…лементи (ULS) на витамин К се идентифицира като 10 mg/ден. Това ниво е изчислено на базата на същите клинични данни, използвани от английската експертна група без прилагане на фактор на несигурност 10, вероятно поради явната липса на данни за вредно действие дори при прием от 30 mg. Хранителният прием и интестиналният биосинтез са незначителни в сравнение с допустимото горно ниво за прием на суплемент от 10 mg (EFSA, 2006).
Трябва да се има предвид взаимодействието между витамин К и антикоагулантните средства, което не позволява прилагането на предложения максимален лимит за суплементиране при лица, получаващи подобни медикаменти. Установено е, че приемът на мегадози от мастноразтворимите витамин А и Е води до хипопротромбинемия, която може да бъде предотвратена чрез прием на витамин К. Olson и Jones (1994) описват повишена потребност от витамин К при богат прием на витамин Е, потвърдена и от проучванията на други автори (EFSA, 2006).
Синтетичната форма на витамин К – менадион (Кз) е по-активна и би могла да прояви токсичност при животни и при човек, когато се приема във високи дози, поради което не се препоръчва прилагането й в обогатяването на храните и хранителните суплементи (ЕУМ, ТЖ, 2003).
Препоръчителен хранителен прием. Въпреки че, витамин К е есенциален микронутриент, препоръките за адекватен хранителен прием не могат да бъдат прецизно определени, поради невъзможността за количествено измерване на бактериално- синтезирания в червата витамин К.
За първи път препоръки за хранителен прием на витамин К се предоставят през 1989 г. в 10-то издание на Националната Академия на САЩ „Препоръки за хранителен прием на нутриенти“ (19К.С, 1989). Препоръчва се среднодневен хранителен прием 1 микро гр. филохинон/кг. телесна маса за възрастни. За новородени до 6 месечна възраст препоръката е 5 микрогр. /ден, а за бебета до 1 година – е 10 микрогр. /ден. Новородените имат нисък витамин К-статус, поради лимитирания интестинален синтез и са с повишен риск за развитие на хеморагични болести, предизвикани от витамин К-дефицит. В много страни се практикува профилактично третиране с витамин К на новородените. При възрастни рискът от витамин К-дефицит се повишава при травми, физическо изтощение (дебилитация), бъбречна недостатъчност и хронично третиране с широкоспектърни антибиотици (5СР, ЕС, 2003). Приемът на различни лекарствени препарати като 4-хидрокси кумарини, салицилати, някои антибиотици и витамините А и Е във фармакологични дози, действа антагонистично на витамин К. При подобни пациенти подходът за препоръка на витамин К-прием трябва да бъде съобразен с диагнозата и терапията.
Оценката на съществуващите данни за хранителен прием на филохинон показват, че съвременните референтни стойности от 1 микро гр. /кг. телесна маса/ден са достатъчни да покрият чернодробната потребност от витамин К и да осигурят напълно бета-карбоксилиране на всички коагулационни фактори. Тъй като недостатъчното карбоксилиране на екстрахепаталните С1а-протеини е много често сред здравата възрастна популация, съв-ременните становища са, че референтните стойности са недостатъчни за постигане на пълно карбоксилиране на тези протеини.
Научният експертен комитет по храни (8СР) към ЕС не предлага референтни стойности за популационен препоръчителен прием, но изказва становището си в подкрепа на предло-жението за 1 микро гр. /кг. телесна маса/ден, приемайки, че този прием е адекватен на физиологичните потребности и може да бъде постигнат с диетата (8СР, ЕС, 2003).
В някои страни са извършени задълбочени изследвания върху потребността на организма от витамин К на базата на ефекта върху кръвосъсирването. Така например, БАСН (Германия Австрия и Швейцария) предлагат хранителен прием за витамин К от 65 до 80 микро гр. /ден или от 1 микр гр. /кг. телесна маса/ден (5СР. ЕС, 2003). Американският Борд за Храни и Хранене (РИВ) по настоящем повиши препоръките си до 120 рр/ден за възрастни* мъже и 90 микрогр. /ден за възрастни жени (РИВ, 2001). Липсата на специфична информация за потребността от витамин К при деца не позволява конкретно определяне и съответно препоръки за прием при тях. На този етап само от някои страни се приемат ориентировъчни нива около 1 микрогр. /кг телесна маса за ден, които определено са безопасни (РИВ, 2001; 8СР, ЕС 2003).
Познавайки препоръките за хранителен прием на витам. К, състоянието на организма и съдържанието на витамини в различните хранителни продукти могат със сигурност да бъдат изградени ефективни диети за постигане на физиологичен хранителен статус на витамин К.
СЪДЪРЖАНИЕ НА ВИТАМИН К В ХРАНИТЕ
В хранителния прием на човека витамин К се доставя под формата на витамин К1 витамин К2. Витамин К1 или филохинонът се съдържа в много ниски концентрации (<10 микро гр. /100г.) основно в растител. храни. Само няколко зеленолистни зеленчуци и растител. масла (соево, памучно и канолево) представляват по-богат източник на витамин К1. В зеленолистните зленчуци витамин К1 е здраво свързан към мембраната на хлоропластите, което е причина за по-слабата усвоимост на този витамин. Най-богато съдържание на витамин К1 е установено в броколи, спанак, салати, брюкселско зеле и листа от ряпа.
Витамин К2 има по-добра усвоимост в сравнение с витамин К1. Най-богато съдържание на витамина е установено в различни сирена и извара. Особено типична е високата му концентрация в традиционния за Азия хранителен продукт „нато“, получен от ферментирала соя. Развитието на познанието понастоящем показва, че нивото на микробиално синтезирания витамин К2 не е толкова високо, за каквото се е смятало преди години. Този въпрос предстои да бъде научно обяснен.
Проучвания върху хранителния статус на витамин К1 показват, че диетата най-общо съдържа витамин К в границите между 300 и 500 микрогр., което показва, че при това високо ниво не би могло да се очаква развитие на дефицит. Последният може да бъде проявен в резултат на малабсорбция или нарушен микробиален (чревен) синтез. Трябва да се отбележи, че богатите на витамин К храни могат значително да подпомогнат профилактиката срещу хеморагиите и костното здраве на човека. В едно проучване консумацията на повече зелена салата (маруля) като източник на витамин К1 е в обратна зависимост с риска от фрактури. Пилотно проучване върху азиатска популация, консумираща регулярно „нато“ – източник на витамин К2, също показва обратна зависимост между степента на разпространение на фрактурите и консумацията на „нато“ . Един от най-добрите варианти за употреба на витамини, при наличие на дефицит е използването на Мултивитаминен и Минерален комплекс. „MAGNUM“ е прекрасното решение за зареждане на организма с пълния спектър от мултивитамини, минерали, аминокиселини, перформанс и имуностимулиращ комплекс. „MAGNUM“ съдържа в себе си 70 ключови съставки. https://www.tribulus-bulgarian.com/shop/1-opakovka-56-00lv-magnum-multi-vitamin-mineral-complex/