Биологично значение
Биологичното значение на витамин Е се определя от неговите свойства и от участието му в разнообразните биохимични механизми и физиологични процеси, протичащи в организма. Най-общо функциите на витамин Е мотат да бъдат класифицирани по следния ред:
- Антиоксидант, прекъсващ оксидационната верига
- Предпазва клетъчните мембрани
- Повишава имунната защита
- Регулира тромбоцитната агрегация
- Регулира активността на протеинкиназа С
- Инхибира превръщането на нитритите в нитрозамини
- Потенциалният физиологичен ефект на витамин Е в повечето случаи се свързва с неговата мощна антиоксидантна активност.
Антиоксидантната активност на витамин Е се изразява в трекъсване на свободнорадикаловите верижни реакции, което може да бъде постигнато по няколко механизма (Upston et al., 1999). Един от тях е отдаването на фенолносвързания водороден атом към липопероксилен радикал (LOO*) и образуване на по-слабо активен алфа-токофероксилов радикал (алфа-ТО). Този троцес може да бъде изразен чрез следната реакция.
алфа-ТОН + LOO – АЛФА-ТО + LOOH
алфа-Токоферолът може да взаимодейства и директно със свободния радикал, предизвикващ формирането на липопероксилен радикал и по този начин да предотврати неговото образу-ване.
Алфа -ТОН + свободен радикал —> алфа-ТО + неактивен свободен радикал
Другият механизъм на елиминиране на LOO е посредством радикал-радикалова реакция с алфа-ТО
алфа-ТО + LOO —> несвободнорадикалов продукт
Една молекула алфа-токоферол има способността да захваща два свободни радикала. Ако предположим, че в средата липсват други свободни радикали, то образуваният алфа-токофероксилов радикал може да взаимодейства с мастните киселини и да инициира липидна пероксидация, която може да продължи до отстраняване на алфа-ТО. В резултат се образува голямо количество окислени мазнини и запазване на витамин Е (Bowry and Stocker, 1993). Като всяко редоксактивно съединение, така и витамин Е може да прояви както антиоксидативно, така и прооксидативно действие, което може да бъде причина за токсичен и проканцерогенен ефект (Upston et al., 1999).
Десетки години след откриване на витамин Е не бе определено количеството на организма за предотвратяване развитието на дефицит. Причината беше в липсата на дефинитивен клиничен синдром, свързан с недостига на витамин Е и липсата на широко разпространение на този дефицит сред популациите. Съвременните проучвания вече показват, че ендогенната токоферилгенерираща система и функционалнонезависимата антиоксидантна система са в голяма степен отговорни за липсата на широко разпространение на витамин Е-дефицит и че е трудно (почти невъзможно) да бъде изчерпан витамин Е при здрави хора.
Антиоксидантната активност на витамин Е е в основата на обяснението за участието му в модификацията на LDL- частиците, които в резултат на това могат да променят активността си в процеса на атерогенезата. Счита се, че оксидираните LDL играят ключова роля в инициацията и прогресията на този процес. Присъствието на витамин Е може в значителна степен да предотврати оксидацията на частиците и да окаже своя превантивен ефект и по двата предполагаеми механизма за процеса на атеросклероза -оксидативен и възпалителен (Neuzil et al, 2001). Основни източници за оксидация на LDL са клетките, намиращи се в субендотелното пространство, където е установено оксидиране на частиците. Най-добре проученият оксидант на този етап е 15-липоксигеназата с експериментално доказана проатерогенна роля. Много проучвания са посветени на изясняване биохимичния механизъм на участие и в други дименсии на проблема, който е предмет на задълбочени проучвания.
Съвременната научна литература изобилства от факти и данни, показващи превантивната роля на витамин Е срещу инициирането и развитието на редица дегенеративни болести и състояния. Много са изследванията, показващи самостоятелната роля на витамин Е или в комбинация с други антиоксиданти в превенцията и намаляването на оксидативното увреждане, предизвикващо рак, сърдечно-съдови заболявания, катаракта и болестта на Alzheimer (Vatassery, 1997; Hughes, 1999; Neuzil, 2001; Helmer, 2003; Martin, 2003; Hamilton, 2004; Рибарова, 2004).
Редица епидемиологични изследвания показват обратна зависимост между хранителния прием на витамин Е и раковите заболявания. Сред интервенционните проучвания обаче не винаги се получават еднопосочни резултати. Например при изследване в Китай със суплементиране с витамин Е, (3-каротен и селен се установява определено редуциране и на заболяемостта и на смъртността от рак на стомаха и езофагуса (Li et al, 1993). Подобно проучване в Америка не показва намаление на новообразуваните колоректални тумори, но установява подобрение на преканцерозните орални лезии. Финландско мащабно проучване доказва намаление на заболяемостта и смъртността от рак на простатата, но не установява подобна зависимост при рак на белия дроб. Резултатите от експериментални изследвания при животни доказват, че витамин Е и други антиоксиданти водят до намаляване на заболяемостта и забавяне на туморния растеж, тъй като те действат антиканцерогенно – захващат свободните радикали или реагират с техните продукти (ATBC-study, 1994)
Многобройни са проучванията, които доказват, че намалената антиоксидантна защита води до повишен риск от сърдечно-съдови заболявания и че повишеният хранителен прием на витамин Е има определена превантивна роля не само към иницииране на болести, но и към действието на редица токсични агенти (Neuzil, 2001; Yordanov et al., 2003; Hamilton, 2004). По-голямата част от епидемиологичните изследвания показват, че повишеното серумно ниво на витамин Е корелира от една страна с повишения хранителен прием и от друга – с намаления риск за сърдечносъдови болести. Две от мащабните епидемиологични проучвания на Харвардския Университет установяват, че ежедневното суплементиране на диетата с 100 IU или повече в продължение на две години значително намалява риска в сравнение с контролната група, неприемаща суплементи. Едно от обясненията на този факт е, че витамин Е намалява склонността на LDL (low density lipoprotein) към окисление. Резистентността на LDL е в положителна корелативна зависимост от приема на витамин Е, като максимумът на тази способност се постига при най-малко 400 IU среднодневен храни-телен прием на витамин Е…
…следва продължение…