Данните в научната литература, касаещи този въпрос, не винаги са еднопосочни. Ето защо със сигурност може да се каже, че са необходими допълнителни изследвания за изясняване механизмите на проявяване на установените факти, т.е. механизмите на действие на витамин К.
Съдържанието на витамин К в хранителния прием в повечето случаи е достатъчно за нормална коагулация, но не винаги това количество е и адекватно на потребността за костно ремоделиране/минерализация. Заключението е, че недостатъчният прием на витамин К е сред рисковите фактори както за процесите на кръвосъсирване, така и за загубата на костна маса, увеличавайки значително риска от фрактури при възрастни лица.
Безопасност
Оценката на витамин К-статуса първоначално е извършвана на базата само на функционалните тестове за кръвосъсирване. Днес се използват радиоимунохимични методи за определяне на съотношението протромбин/частично хидроксилиран протромбин в плазма. Прилага се и определяне на карбоксилирания серумен остеокалцин, заедно с плазменото ниво на витамин К (EVM, UK, 2003).
Успешно е приложението на богат хранителен прием на витамин К след тежки гастроинтестинални състояния и продължително антибиотично лечение, които са свързани с малабсорбция и/или нарушен синтез на витамин К от чревната микрофлора.
Установяването на безопасния за човека максимален прием на витамин К изисква експериментални проучвания при жи-вотни и клинични изследвания при хора. Логично е да се очакват различни ефекти при приложението на различните форми на витамин К.
Проучването на острата орална токсичност на филохинона в доза от 25 000 mg/kg телесна маса при три различни експери-ментални вида животни: плъхове, мишки и пилета не показва смъртност. Също така не се установяват вредни ефекти при третиране на плъхове с 2 000 mg филохинон/kg т.м. в продължение на 30 дни. Не е доказан експериментално и канцерогенен ефект на витамин К (EVM, UK, 2003).
Епидемиологично проучване съобщава данни за установяване на връзка между интрамускулно инжектиране на витамин К и левкемия при деца (Golding et al., 1992), но при орално приложение не се установява значимо повишение на риска (Huysman and Saner,1994). Мащабно мултицентрово проспективно проучване върху 54795 деца при индивидуалното разглеждане и обобщаване на данните не показва подобна зависимост не само спрямо левкемията, но и по отношение на другите форми на рак (EVM, UK, 2003).
Изследване на Ansel и колектив (1996) при неонатално развитие и третиране с витамин К също не регистрира повишен риск за развитие на левкемия. Различни други проучвания с различен дизайн, но целящи установяване или отхвърляне на зависимостта между витамин К и левкемията при деца, показват несъстоятелност на подобна зависимост (Parker et al, 1998).
Високи дози на водоразтворимия витамин Кз (менадион) могат да предизвикат оксидативно увреждане, чупливост на еритроцитите и образуване на метхемоглобин. Ето защо се предполага, че механизмът на токсично въздействие се свързва с оксидативно увреждане и липидна пероксидация, но основно с действието на менадиона, а не с естествените форми на Кл и Кг, откриващи се в храната (EFSA, 2006).
Не се съобщават данни за канцерогенност и генотоксичност. Витамин К показва негативна реакция при Ames бактериалния мутагенен тест. Все още характеристика на параметъра „доза-отговор“ не е извършена, поради липса на доказателства за вредни ефекти от приложението на витамин К (EVM, UK, 2003). Също така няма информация за репродуктивна токсичност. Интересни данни съобщават Edenharder et al. от 1999 г. за способността на филохинона да намалява мутагенността на шест хетероциклени амини при изследване с Ames теста при Salmonella typhimurium (SCF, EC, 2003)
Съвременната научна информация показва, че витамин К има изключително нисък потенциал за токсичност. Данните, с които разполага науката понастоящем все още не са достатъчни, за да се определи колко ниска или минимална е тази доза. Експертната група по витамини и минерали (Англия) смята, че използването на фактор на неопределеност не е обосновано, поради липса на данни за вреден ефект при прием над 30 mg, въпреки че подобни дози на прием са изключително редки. Впоследствие допустимото максимално ниво на прием на суплементи (ULS) на витамин К се идентифицира като 10 mg/ден. Това ниво е изчислено на базата на същите клинични данни, използвани от английската експертна група без прилагане на фактор на несигурност 10, вероятно поради явната липса на данни за вредно действие дори при прием от 30 mg. Хранителният прием и интестиналният биосинтез са незначителни в сравнение с допустимото горно ниво за прием на суплемент от 10 mg (EFSA, 2006).
Трябва да се има предвид взаимодействието между витамин К и антикоагулантните средства, което не позволява прилагането на предложения максимален лимит за суплементиране при лица, получаващи подобни медикаменти…
…следва продължение…