История
Познанието за витамин С датира от дълбока древност, запечатано в древните египетски манускрипти от 1500 г. пр. н.е., които описват болест със симптоматика, отговаряща на днешната диагноза на скорбута. Впоследствие се открива подобна информация в гръцките и римски исторически документи. Най-впечатляващи са историческите факти в периода на 14 и 15 век, когато редица мореплаватели са покосени от неизвестна смъртоносна болест. Магелан загубва повече от 80% от моряците си, а Васко да Гама – 160 членния си екипаж. Английски мореплаватели през 16 век описват болестта, протичаща с отпадналост, разклащане на зъбите, кървене на венците и я наричат скорбут. През
1747 г. шотландският военен лекар James Lind на борда на кораб провежда най-ранния хранителен експеримент, при който демонстрира ефективността на цитрусовите плодове за подобряване състоянието на болните от скорбут (Levine et al., 1996). Изследователят описва този факт в разработката си „Treatise of the Scurvy“, публикувана още през 1753 г., която обаче не намира подходящия отзвук. Едва след дълъг период (около 40-50 години), изпълнен с много смъртни случаи, се стига до решението за задължително участие на лимоновия сок в рациона на английската флотилия, известен под името „limey (lemon juice)“. Положителният ефект от това третиране открехва вратите на научното познание и през 1928-1930 г. Albert Szent Gyorgyi и Glen King (Levine et al, 1996). независимо един от друг публикуват откриването на водоразтворимият витамин L-аскорбинова киселина (витамин С) като вещество, лекуващо скорбута. За това откритие като първи автор унгарецът Albert Szent Gyorgyi получава Нобелова премия (Levine et al., 1996). Така до откритието на витамин С се стига в резултат на дефицита му в организма на човека. Последващи научни изследвания потвърждават значението на аскорбиновата киселина като есенциален нутриент не само в превенцията и лечението на скорбута, но и в редица други физиологични функции осигуряващи здравето на организма.
Химия
Наименованието „витамин С“ включва всички форми, притежаващи активността на витамина. Витамин С и аскорбинова киселина се използват като синоними (Bates, 1997). Емпиричната формула на витамин С е С6Н8О6, отнасяща се за L-аскорбинова киселина, която е въглехидратноподобно съе-динение и би могла да се разглежда като производно на монозахарид, например хексозата. В структурно отношение тя е захарна киселина. Две са формите на съществуване на витамин С – аскорбинова киселина (АА) и дехидроаскорбинова киселина (DHAA), които притежават почти една и съща витаминна активност. Дехидроаскорбиновата киселина се редуцира напълно до аскорбинова киселина в организма. Установени са и други форми на аскорбинова киселина, които обаче не притежават активност. Такива са например L-изоаскорбиновата киселина и D-аскорбиновата киселина, която дори проявява антивитаминни свойства. В природата се среща както редуцираната, така и окислената форма, а в биологичните системи те се намират в състояние на равновесие (Bates, 1997; EVM, UK, 2003).
L-аскорбиновата киселина е силно полярно съединение, поради което се разтваря много бързо във вода и е неразтворима в неполярни разтворители. Тя е стабилна в кристално състояние, но бързо се окислява във водни разтвори в присъствие на въздух. Загряването, светлината и алкалната среда ускоряват този процес. Ето защо при кулинарна обработка на зеленчуци трябва да се избягва влагането на сода бикарбонат и процесът да се извършва в затворени съдове. За да се намали степента на окисление например, в салатите се прибавя оцет, чрез което се запазва в известна степен витаминната активност.
Химизмът на превръщане на аскорбиновата киселина в дехидроаскорбинова е следният:
Първият етап на окисление на АА до DHAA е обратим, но окислението след DHAA е необратимо (отваряне на лактоновия пръстен) и се ускорява от алкално pH на средата и метали, особено Fe и Си. Дехидроаскорбиновата киселина притежава витамин С активност, тъй като тя лесно се редуцира in vivo. Дикетогулоновата киселина не притежава подобна активност и последната се разлага до оксалова, треонова киселина и дру-Gregory, 1996).
Биологично значение
Витамин С е есенциален микронутриент за човека, тъй като не се синтезира в човешкия организъм, поради което задължително трябва да бъде доставян с храната. Повечето млекопитаещи организми притежават способността да синтезират аскорбат от глюкоза, но при човека и приматите тази способност, в резултат на мутации в процеса на еволюция, е загубена. В последния етап от метаболизма на витамина не може да бъде реализиран синтезът му поради липсата на ензима гулонолактоноксидаза (Levine et al., 1996). Присъствието на витамин С обаче е необходимо за нормалното протичане на редица физиологични процеси, свързани с разнообразните му биологичноактивни свойства. Характерно свойство на витамина е антиоксидантната му активност. Като водоразтворим антиоксидант той лесно захваща реактивоспособните форми на кислорода и азота и по този начин ефективно предпазва клетъчните органели и биосистеми от оксидативно увреждане (Halliwell, 1996). Витамин С има способността бързо да взаимодейства с хидроксилните радикали, които са силно реактивоспособни и се свързват без предпочитание с всеки субстрат, намиращ се в непосредственото им обкръжение. В редица случаи той действа като коантиоксидант. При изчерпване на редуцирания глутатион, АА директно захваща Н2О2, окислявайки се до DHAA..
…следва продължение…