася за белтъчно свързания 25-OHD.

25-Хидроксикалциферолът, добавен към калциферола значително повишава естествената витамин D- активност в млечни и месни хранителни продукти. В много страни вече са разработени нормативни документи за обогатяване на маргарините и млечните продукти с витамин D (Gre-gory, 1996; Van den Berg, 1997). Това е ефективна здравна и хранителна интервенция, която попълва загубите от витамина в процеса на обезмасляване на млякото. По данни на различни автори на табл. 9 е представено съдържанието на витамин D в хранителни продукти, типични източници на този витамин.В съответствие с Европейското законодателство витамин D може да бъде добавен към определени хранителни продукти или храни със специфично предназначение. Такива са някои млечни формули, заместители на ястия и диетични суплементирани напитки. Майчината кърма, дори при адекватен витамин D-статус, доставя много ниско количество витамин D, което налага при кърмачета суплементиране с витамин D (400- 500 IU/10-12.5 микрограма на ден ). В Германското законодателство е заложено суплементиране на детските формули с 10 микрограма /1 витамин D3 (EFSA, 2004).

Законът за храните в страните от Европа включва добавка на витамин D към маргарините и към някои обезмаслени млечни продукти, предвид значението му за определени рискови групи от населението като превантивен фактор срещу развитието на различни болести (остеопороза, рахит, невродегенеративни и автоимунни болести). Редица други страни понастоящем също позволяват обогатяване или добавка на витамин D към храните (ERNA, 2004).

Най-старата форма за обогатяване на хранителния прием с витамин D е използването на рибено масло. Впоследствие то е заменено от синтетичния витамин D2, който днес е напълно заместен от витамин D3. Научни проучвания, проведени в Ирландия показват, че хранителните суплементи добавят 6.2% при мъжете и 11% при жените от общия хранителен прием на витамин D (IUNA, 2001).

Добавянето на витамин D към течните млечни продукти като ергокалциферол, или като холекалциферол е ефективен подход за осигуряване потребностите на организма от този витамин. Тъй като витаминът е чувствителен към действието на светлината, при която бързо се разгражда, се препоръчва съхранението на подобни продукти да не се извършва в стъклени съдове. Например около 50% от холекалциферола, добавен към прясно мляко, се загубва при излагане ца флуоресцентна светлина при 4 °С в продължение на 12 дни. Все още не е изяснено дали разграждането е свързано директно или индиректно с предизвиканата от светлината липидна оксидация.

Витамин D е склонен към оксидативно разграждане, както другите ненаситени мастноразтворими съединения. Стабилността на витамин D е значително по-висока в анаеробни условия (Gregory, 1996).

Методи за определяне на витамин D

Витамин D се определя основно чрез HPLC-методи. В алкална среда той се разгражда много бързо, поради което не се препоръчва етапът осапунване, включен в анализа на другите мастноразтворими витамини. Разнообразни подходи за предварителна обработка и пречистване се използват преди HPLC анализа с цел разделяне на отделните представители на витамин D (холекалциферол и ергокалциферол), които в храната са свързани с различни липидоразтворими стероли.

Използваният в нашата лаборатория метод е приложим за анализ на хранителни суплементи.

Хроматографските условия са:

  • обратно-фазова C18 колона
  • изократно елуиране
  • елуент: метанол:ацетонитрил (50:50, v/v)
  • обемна скорост на елуента: 1 ml/min
  • работно налягане 5-6 МРа
  • UV детекция: 1 = 265 nm
  • температурен режим на работа: 30 °С
  • обем на инжектиране: 20 ml

Параметрите на метода са:

  • граница на откриване (LOD): 0.10 pg/ml
  • граница на определяне (LOQ): 0.25 pg/ml
  • линейност: 0.25 – 25 pg/ml
  • аналитичен добив: 97%

 

Вашият коментар