Безопасност
Изследванията върху токсичността на витамин Е при хора показват много ниска токсичност. Изглежда и животните, и човека са пригодени безпроблемно, да поемат много по-високи дози от препоръчителния ежедневен прием за витамин Е. При екстремно високи дози е логично да се появят и странични ефекти, обикновено отразяващи антагонизма на функциите на другите мастноразтворими витамини. Изолирани съобщения дават информация за нежелани ефекти: главоболие, умора, гадене, мускулна слабост, ниска степен на креатинурия и гастроинтестинални смущения.
Експериментални проучвания при животни показват, че при хипервитаминоза се наблюдава – нарушена костна минерализация, редуцирани резерви от витамин А в черния дроб и промени в коагулацията на кръвта. Отбелязаните симптоми могат да бъдат нормализирани с повишен хранителен прием респективно на витамините D, А и К. Предполага, се че антагонизмът се проявява в процеса на абсорбция. Механизмът на евентуалната токсичност на витамин Е се свързва с взаимодействието му с витамин К, но той все още не е изяснен. Предполага се, че метаболитът токоферилхинон, структурно наподобяващ витамин К, вероятно инхибира метаболизма на витамин К, което се отразява определено на коагулацията.Независимо, че множеството данни показват ясно безопасността на витамин Е, три основни експертни групи от няколко години са ангажирани с оценката на безопасността и изготвянето на съответните препоръки за безопасен хранителен прием на витамин Е. Ерупите са следните: SCF, ЕС (2003) (The European Scientific Committee on Foods); EVM, UK (The UK Expert group of Vitamins and Minerals) и FNB (The Antioxidant Panel of the Food and Nutrition Board, Inst. Of Medicine of the US National Academy of Science, 2010). Въпреки че и трите експертни групи боравят с едни и същи публикувани вече данни, допустимото горно ниво за прием на витамин Е се различава значимо в съответните три препоръчителни документа (ERNA, 2004).
При оценката на безопасността на витамин Е за стандартизиране на условията се приема изразяването от IU да бъде превърнато в алфа-ТЕ (алфа-токоферол еквиваленти). Тъй като повечето клинични проучвания се провеждат със синтетичен dl-алфа-токоферил (поради което в съвременната номенклатура се приема термина all-rac-алфа-токоферил ацетат), а дозата се изразява в IU, превръщането на ULS (upper level of supplements) максимално допустимите нива на суплементиране в IU, отговарящи на витамин Е – активност в mg алфа-ТЕ, ще резултира в по-консервативното UL (максимално ниво за безопасен прием). Наблюдаваното безопасно ниво (OSL – observed safe level) при кли-нични изпитания с дози от 1600 IU се приема за NOAEL (по observed adverse effect level). Съответно 1600 IU OSL е всъщност и ULS, тъй като нивото на неопределеността е много ниско, поради явното отсъствие на вредни ефекти, дори при дози от 3200 IU. При превръщането в mg алфа-ТЕ, както се препоръчва от EVM, UK за безопасно горно ниво на суплементиране IADSA определя 1600 IU еквивалентно на 1073 mg, но като препоръчително ниво за това суплементиране се дава закръглената стойност от 1000 mg (Hathcock, 2004).
Екстраполацията на значително различаващите се горни допустими нива за прием, независимо че са създадени на базата на едни и същи данни, създава определени проблеми при управлението на риска, в резултат на който трябва да се определят лимитите за използване на витамин Е като суплемент или като активна добавка. Ето защо е необходимо авторите на експерименталните данни да намерят научен изход за консолидиране и хармонизация на препоръчителните безопасни нива.
Препоръчителен хранителен прием
Препоръките за прием на витамин Е зависят от формите, под които той участва, тъй като те притежават различна биологична активност. Най-висока активност притежава алфа-токоферолът, (3-токоферолът има 25-50% биоактивност, гама-токоферолът 10-35% и алфа-токотриенолът около 30% (Sokol, 1996).
Една международна единица (IU) витамин Е се дефинира като активността на 1 mg от RRR-алфа-токоферол. Ако витамин Е представен като all-rac-токоферол, то 1 IU=0.91 mg. Опреде-лянето на алфа-токоферол еквивалентите за другите форми на витамин Е се извършва чрез умножение със съответните фактори, както следва: mg (3-токоферол по фактор 0.5; mg гама-токоферол по 0.1; mg алфа-токотриенол по 0.3 и mg all-rac aлфа-токоферол по 0.74. Представена витамин Е активността на различните съединения на алфа-токоферола изразена в алфа-ТЕ (ERNA, 2004).
Независимо, че съществуват разлики в препоръките за оптимален хранителен в различните Европейски държави има консенсус по въпроса, че потребността от витамин Е е в зависимост от хранителният прием на ненаситени мастни киселини. Повишеният прием на ненаситени мастни киселини води до активното им инкорпориране в клетъчните мембрани, което веднага предизвиква повишена потребност от антиоксидантна защита, реализираща се чрез най-активния липидоразтворим антиоксидант – витамин Е. Тъй кото много трудно биха могли да бъдат открити симптоми на витамин Е – дифицит, препоръчителните нива се определят на база на популационния хранителен прием. Научнообоснованите препоръки изискват информация за хранителния статус на витамин Е, което означава данни за селективни биомаркери. За съжаление, с подобна база данни могат да се представят само отделни страни, а всички останали изграждат препоръките си на базата на теоретични съображения и заимстване на информация от други източници. Разбира се подобно изграждане на препоръките за хранителен прием съдържа голям процент несигурност и некоректност в данните. Ето защо е необходима унификация и хармонизиране на подобни документи на базата на съгласуването им със съвременните достижения на науката. На табл. 11 са представени препоръките за среднодневен прием на вит.Е (mg а-ТЕ) в някои Европейски държави.Спазването на тези препоръки изисква познаване на съдържанието на витамин Е в храните и оценка на хранителния му прием и съответно статус. Определянето на серумното ниво на а-токоферола е най-лесният и директен маркер за витамин Е-статуса. Концентрации от 5-20 pg/ml за възрастни и от 3-15 pg/ml за деца под 12 години се приемат като добри индикатори за достатъчен прием на витамин Е (EFSA, 2006)….
…следва продължение…