ВИТАМИН  Е (Част 1)

ВИТАМИН Е (Част 1)

История

Познанието за витамин Е може да се приеме, че започва през 1922 г., когато Evans и Bishop установяват, че липсата в диетата на активно вещество, наречено първоначално „фактор X“, води до определени смущения в репродуктивната функция на плъхове. Експериментите са включвали хранене на опитните животни с гранясала свинска мас, при което се проявили много ясно смущения в сперматогенезата на мишките и недоизносване на плода при женските плъхове (Cohn, 1997). Добавянето на растителна мазнина в диетата показало позитивен ефект и това дало основание на авторите да предположат, че неизвестният фактор е или липидна съставка, или липидоразтворимо вещество. Впоследствие през 1924 г. този фактор е наречен от Sure „Витамин Е“ на принципа на азбучния ред, тъй като в процеса на откриване на витамините по време той се появява след откриването на витамин D. (Roberts, 1986; Sokol, 1996; VERIS, 1998).

Първото изолиране на витамина е реализирано от пшенични зародиши през 1936 г., а една година по-късно Fernholze установява и химичния му строеж. През 1938 г. Karrer извършва първия успешен синтез на витамин Е. Наречен е токоферол от гръцките думи tocos (бебе), phero (раждам) и о1 (алкохол) (Sokol, 1996; Cohn, 1997).

Периодът от 1930-1950 г. е изпълнен с разнообразни научни изследвания, обогатяващи познанието за витамин Е с много факти и данни за химичните му свойства, физиологичното значение и разпространението му в природата (Vatassery, 1997; Cohn, 1997; VERIS 1998).

След 60-те години на миналия век се дава подчертан тласък на проучванията върху антиоксидантнана активност на витамина и връзката му с редица заболявания. Настоящият етап се характеризира с отдиференциране на функциите на отделните витамери, изясняване на механизмите на биологично действие, създаване на богат асортимент от хранителни добавки, съдържащи витамин Е и усъвършенстване на анализа и контрола на съдържанието на биологичноактивните и важни за организма витамери.

Химия

Витамин Е е генерично наименование, обхващащо осем съединения, които

принадлежат на две групи метил-заместени хроманоли, имащи наситена (алфа, бета, гама и делта токофероли) или ненаситена ((алфа, бета, гама и делта токотриеноли) верига на второ място в хромановия пръстен. Съвременната дефиниция за витамин Е, формулирана от Националната Академия на Науките в Америка е – 2R стереоизомери на алфа-токоферола. Витамин Е-активност притежават четири токоферола и четири токотриенола (алфа, бета, гама и делта) (Kasparek, 1980). Молекулата на токоферолите е изградена от 6-хроманолов пръстен, свързан с наситен фитилов остатък. Токотриенолите имат аналогична молекулна структура, с двойни връзки на 3′, 7′ и 11′ позиция във фитиловия остатък, (алфа, бета,гама и делта) токоферолите и токотриенолите се различават по броя и мястото на метиловите групи в хроманоловия пръстен (фиг. 16). В молекулата на токоферолите се съдържат три асиметрични въглеродни атома на 2, 4′ и 8’ позиция, което обуславя съществуването на осем стереоизомера. All-гас- и RRR-токоферолите са различни химични съединения. All-гас-токоферолите се състоят от приблизително еднакви количества на отделните осем стереоизомера, а RRR-а-токоферолът е изграден само от един стереоизомер, който естествено се открива в растенията, животните и човека. В резултат на специфичния синтез, протичащ в састенията, само RRR- формите на токоферолите естествено Разликите между стереоизомерите в структурната им конформация са от особено значение за ендогенните протеини (ензими), изорецепторите, които обикновено реагират строго специфично в съответствие на стереоизомерната форма. Например различните стереоизомери на съединенията, използвани като лекарства предизвикват различен лечебен ефект и различна стойност на съотношението полза/риск. Стереоизомерите имат също различна степен на абсорбция, биоусвояемост, ниво на метаболизъм, полуживот и др. Ето защо фармаколозите приемат лекарствата, съставени от различни стереоизомери като комбинация на различни активни съставки, а не като смес от разновидности на едно и също съединение. За разлика от тях нутриционистите определено разглеждат all-rac- и RRR-токоферолите като различни форми на един и същ нутриент. Американската фармакопея (USP) и Борда по храни и хранене към Института по медицина са единни, че all-rac- и RRR-токоферолите могат да продуцират една и съща активност, но имат различие в становището си за пропорциите между тези съединения, за да бъде постигната еднаква активност 1.36:1 или 2:1. Тези съотношения са определени на базата на екстраполация на установени данни при експериментални животни и имат повече научно-хипотетичен характер, но проблемът продължава да се проучва (Blatt et al, 2004). По-високата витамин Е-активност на RRR-a-токоферола в сравнение с другите изомери показва, че RRR- конфигурацията на фитиловия остатък е необходимост за максимална активност. Освен това белтъкът, свързващ витамин Е разпознава по-лесно стереохимичната RRR- конфигурация. Токоферолите и токотриенолите са силно неполярни и се откриват основно в липидната фаза на храните. Антиоксидантна активност притежават неестерифицираните им форми.

Най-често срещаната форма в природата и с най-голяма биологична активност е алфа-токоферолът (VERIS, 1994).

Алфа-такаферолът е бледожълта, вискозна течност, неразтворима във вода, разтворима в етанол, етер, хлороформ, ацетон и растителни масла. Токоферолите се окисляват бавно от атмосферния кислород. Окислението се ускорява под действие на светлина и топлина, в присъствие на железни и медни соли Kasparek, 1980).

….следва продължение…

Вашият коментар